20 април 1984 г!
В 18 часа и 15 минути един българин развява родния трибагреник на най-викоката точка на планетата на Еверест, на 8848 метра. Там, където завършва земята и започва небето. Една многогодишна мечта на поколения бълргари стана реалност. 20 април 1984 година стана най-светлата дата в историята на българския алпинизъм. За съжаление, от този подвиг първият българин изкачил върхът на върховете не се завърна и остана вечен пленник на ледените му склонове.
30 април 1981 г!
В 13 часа и 30 минути за първи път българин стъпва на връх, извисил се над 8-те хиляди метра. Върхът е четвърти в йерархията на надоблачните гиганти – Лхотце 8516 метра, а авторът и на това изкачване е Христо Проданов. И за двете дати е писано много, поради това аз ще се огранича в настоящото напомян. Иска ми се да проследя пътя на Христо преди да тръгне към приоблачните върхове.
Роден 24 февруари 1943 г. в подножието на Балкана – Карлово, той отрано свързва живота си с неговите върхове.Макар и много млад той не върви по отъпканите туристически пътеки, а търси пътя на алпинистите по отвесните скали. Първите му стъпки са по близките до града скали, познати като Сучурума. Следват южните подсъпи на старопланинския първенец вр. Ботев – Райските скали.
По това време /края на 50-те години на миналия век/ прокараните маршрути по Райските скали са малко и Христо започва да прокарва нови, премиерни маршрути.”Влечат ме премиерните маршрути”– ми бе казал по време на многобройните ни разговори. Направи 36 нови маршрути и то не само на Райските скали. Остави следи по Рила, Пирин, Стара планина и по отвесите на ждрелото на р.Ерма. Премиерите му станаха 36 – най-много от всички български алпинисти. Христо прокарваше нови маршрути през лятото, през зимата. Стана първият алпинист, който прокара нови маршрути по тъй наречените „Диретисими” – вървеше по най-прекия път от основата до връхната точка.
Ето и това, което ни остави като наследство за историята на родния алпинизъм:
България
- 36 премиерни маршрута от най-висока категория на трудност по върховете на Рила, Пирин и Стара планина.
Осемхилядници
- Връх Лхотце /8516 м/ на 30 април 1981 г. – сам и първи български осемхилядник.
- Връх Еверест /8848 м/ на 20 април 1984 г. – сам и първо българско изкачване на световния първенец. И на двата върха той е без кислороден апарат.
Седемхилядници
- Връх Авицена, бивш пик Ленин /7134 м/ – 5 пъти – /5.08.1975 г., 28.07.1982 г., 5.08.1982 г., 13.07.1983 г., 2.08.1983 г./.
- Връх Исмаил Самани, бивш пик Комунизъм /7495 м/ – 2 пъти – /27.07.1980 г., 24.07.1983 г./.
- Пик Корженевска /7105 м/ – 4 пъти – /28.07.1979 г., 31.07.1979 г., 8.08.1982 г., 29.07.1983 г./. И трите върха са в планинската система Памир, на територията на бившия СССР.
- Връх Ношак /7492 м/ – 1 път на територията на Афганистан, планинска система Хиндукуш. Или общо 12 изкачвания на 4-те седемхилядника. Едно постижение, което все още не е надминато въпреки, че Христо го няма вече 37 години.
Всичките изкачвания са осъществени с групи от по няколко души.
В Алпите
- Вр. Матерхорн /4471м/ – Северна стена, осъществено с Трифон Джамбазов от 21 до 26 септември 1974 г. – първо българско.
- Връх Гранд Жорас /4208 м/ – Северна стена по реброто „Уокър”, заедно с Атанас Кованджиев – 30 юни – 1 август 1967 г. първо българско.
- Връх Пти Дрю /3733 м/ – по маршрута „Бонати” – 16-18 юли 1967 г. с Атанас Кованджиев – първо българско и по „Пътя на гидовете” 3- 8 септември 1977 г. с още 5 български алпинисти – първо българско и въобще четвърто изкачване.
- Връх Монблан /4807 м/,по ръба „Френе” – 15-16 юли 1969 г., заедно с Благой Дживджанов – първо българско.
В Кавказ
„Кръста на Ушба” – 25-28 юли 1970 г. с Атанас Кованджиев – първо българско и все още единствено.
„Траверсът на Шхелда” – 24 юли – 1 август 1973 г. с Трифон Джамбазов, Димитър Бърдарев и Кирил Стоилов. Първо българско и все още единствено.
