Издаването на годишник на Българския планински клуб е една отдавнашна мечта за неговите членове и тя намира своята реализация още в първите месеци на 1933 г. като Годишник на БПК за 1932 г.
Въпреки оскъдните средства ентусиазмът е голям и в края на годината първият годишник е вече в ръцете на алпинистите.
Когато на 19 ноември 1929 г. се учредява първата организация на българските алпинисти в чл.2 на устава ѝ е записано, че целта на клуба е „Да работи за пълното завладяване на българските планини и привлагането в тях на истинско планинарство”. Тази цел членовете на клуба предвиждат да постигнат чрез редица дейности – провеждане на високопланински излети, строеж на заслони и хижи, изнасяне на сказки, третиращи въпросите на високата планина, издаване на карти и други трудове за планината, в това число и Годишник на клуба.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Кътче от рая: Как е изграден заслонът на БАК в Рила
От всичките набелязани цели най-успешно се изпълнява тази с организирането на петъчните клубни събрания, които винаги са придружавани от изнасяне на интересни сказки от областта на географията, топографията, фотографията, метеорологията и редица още дейности, свързани с високата планина. Лекторите обикновено са видни учени, които привличат много гости, дори и такива, които нямат нищо общо с планината. С много голям интерес се посрещат и преводните материали за успехи на чуждестранни алпинисти, най-вече от Хималаите, които вече са станали тема номер едно.
Поради липса на средства много трудно се осъществяват обаче две много важни цели – строителството на хижи и заслони, както и издаването на Годишник. И ако за заслон въпроса бе отчасти решен, то за годишника нещата стават доста по-трудно. Но когато желанието е голямо, а ентусиазмът завладяващ нещата стават.
Така в началото на м. февруари 1933 г. на книжния пазар се появява първият годишник на клуба под скромното, но много точно име „Български планински клубъ Годишник I-1932.”
Първи редактор на годишника е Стефан – човекът, който бе направил най- много и за учредяването на клуба. Най-значително място в първия годишник са намерили място двете статиите на Павел Делирадев, които вече е председател на клуба „Ендемичната гуша” и „Ендемичната хематурия”, на които той е посветил дълги години – едно интересно изследване получило висока оценка от специалистите не само у нас, но и в чужбина.
Много висока оценка получава и статията на Стефан Попов – „Психология на планинеца” – една публикация, за която доскоро не биваше да се споменава, а от година намери своето достойно място в библиотеките на множество планинари, алпинисти и туристи.
Както тези, така и останалите статии в годишника са с кратко резюме на френски и английски. Получил високо признание не само у нас, но и в чужбина, въпреки финансовите затруднения, клубът продължава издаването му и от него излизат още три годишника – II-ри, през 1935 г., III-ти, през 1937 г. и IV-ти, през 1940 г., които отразяват спортните и научните интереси на клуба.
Поради преминаването на Стефан Попов на дипломатическа работа извън страната следващите три годишника излизат под редакторството на Божидар Стоичков. И четирите годишника са богато илюстровани с висококачествени черно-бели снимки и много материали от живота на нашите и чуждестранни алпинисти, както и много научно-популярни статии.
Както по-горе споменахме годишниците се приемат с голям интерес, но те не могат да задоволят текущите интереси на членовете на клуба и това налага настоятелството да вземе решение за издаването от края на 1934 г. на тримесечни бюлетини „ИЗВЕСТИЯ – Български алпийски клубъ”. Видно от заглавието клубът вече е преименован от планински в алпийски. И тъй като от много автори точната дата на преименуването на клуба и приемането му за член на /UIAA/ се греши считам отново да уточня:
На 17 ноември 1934 г. общото събрание на клуба единодушно приема предложението на настоятелството клубът да бъде преименуван от БПК на БАК. Новото име, богатата му и разнообразна дейност не остават незабелязани от сродните алпийски организации и преди всичко от Международния съюз на алпийските асоциации /UIAA/. Ярко доказателство за това е и факта, че в началото на 1935 г. клубът официално е поканен за нейн член. Официалното приемане на БАК в тази авторитетна организация става на 4 юли 1935 г. по време на II-рия й конгрес, проведен в Барселона.
Но, да се върнем отново към Известия на БАК, където във формулировката на решението се казва: „Известие на БАК не ще бъде вестник за сензационна информация, чрез която да се пропагандира и популяризира борбата в планината, а един орган с чисто организаионни цели.
Тримесечният бюлетин има следните раздели: Метеорологични данни, научен отдел, хижи и заслони, новини от чужбина, сказки, кратки съобщения, излетни бюлетини, спасителна служба, книжнина…”
Тези малки книжки от 30-32 страници бързо стават любимо четиво, не само за алпинистите, но и за всички, които имат отношение към планината. За съжаление този така добре списван бюлетин излиза само в четири броя и поради финансови затруднения е спрян.
Както Годишникът, така и Бюлетините на БАК днес са останали като библиотечна рядкост и не са достояние на алпинистите и любителите на планината. Тези, които биха желали да се докоснат до двете първи издания на БАК могат да направят това в Народната библиотека „Кирил и Методи” в София.
Авторът направи това още през 70-те години на миналия век, когато събираше материали за историята на българския алпинизъм. Уверявам ви, че Годишникът има висока литературна, дори и научна стойност, а Бюлетинът богата и точна информация за времето в планината и това, което алпинистите правят в първите им опити по отвесните скали.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Хората, които поставиха началото на българския алпинизъм
