История на ските

Съвременните ски идват от Скандинавието, както и самият произход на думата – „skíð“ (парче дърво) от старонорвежки. Но ранни археологически образци ги датират чак до 600 г. пр. Хр. – в планините Алтай, район Ксинян, днешен Китай, са открити скални рисунки, показващи ловуващи хора на ски. В региона нещата явно не са се променили много, защото и до днес е популярно придвижването на самоделни ски.

Исторически ските са използвани като средство за зимно придвижване и лов чак до 16-ти век, когато според първите писмени източници са използвани от Датската пехота. Благодарение на тях скоростта на придвижване през зимата била съпоставима с тази на леката кавалерия. През 18-ти век ските биват приети на въоръжение и от Норвежката армия, като постепенно там започват да организират и ски състезания, включващи придвижване по пресечена местност и стрелба. До средата на следващия 19-ти век състезанията излизат извън рамките на армията и стават национални, като постепенно се превръщат в спорт за развлечение. Оттогава датират и първите ски скокове – Олаф Рие от област Телемарк е първият човек, записал ски скок, когато през 1809 г. успява да скочи над 9 м пред публика.

„Няма такова нещо като прекалено много сняг“, Дъг Кумбс

В средата на 19-ти век ските се разделят на два основни клона – северни дисциплини (ски бягане, биатлон) и алпийски дисциплини (спускане със ски). За това спомага норвежецът Сондре Норхаим, който изобретява нови автомати и нови по-къси, вталени ски за улеснение при завоите, и така дава началото на ски стила „телемарк“. Алпийският клон на ските става по-масовият, най-вече заради адреналина, който носят спусканията, а по-късно и заради удобството на първите лифтове. Екстремното при алпийските ски идва чак към края на 20-ти век, когато хора като Силван Содан в Алпите и Бил Бригс в САЩ спускат със ски маршрути, немислими до този момент, разширявайки по този начин кръгозора на много други ентусиасти. Содан, който е смятан за „бащата на екстремните ски“, записва премиерни спускания по най-високите върхове на няколко континента (Мон Блан, Денали, Килиманджаро), а коронното му спускане е на Гашербрум I през 1992 г. Бригс спуска премиерно Гранд Тетон през 1971 г., постижение, което му носи славата на „баща на екстремните ски в Северна Америка“.

По стъпките им ги следват имена като Анлсем Бо и Стефано Де Бенедети, които спускат премиерно множество алпийски върхове, смятани за достъпни само за алпинисти. През 1977 г. Бо преминава ръба и иглата Peuterey, а Де Бенедети спуска „Cresta Innominata Mont Blanc“ през 1982 г. От другата страна на Атлантика в историята остават хора като Дъг Кумбс, Шейн Макконки и Сет Морисън, които освен със спусканията си, стават и пионери на технологиите и иновациите в спорта. Кумбс спомага за развитието на хели-ските в Аляска и популяризирането на Ла Грав във Франция като мека на свободните ски (фрирайда). Макконки пък комбинира бейсджъмпинга със ските, и ни дава технонологични нововъведения като „reverse camber”, наричан днес рокър, и „reverse sidecut”.

„Да летиш е нечовешко, да се приземиш – уникално“, Шейн Макконки

Идеята какво изобщо може да бъде спуснато със ски на краката дава тласък и на прилагането на все по-модерни технологии.  

Обувките

ОБУВКИТЕ, които в началото са кожени, не позволяват особено голям контрол над ските. През 60-те Боб Ланге експериментира с пластмасови модели и до края на 60-те пластмасовите обувки с щрамери са вече факт. Различните условия за каране на ски – състезания, туризъм, алпинизъм, хоби – разширяват многообразието на модели и възможности. Обувките за алпийски състезания правят компромис с удобството за сметка на тоталния контрол, който позволяват, като използват по-твърди материали, по-тесни черупки и по-тънък чорап. Съответно така състезателят е максимално прецизен, но обувката се стяга преди и отпуска веднага след състезанието.

Обувките за ски туризъм/алпинизъм дават възможност за ходене – черупката може да мести в глезена в откопчано състояние, имат гумени подметки, които подпомагат катеренето по скали и са с много ниско тегло. Така могат да бъдат носени непрекъснато с дни при дълги преходи, но пък правят компромис с контрола над ските заради другите си качества. Обувките за свободните дисциплини приемат някои от „екстрите“ на горните – тези за фрийрайд вземат гумената подметка, а при тези за трикове и скокове (фрийстайл) гумата се премества вътре в черупката, позволявайки абсорбиране на удара при приземяване. Обикновените обувки за каране за развлечение пък позволяват целодневно каране без умора и контузии. При тях технологичните иновации се изразяват в чорапи, които се оформят по стъпалото чрез нагряване или вакуум, и стелки с подгряване, за да стоят краката на топло.

Автоматите

Благодарение на технологиите АВТОМАТИТЕ се развиват от варианта със свободна пета от времето, когато ските са използвани за придвижване, до сложни устройства, позволяващи точно предаване на усилията от ската към обувката и обратно, като осигуряват безопасността на скиора, без да компрометират контрола. И тук условията влияят на развитието. Системата, при която петите са свободни, се запазва и до днес при ските за бягане (северни дисциплини), но в алпийските ски остава само като екзотичната „телемарк“ система. През 70-те години на миналия век автоматите за ски състезания и развлечение вече позволяват петата да бъде твърдо прикрепена към ската. Това, в комбинация със стандартизирането на прикрепянето на обувката към автомата и навлизането на пластмасовите обувки и възможността автомата да се откача от обувката при усилие, намалява травмите изключително много и позволяват спорта да стане по-достъпен. В ски туризма пък тласък дава изобретяването на ТЕХ системата от Фриц Бартел през 90-те, която дава възможност теглото на автомата да бъде намалено драстично – нещо особено важно при ски туризма и ски алпинизма.

Ските

Но най-голямо развитие настъпва при СКИТЕ. В началото прости парчета дърво биват прекроявани многократно, за да отговорят на променящите се нужди на скиорите. Ските за северни дисциплини стават тънки, дълги и много леки, докато алпийските придобиват метални кантове, позволяващи сработване на твърд сняг. Конструктивно дървото се запазва, но бива „облечено“ в нови технологии като фибростъкло, карбон и метал – това позволява ските да бъдат олекотени, а твърдостта да бъде контролирана в определени зони. Формата на ските е другото, което претърпява множество промени през годините. Разнообразните условия, при които се практикува спорта, диктуват и различните подобрения по формата, така че карането да е по-лесно, бързо и сигурно. Ските за състезания в началото на 70-те са с права форма без особено изразена разлика в горната, средната и долната част. До този момент изработвани предимно от дърво, метал за кантовете и пластмаса за основата, ските постепенно увеличават височината си до над 2 м. С навлизането на по-модерни технологии – като многопластовата сандвич конструкция и обличането на ядрото във фибростъкло (торшън бокс), става възможно естествената твърдост и еластичност на дървото да бъде променяна, и стигаме до появата на по-къси по-твърди ски. По-твърдите ски и новата форма водят и до промяна на стила на каране.

През 84-та Франк Меато, инженер в ски компания, разработва ска с революционната геометрия 128-40-79 мм, много тясна в средата (талията). Това би трябвало да улесни завоите и да позволи на начинаещите да се научат по-лесно. Уви, ската е приета по-скоро с насмешка, а увеличаването на разликата между талията и горната и долната част на ската отнема следващите 10 години. След 90-те двама инженери на Elan – Юри Франко и Павел Скофич, изготвят математически обоснован модел на ска, която да може да се движи само на кант и да завива в радиус подходящ за състезанията по гигантски слалом. Геометрията се получава 110-63-105 мм с 15 м радиус. Ската взима осем от десет първи места и революцията е факт. Идва ерата на „карвинг-а“ и ските с малък радиус на завой. Тук е и нашата, българска следа. Иван Петков емигрира в САЩ през 1987 г. като ски учител в Аспен. През 1989 г., гледайки майсторите на сърф дъски, му идва идеята за „карвинг“ ските. Лятото на 92-ра се връща в България и във фабриката за ски в Чепеларе, собственост на Atomic, поръчва изработката на модел с геометрия 187 см 113-61-91 и го патентова като S-Ski. Въпреки патента големите производители постепенно започват да произвеждат техни модели карвинг ски.

Kарането на ски извън писта излиза извън рамките на туризма и алпинизма, а с това големите производители виждат нова ниша за продажби. През 1988 г. Atomic изработват ска за пресен сняг с форма 133-115-122 – първата ска за пудра, давайки началото на т.нар. дебели ски. През 1996 г. на Шейн Макконки му идва идеята за нова форма на ските, давайки началото на ските с “reverse camber”, или модерното сега “rocker”. При тази конструкция предната и задната част на ската е повдигната, което позволява по-лесно изплуване над снега при пресен сняг и по-лесно завиване на твърд сняг, заради по-късата контактна площ на ската. А идеята за „reverse camber” (средната част на ските да е по-широка от предницата и задницата)  позволява на ската да се управлява по-лесно в мек сняг. Идеите биват реализирани чак през 2001 г. от фирмата Volant, като така се ражда легендарната ска Volant Spatula. През 1998 г. Майк Дъглас и Стив Фиъринг предлагат на Salomon ска с извита задница. Кръстена “Salomon 1080” (на 3х360), тя се превръща в първата популярна twin-tip ска, даваща възможност скоковете да бъдат приземявани назад безопасно.

Основният принос за популяризирането на екстремните ски, фрирайда и фристайла дават състезанията  и филмите с участието на много от най-големите имена в бранша. 

Ски състезанията

Ски СЪСТЕЗАНИЯТА, организирани до края на 80-те под шапката на Световната ски федерация (FIS), са силно ограничаващи откъм това какво може да бъде показано като изпълнение на ски. Официалните дисциплини – каране на бабуни и ски балет – не са харесвани от новото поколение скиори, но правилата на FIS не се влияят особено от мнението на състезателите. Това отваря и нишата за организиране на нови видове състезания. Така навлизат и новите дисциплини big mountain – спускане по стръмен открит склон с препятствия като скали, slopestyle – изпълнение на трикове по предварително създадено трасе – ски-парк, half-pipe – заимствано от скейтбординга спускане и скокове по извита рампа, ski-cross – едновременно спускане по четирима.

През 1996 г. е създадена IFSA като организация от атлети, които да влияят на свободните ски и сноуборд за организиране на правила за състезания и сертификация на съдии. През 1997 г. ESPN организира първите Winter X-Games, включващи дисциплини като slopestyle, half-pipe и big-air (единичен скок, включващ много трикове във въздуха). 1996 г. дава началото и на друг основен организатор на състезания, Verbier Xreme – в началото състезание само за сноуборд по стръмните склонове над швейцарския град Вербие (big mountain), през 2004 г. са включени и ските като отделна дисциплина, и постепенно се разраства до днешното Freeride World Tour (FWT) включващо над 50 дестинации годишно.

Филмите

Докато състезанията са тези, които развиват спорта, ФИЛМИТЕ покоряват мечтите на хората. Ски кинематографията предхожда екстремните ски, но дори и ранните игрални филми като „Der weisse Rausch“ (1931 г.) показват желанието на хората да се наслаждават на ските. В модерните ски филми, обратно на обикновените игрални филми, участниците играят себе си. Реално са същите и без камерата и лентата, а енергията им за приключения просто бива запечатана и показана на хората.

Участниците във филмите – като Глен Плейк (The Blizzard of AAHHH’s“ 1988, „Steep“ 2007) популяризират екстремното в спорта през целия си живот. Таланти като Сет Морисън показват, че триковете и скоковете (задно салто от скала – “Focused” 2003) могат да бъдат впечатляващи извън пистата. Си Ар Джонсън показва за пръв път трикове като 1440 и  130-foot bio 900, печели победи и подиуми в няколко състезания в началото на 2000-те, а опитът му за 900 на халфпайп през 2003-та оставя следа в дисциплината далеч по-голяма от медал. Загива през 2010 при инцидент при спускане.

Хора като Танър Хол, с множество първи места през годините, и  Кандид Тове, с първи места и подиуми на X-Games през 2000 и 2003 и титла във FWT’2010, стават идоли за поколения млади ентусиасти и бъдещи състезатели. Ингрид Бекстром е жената, която показва, че big mountain теренът не е запазена територия за мъже, като печели както състезания, така и филмови награди за участията си във филми като Steep (2007), Claim (2008), The Way I See It (2010). Друга икона в спорта е Шейн Макконки – човек, отдаден на екстремните спортове и толкова близък до повечето хора. Основател на организацията IFSA, създал модерната револяция след карвинга с технологична идея за рокър, променил границите на спорта чрез комбинирането на ските и B.A.S.E скоковете с парашут, Шейн загива пред 2009 г. при инцидент, но това да гледаме на ските като на удоволствие остава неговото безсмъртно наследство към поколенията.

Историята на ските е част от брой ЗИМА 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена.