688 километра от с. Куделин, Видинско до Дуранкулак за по-малко от 48 часа с велосипед. Това е предизвикателството Дунав Ултра II, което Борис Бегъмов (46 г.) и Петър Златков (32 г.) си поставиха. След като миналата година не успяха да постигнат целта, тава лято потеглиха към нея отново. Този път обаче задачата беше още по-сложна – велосипедите бяха само с една скорост. Началото бе дадено на 11 юли, а постижението вече е на лице. Всичките 688 бяха изминати след 45-часово каране. Ето какво разказа Борис Бегъмов специално за 360°:
Защо не се поколебахте да тръгнете отново?
Въпреки че според мнозина изминаването на маршрута на Дунав Ултра е чиста статистика и единствено спортно изпитание, за мен той е нещо много повече от просто цифри. След като направихме Дунав Ултра 1 през 2014 г. ми стана ясно, че там, горе, районът в близост до река Дунав е едно много специално място. Когато прекосихме цялото разстояние по поречието на р.Дунав от Куделин до Силистра и събрахме впечатления от първо лице, за мен недвусмислено стана ясно, че ще се завърна отново там.
Мнозина например описват Северозападна България като не толкова перспективна за развитие част на страната. Истината през моите очи е, че това е един прекрасен район, който от тук насетне го очакват все по-добри дни. Това, което му трябва, е да се спре мисленето от днес за утре и да започне да се мисли стратегически и в перспектива. Но то това важи за навсякъде!
Това, което се опитвам да кажа, е – не си представяйте Дунав Ултра просто като едно 688-километрово разстояние, което трябва да се измине за единица време. Дунав Ултра е нещо много повече – съвкупност от условия, необходими за изживяването на едно невероятно велоприключение.
Дунав Ултра е нашият български отговор на “Родени да тичат”, Дунав Ултра е нашият български отговор на “Пусни народа ми да кара сърф” и, естествено, Дунав Ултра е митът за Волният колоЕздач по български. Съвкупността от тези неща, за които говоря, е неговото преимущество, сила и чар.
Надявам се така става ясно защо не се колебах да тръгна отново, нещо повече – в един момент нямах търпение час по-скоро да застанем на старта в Куделин, за да преминем отново през всичките тези крайдунавски градове и села и да вкуся още и още от онази невероятна атмосфера там горе.
Защото, например, аз съм обикалял из Европа и съм щракал с фотоапарат къде ли не, но ако не беше Дунав Ултра, все още нямаше да зная колко як архитектурно-исторически обект е крепостта Баба Вида, колко са вкусни доматите в Басарбово, колко разтропан е регионът около Оряхово или колко красив е станал центърът на Русе. От приятели пък знаех, че в с.Куделин не говорят български и понеже миналата година там не видяхме нито един човек, този мит така и си остана. Тази година обаче хора от селото ни чакаха на площада и се оказа, че са ни слушали по Националното радио и не само, че си говорят български, ами се радват, че по някакъв начин нещо, каквото и да било, се случва при тях.
От трета страна, искахме цялото изпитание да премине под шапката на адекватна кауза, която да не е някаква имагинерна, абстрактна идея и в този случай популяризирането на Евро Вело 6 се оказа наистина много добро попадение.
Дори през 2014-а година не знаех нищо за Евро Вело 6. Не си мислете, че съм лягал и ставал с тази мисъл последните 10 години. С днешна дата мога категорично да кажа – да, успяхме да си свършим работата по всички показатели и то я свършихме много силно – стотици, дори хиляди хора научиха за Евро Вело 6, събрахме уникални впечатления за десетки населени и ненаселени места и за капак с моят колега Петър Златков заковахме едно наистина много силно каране.
С какво „Дунав Ултра 2” беше по-различен от „Дунав Ултра 1”?
Казано най-просто, за Дунав Ултра 1 бяхме трима, а за Дунав Ултра 2 – двама колоездачи. Ако трябва да го опиша по-задълбочено, със сигурност подхождайки към Дунав Ултра 2 и двамата с Петър бяхме много по-силно мотивирани – всеки с желанието да се докаже най-вече на себе си. Въпреки че е на 32 години, Петър е с 15 години по млад от мен и всеки Божи ден изминава по 60-70 километра с велосипед с една скорост, защото работата му на велокуриер изисква това. За да съм достатъчно подготвен и конкурентен на една такава веломашина като него и от позицията на моите 46 години, трябваше да прекарам месеци в тренировки – тичане, колоездене и фитнес. Някъде през март ми се изчисти концепцията и ми стана ясно, че категорично искам да рискуваме и да направим Дунав Ултра 2 с велосипеди с една скорост, като това добави много съществена разлика с първото издание, когато карахме стандартни шосейни велосипеди.
ВИЖ ОЩЕ: Интервю за Дунав ултра I можете да прочетете тук
Въпреки че миналата година имахме някои елементи на Фейсбук риалити по време на събитието, тази година включихме едно отразяване във Фейсбук, което в България се отдава само на най-високобюджетните и рейтингови телевизионни продукции – разбирайте клонингите на продукциите на Иван и Андрей или дори Биг Брадър.
Дни преди събитието стана ясно, че за да отразява Дунав Ултра на живо, към нас ще се присъедини и Анастас-Стас Търпанов – фотограф с огромен талант и доказани качества в спортната фотография.
Специално за Дунав Ултра чрез компанията Loggator успяхме да реализираме GPS тракинг проследяване в реално време. Всички, без изключение, споделиха, че им е било изключително интересно да наблюдават придвижването ни по този начин – толкова, че дори някои да поискат да се включат да карат по пътя с нас.
След края на кампанията от IT отдела на Loggator ни споделиха, че по интерес от гледна точка на GPS тракването сме се доближили до Рали Албена, което е най-обективната оценка, че сме се озовали директно в центъра на торнадото. Нали се сещате колко високо сме вдигнали летвата – от една страна двама никому неизвестни аматьори колоездачи и все още нов маршрут, от друга – Рали Албена!
Обобщено, Дунав Ултра 2 беше по-различен с това, че надмина чисто аматьорския порив за приключение, който ни завладя миналата година, като през 2015-а го надгради с множество фактори, превръщайки го в един изключително успешен продукт.
Има ли нещо, което научихте при първия си опит и успяхте да приложите при този?
Спокойно може да се направи аналогия между нашия първи път по маршрута на Дунав Ултра и първия опит в онази, тънката част. Много желание – слаба ефективност! През 2014-а “екипността” я разбирахме като почти през цялото време Петър и Емил да карат далеч пред мен и през определен период да спират и да ме чакат. Миналата година нямахме специална тактика, координация, синхрон и за капак, в личен план, аз не бях подготвен на необходимото за това натоварване физическо ниво.
Освен това, карахме без придружаващ екип и с тежки раници, моята например на старта тежеше около 8 килограма, което в цялата тази ситуация, която описвам, е откровена лудост. Велосипедите на моите колеги бяха настроени според спецификата на други хора, което е много голяма пробойна в и без това слабото ни тогава ноу-хау по отношение шосейното колоездене. Като се замисля, с Дунав Ултра I подходихме наивно към всичко, но погледнато от днешна дата, тогава това си е имало свой собствен смисъл и чар. Ако не бяха се случили тези неща, най-вероятно сега нямаше да водим този разговор.
Кое беше различно този път? И кое си остана същото?
Различното в Дунав Ултра 2 от първия ни опит беше, че намалихме еуфорията за сметка на едно доста по-зряло и професионално отношение. За изпитанието разполагахме с подкрепата на екип и поддържащата кола на Velocity.bg, което ни даде възможността да се концентрираме изцяло в самото каране. За разлика от миналата година, когато носихме по един чифт сгънати външни гуми, тази година в съпорт колата имаше 3 комплекта напълно окомплектовани капли, готови за смяна във всеки един момент. Слава Богу, имахме невероятен късмет да нямаме никакъв технически проблем, но цялото отношение към подготовката, съпорта и реализацията постави Дунав Ултра на едно съвсем различно ниво.
А същото си остана онази приповдигнатост и адреналин преди и по време на събитието, която, предполагам, би обзела всеки, имащ отношение към колоезденето. Същото си остана и усещането за епичност, което дава най вече реката.
Защо избрахте да карате велосипеди с една скорост?
Аз карам велосипед с една скорост вече трета година. И трябва да кажа, че за себе си не виждам каква е разликата дали ще карам с една или със 74 скорости. Наречете го олдскул разбиране или каквото там решите. Моят велосипед е със стара тежка рамка, и въпреки че е с една скорост и беше окомплектован с топ компоненти на XLC, не успяхме да го свалим под 10 килограма, но колелото си ме кефи максимално. Поради същата причина ходя и с един гаечен ключ 14-ка в раницата – питат ме, защо не си сменя окачването на каплите и да изхвърля ключа да не ми тежи – ами… кефи ме така, човече! Представям си, че с тоя ключ съм като Мръсният Хари с неговия Магнум, Чарлз Бронсън с неговата хармоника или Денис Хопър с неговия Чопър. Всичко идва от главата и доколко и как те слуша тя!
Ако трябва да съм по-ясен, исках да покажем, че ние приемаме нещата сериозно и отговорно, а изминаването на дистанцията на Дунав Ултра с шосеен велосипед е тежка работа, но не е кой знае какво събитие за един добре подготвен шосеен колоездач, пък бил той и аматьор. Е, с една скорост е малко по-различно и аз мога да се подпиша, че на ниво аматьори, точно в този момент, в България не са повече от трима-четирима човека тези, които могат да опитат и да успеят да подобрят времето ни с Петър на сингъл спийд.
Иначе, идеята да усетим как ще реагират телата ни на такова натоварване, подобно на първата Обиколка на Франция, когато са карали само с една скорост етапи по 300 и 400 километра, и то с велосипеди по 18 килограма, беше много вълнуваща. В този смисъл, когато за първи път наистина сериозно реших да го правим с една скорост и предложих на Петър, на него буквално му светнаха очите. Предполагам, точно в този момент си е представил как кара 200 километра, удря 2 бири и една баница и се мятка отново на велосипеда за още 150 километра. Защото точно това са правили преди 110 години. Дори са вкарвали по един фас, защото са си мислили, че и това им помага! Извън шегата, за мен няма по-добър партньор, с когото бих могъл да направя карането с една скорост, от Петър и резултатът ни го доказва недвусмислено!
С какво напълнихте раниците си този път и какво оставихте вкъщи?
Раници този път нямаше! Просто установих, че обяснението как правим карането с тежки раници не интересува абсолютно никого, освен самите нас. Дори за най-близките ми приятели най-важен се оказа крайният резултат и въпреки че се опитвах да обясня колко тежко и трудно е да изминеш 700 километра с 8 килограма на гърба, всеки подминава тази “малка” подробност, а в очите на хората просто не си се вписал във времето и си някакъв лузър. Дори и да си сложиш хипопотам на раменете, хората не ги интересува това. Те ти казват – то беше ясно, че не е възможно…
Искам да кажа, ако подобна дистанция се прави без поддържащ екип и без логистика, е невъзможно да се постигнат толкова високи резултати в съотношението разстояние/време. То е и логично да е така! Ако мога да перифразирам мотото на нашата кампания: Ако си гладен за скорост – трябва да си лек!
С какво те промени веломаратонът?
Тази година карахме по съвсем различен начин и видях района с други очи. Лично аз карам за трети път по маршрута на Дунав Ултра и вече започвам да чувствам тези 700 километра толкова познати, все едно карам колелото до Банкя и обратно – изкачвания, спускания и специални места в близост до реката… изгреви, залези, в главата ми са програмирани цели участъци от тези 700 км, все едно карам по писта за Формула 1.
Но погледнато по-глобално и по-отвисоко, Дунав Ултра 2 ни показа, че няма невъзможни неща. Така също ни даде вдъхновение и увереност, че когато се подходи професионално и с необходимата сериозност, нещата няма как да не се получат. Във всяка сфера е така! Мнението ми е, че в България не ни се получава, защото все нещо не правим както трябва – много е просто!
Връщайки се към Дунав Ултра – първият ден ние се движихме с много добра скорост и в доста дълги участъци дори поддържахме едни 34-35 км/ч, което за велосипед с една скорост е много силен резултат. В един момент Петър се почувства щастлив, че ни се получава, поотпусна се и подцени елемента с правилното хранене, при което много бързо изгуби енергия и му стана доста трудно. Освен че го нахоках на момента, вечерта си говорихме насаме и му дадох да разбере, че няма да се спра пред нищо, за да може Дунав Ултра да бъде затворен успешно. Не знам какви феи е сънувал, но на другия ден Петър беше нов човек, в перфектна физическа форма, кондиция и с брутална дисциплина. В един момент, когато имаше индикация, че съм на минути от получаване на крампа, ми помогна да изляза от това състояние като задаваше темпото и ме подкрепяше духом. Въобще, по време на карането ние си разменихме няколко такива етапа, в които се “извадихме” един друг, и това беше много силен елемент от нашето каране.
Петър е наясно, че аз изпитвам голям респект към него като колоездач, а и той ми показа, че изпитва същото към мен. Тоест, маратонът показа как с отговорно планиране, приятелска взаимопомощ и доверие, много желание, мотивация и безрезервната вяра на целия екип в крайната цел, може да се постигне един много висок резултат дори от аматьори.
Кое беше най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахте в движение?
Предизвикателство беше да спазваме стриктно предварително начертания план. Ние не сме професионални колоездачи и отстрани може и да изглежда лесно, но да играем по професионалните правила е наистина сериозно предизвикателство! И, естествено, имахме леки залитания в тази посока. Вече споменах как Петър направи пробив в хранителния си режим и тялото му веднага реагира със сериозен спад в КПД-то. От друга страна, особено първия ден, понеже бях с много висок адреналин, постоянно натисках и задавах доста по-бързо темпо от предварителните разчети и това за момент внесе разконцентриране. Но много бързо и двамата си извлякохме поука от грешките и успяхме да преодолеем моментните пропуски. След средата на втория ден вече бяхме като добре смазана немска машина, вече бяхме готови да мачкаме всичко наред!
Имаш ли най-любим или най-омразен участък от маршрута?
Има един материал в нашия сайт на тази тема. Честно казано, Дунав Ултра няма неприятен участък, защото всеки етап, насложен върху презумпцията, че е част от 48-часовата рамка на изпитанието, е едно предизвикателство, което, по своему, си заслужава. Ако трябва да отдадем специално внимание на река Дунав, има един много кратък участък след Оряхово, където се открива широка гледка към реката и там за първи път можеш да почувстваш цялата й красота и мощ.
Коя е следващата набелязана цел за “Дунав Ултра”? Изминаване с фикси?
Ние вече го изминахме с една скорост и на база сериозния опит, който придобихме, мисля, че с фикси също ще можем се справим в рамките на 48-те часа. Тоест, ако някой ден го правим с фикси, ще е само и единствено за кеф. Но други велосипедисти могат да го правят в най-различни вариации от фикси до туристически велосипед. Освен това, не е задължително да се прави за 48 часа – това е предизвикателство единствено за по-екстремно настроени колоездачи. Признавам си, че мечтая всеки ден нашето време да бъде подобрявано от някого или просто да виждам задължителната за всеки Дунав Ултра фен забавна снимка – “молебен” за сила пред табелата на входа на Кардам. Ще съм изключително щастлив, ако сме разпалили огъня и Дунав Ултра стане популярен маршрут за приключенски настроени хора както в България, така и извън страната.
Именно затова в краткосрочен план и на нас ни предстои още много работа по проекта Дунав Ултра на маркетингово ниво и популяризирането на маршрута освен в България, и в чужбина. Наскоро се запознах с един невероятен атлет – каякарът Боян Николов – Бенгата – и там, понеже много бързо стана ясно, че сме от една порода хора, започнаха да ни се въртят едни шантави неща в главите… но е рано още да се правят генерални заключения!
Ти постоянно свързваш Евро Вело 6 с Дунав Ултра. Защо е толкова важно популяризирането на Евро Вело 6 според теб?
Популяризирането на Евро Вело 6 е изключително важно, защото носи на държавата стратегическо мислене в сферата на туризма, приходи, популярност, работни места и възможност за едно перспективно бъдеще на най-младите поданици на България. В крайна сметка, популяризирайки Евро Вело 6, чрез Дунав Ултра ние направихме нашето най-смислено действие с обществена полза от всичко до момента.
Нека насоча вниманието по един такъв начин – понеже и румънците не са кой знае колко по-напред в развитието на велокултурата от нас, българите, парадоксално, но най-печеливша от маршрута Евро Вело 6 се оказва…Турция. Тоест, идващите от Европа велотуристи по маршрута Евро Вело 6 вместо в района на Видин да продължат движението си по поречието на Дунав, което е естественият, официален път на Евро Вело 6, се спускат право надолу към южната ни граница къде през България, къде през Македония, за да се “влеят” в друг официален европейски маршрут – Евро Вело 13. През него те навлизат в Турция, където очевидно са значително повече провокирани от възможността да се докоснат до тамошните природни и културни обекти .
Оказва се, че Турция успява да насочи вниманието на туристите в Европа от два маршрута, подобно на фуния, за да извлече максимална полза за икономиката на страната и за развитието на туризма в тяхната държава. И аз им правя евалла за подхода на комшиите, защото така се прави бизнес.
Това, което можем да направим ние, като българи, е да си разработим маркетингово и инфраструктурно прекрасната българска част на Евро Вело 6 и да си вземем това, което ни се полага. Тоест, да създадем условия и възможност на туристи от цял свят да се запознаят с културата на държавата ни, както и с природните дадености на региона по поречието на Дунав.
Същото важи и за самите българи-туристи – аз не виждам по какво частта Добри дол-Козлодуй или Оряхово-Никопол може да отстъпи на който и да било европейски веломаршрут. Не виждам и с какво Видин или Русе могат да отстъпят на всеки един европейски град, който си заслужава да се посети.
Потенциалът ни за еко и природен туризъм е много висок, трябва да се пият повече хапчета за потискане комплекса ни за малоценност като нация и за да се спре с това оплакване и мрънкане. Трябва да се вкарва бизнес мисъл, комбинирана с чувство на национална гордост – това според мен е разковничето.
Само оценявайки националното природно и културно богатство, с което разполагаме, и работейки бизнес ориентирано с него, можем да вървим напред в развитието ни като нация.
И аз вярвам, че това неминуемо ще се случи. Защото вярвам в младите хора на България.
