Само на 7 км северозападно от Ямбол се намира един от най-добре съхранените археологически комплекси в България – Археологически резерват „Кабиле“. За разлика от Севтополис, останал под водите на язовир „Копринка“, или Филипопол, върху който е изграден съвременен град, Кабиле е запазен на открито и позволява да се проследи как е изглеждал и функционирал един древен град в Тракия. Обектът е част от Стоте национални туристически обекта на България (№ 99).
Градът е основан около IV в. пр.н.е. върху основите на по-древно селище в подножието на днешния Зайчи връх, близо до завоя на река Тонзос (Тунджа) в древността. Той възниква до светилището на богинята Артемида Фосфорос, разположено на близкия Зайчи връх. По онова време Тунджа е плавателна река и по нея градът осъществява търговия със столицата на Одриското царство – древния Севтополис. Така идва момент, в който неговите богатства се прочуват и се превръщат в желана плячка за всеки завоевател.
Керамика, датирана от X – VI век пр. н. е., доказва, че селището вече е съществувало през ранната Желязна епоха, но най-старият културен пласт, е от Бронзовата епоха.
Какво всъщност е Кабиле
Кабиле е археологически резерват с площ около 650 дка. Това не е единичен паметник, а цял античен град с ясно разграничени зони – религиозна, жилищна, военна и стопанска.
Разположението му не е случайно – тук в древността се пресичат важни пътища между Егейския свят, вътрешността на Балканите и Дунав. Именно това превръща Кабиле в ключов търговски и стратегически център.
Вижте още: 100-те национални туристически обекта вече и в дигитален формат
Историята, която зидовете на Кабиле разказват
Кабиле не е „една епоха“, а поредица от трансформации:
Според античните извори Кабиле е сред най-значимите центрове в Югоизточна Тракия. Началото му се отнася още към края на II хил. пр. Хр., когато около възвишението Зайчи връх възниква ранно селище. Самият хълм – единствен в околността – се издига при древния завой на река Тонзос (дн. Тунджа), която тогава образувала широки разливи, удобни за пристани. Именно този природен фактор превръща мястото в естествена връзка между вътрешността на Тракия и по-широкия търговски свят. Днес коритото на реката е изместено на около 2,5 км на север, но стратегическата логика на това разположение остава лесно разбираема.
През втората половина на I хил. пр. Хр. Кабиле се утвърждава като един от водещите градски центрове на Одриското царство – държавата, която за кратко време обединява значителна част от тракийските племена. Още през III в. пр. Хр. градът функционира като развит политически и икономически център, устроен по елински образец: с агора, обществено пространство и храмови комплекси. На централния площад се издигали храмове на Аполон и на Артемида, където се съхранявали и важни надписи, издълбани върху каменни стели.
През 341 г. пр. Хр. Кабиле е завладян от Филип II Македонски, а впоследствие попада в орбитата на държавата на Александър III Македонски. Този етап бележи засилено елинистично влияние върху облика и развитието на града. Античните автори не го подминават – споменат е от редица писатели, което е сигурен знак за неговото значение.
Вижте още: „Русокастро“ – най-голямата крепост в Южна България
В края на IV – началото на III в. пр. Хр. Кабиле е една от резиденциите на одриските владетели Спарток и Скосток. В този период градът функционира почти като самостоятелен политически център, а Спарток дори сече монети със своя образ – ясен знак за власт и автономия. След келтските нашествия управлението постепенно преминава към градска форма, а през III–II в. пр. Хр. Кабиле достига своя икономически разцвет. Поддържа активни търговски връзки с Егейския свят и Мала Азия, а археологическите находки свидетелстват за това чрез стотици фрагменти от амфори с печати на производители – своеобразни „марки за произход“ на вино и други стоки от различни средиземноморски центрове.
През 71 г. пр. Хр. градът е превзет от римския пълководец Марк Лукул, а след 45 г. окончателно влиза в състава на Римската империя. През II–III в. сл. Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните военни лагери в провинция Тракия. Тук е разквартирувана кохортата Cohors II Lucensium, а по-късно и други военни части. Изграждат се терми, казарми, складове и укрепителни съоръжения – градът придобива ясно изразен военен облик, но запазва и ролята си на търговски център. След реформите на Диоклециан през IV в. значението му се затвърждава, а разположението му на кръстопът между важни пътища го прави ключов пункт в комуникационната мрежа на империята.
През същия този IV век Кабиле се оформя и като епископски център. Местният епископ Север участва в Сердикийския събор, което показва мястото на града в раннохристиянската структура. От този период датират и внушителните базилики с богата украса и мозаечни подове, част от които могат да се видят днес в музейната експозиция на резервата.
Краят на античния град настъпва постепенно и драматично. В края на IV век той е засегнат от готските нашествия, а през 583 г. е окончателно разрушен от аварите. Впоследствие животът на мястото не изчезва напълно – през Средновековието тук съществува по-малко селище, което съхранява името в изменена форма („Ковел“) чак до началото на XIX век. Археологическите находки, включително църква от XI век, вградена в тракийска могила, свидетелстват за тази по-късна приемственост.
Вижте още: Пеша около Приморско – Лъвската глава, Бегликташ и Маслен нос
Какво може да се види днес
Днешният резерват разкрива впечатляваща картина на античния градски живот. Сред най-интересните обекти са:
- крепостната стена с кули и западна порта
- скалното светилище на Зайчи връх
- римски казарми и складове за зърно
- обществени бани (терми)
- раннохристиянски базилики от IV век
- късноантичен жилищен квартал
Това, което прави Кабиле особено въздействащ, е не просто разнообразието от структури, а тяхната логическа връзка – тук можеш да „видиш“ как функционира един древен град.
Посрещане на слънцето – ритуал, живеещ и днес
Едно от най-впечатляващите преживявания, свързани с Кабиле, е изкачването на Зайчи връх в дните около лятното слънцестоене. Всяка година десетки хора се събират, за да наблюдават изгрева – традиция, вдъхновена от древните тракийски ритуали.
Смята се, че светилището е имало и функция на своеобразна слънчева обсерватория — място, където природата и вярата се срещат в прецизна симетрия.
Вижте още: С бодра крачка: крепост „Градът“ и околностите на село Крамолин
Музеят
Към резервата функционира и музейна експозиция, част от Регионален исторически музей – Ямбол, която допълва преживяването с находки от праисторията до късната античност. Музейната експозиция към резервата представя и ценни находки от селищни могили от долна Тунджа – оръдия на труда, керамични съдове, накити и култови пластики от неолита, бронзовата и ранно-желязната епохи и др. Специален акцент са находките от най-добре проучената праисторическа селищна могила в Югоизточна Европа – тази при с. Драма.
За по-любознателните посетители се предлагат:
- аудио гидове
- 3D възстановки
- тематични беседи (включително за астрономическите аспекти на светилището)
Полезна информация
Разположен непосредствено до автомагистрала „Тракия“, на 280 километра от София и на 76 км от Бургас, Кабиле е един от най-леснодостъпните археологически обекти в България. Той е единственият археологически обект в България, който има собствен пътен възел към магистрала.
Работното му време е без почивен ден:
1 март – 30 октомври
9:00 ч. – 18:00 ч.
1 ноември – 1 март
9:00 ч. – 16:00 ч.
Контакти
Тел: 046 66 34 03
Мобилен тел.: 0879296686
Електронна поща: museum.yambol@gmail.com
Вход за възрастни – 3.07 евро
Вход за ученици, студенти и възрастни над 65 г. – 2.05 евро
Освободени от заплащане на цена за експозициите на РИМ – Ямбол в гр. Ямбол и АР „Тракийски и античен град Кабиле” са: деца до 7-годишна възраст, хора с увреждания, деца и младежи, настанени в социални институции и услуги в общността, официални гости на община Ямбол.
Дни за свободен достъп до експозициите на РИМ – Ямбол в гр. Ямбол и АР „Тракийски и античен град Кабиле” са:
Национален празник на Република България – 3 март
Ден на Ямбол – Св. Дух
Един ден от седмицата – определен със заповед на Директора на РИМ – Ямбол.
Всички условия за посещение на обекта четете на сайта yambolmuseum.eu.
Снимки: https://www.tourism-yambol.com/, Σταβρέφ Γκόραν; Галина Димитрова, Донка Миткова; Кабиле и Зайчи връх – Kabile and Zaychi Vrah
