Ако пътувате към южното Черноморие, може да се отбиете за среща с хилядолетната историята на една твърдина – крепостта „Русокастро“. Пътят до там е от онези кратки отклонения, които си струват. Само на около 30 км от Бургас и на 3 километра северозападно от едноименното село Русокастро, един скалист хълм се издига самотно над полето. Наричан от местните Големия камък и Русин камък, той не е много стръмен, но е достатъчно висок, за да подскаже, че горе се е случвало нещо важно.
Хълмът е сред обработваеми земи и ще го забележите отдалече. Тръгвайки от подножието му, още с първите крачки нагоре започва да се усеща защо това място е избрано. Гледката се разгръща постепенно, хоризонтът се отваря, а вятърът носи онова особено усещане за пространство, което рядко се среща в по-популярните туристически обекти. Хълмът е естествено защитен от три страни от течащата край него река Русокастренска.
Крепостта е с площ от 52 декара, което я прави най-голямата крепост в Южна България. Името ѝ идва от червените скални късове, от които е изградена. Днес на място се виждат останки от масивни стени, които подсказват за някогашната им височина и дебелина.
В северната част на хълма се намира пещера Русина дупка, която някога е била тракийско светилище, а в недрата ѝ се крие аязмо с вода, считана за лековита.
Наблизо е параклисът „Свети Георги“, изграден върху останките на манастир „Св. Георги” от V-VІ в.
Историята на Русокастро
Русокастро е издигната преди 1500 години на стратегическия хълм, и контролира важните пътища между Североизточна Тракия, Черноморието и Константинопол. Най-ранните сведения за мястото датират от VI век, когато тук съществува укрепено селище, засвидетелствано от епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. Има данни, че в началото на VІІ о цялата крепост е била разрушена при аварско-славянските нападения. В началото на ІХ век крепостта Русокастро е била възстановена от българите при строителството на големия граничен окоп “Еркесията”.
За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света”, като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.
Още преди това районът е обитаван от траките, които създават селище и впечатляващо светилище, свързано с култа към Слънцето, Богинята Майка и героя-конник Херос. Археологическите находки, сред които монети, релефи и жертвени камъни – показват, че мястото е било важен културен и търговски център.
С приемането на християнството тук възниква раннохристиянска църква, а по-късно и манастир, посветен на Свети Георги, около който се оформя духовен център. През IX век крепостта е възстановена от българите и включена в отбранителната система на държавата. В следващите столетия Русокастро се развива като значим средновековен град, описан през XII век от арабския географ Ел Идриси като „голям и многолюден“.
Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Бургас
Най-яркият момент в историята на крепостта е битката от 1332 година, когато българският цар Иван Александър побеждава византийската армия на Андроник III Палеолог. Победата утвърждава българското влияние в региона и връща южното Черноморие в пределите на държавата. Малко след това обаче, през втората половина на XIV век, крепостта е завладяна и опожарена от османците, с което приключва нейното активно съществуване.
Въпреки разрухата, Русокастро остава жива в паметта на местните хора чрез легендата за мома Руса и змея, която преплита древни митологични представи с християнски вярвания. И днес мястото пази следи от всички тези епохи – от тракийските ритуали до средновековния град, превръщайки се в един от най-значимите исторически обекти в Югоизточна България.
Началото на разкопките в Русокастро стартират през 2006 г, а през 2016 г. мащабът им се разгръща. Тази година, на 24 март, са започнати консервационно-реставрационните работи, а проучванията на крепостта се очаква да започнат в края на месец май, като ще бъдат финансирани със 100 хиляди евро от държавата и с 25 хиляди евро от Община Камено.
Вижте още: С бодра крачка: крепост „Градът“ и околностите на село Крамолин
