За нашите прадеди светилищата са били специални места – скални ниши, олтари, манастири, обсерватории. Служели са за обреди и наблюдения. За построяването им са избирани места със силна енергия, за която и днес се говори. В съвремието ние подхождаме с любопитство и се отнасяме към тях като към туристически обекти, притежаващи известна доза мистика. За някои хора пък те все още представляват свято място. Независимо към коя група се числите, смятаме, че ще ви бъде любопитно да научите повече за тях. Представяме ви първите 10 светилища, на които се спряхме:
1. Скален манастир „Хан Крум“
Скалният манастир „Хан Крум“ се намира на Шуменското плато, в близост до село Хан Крум, на западния склон на Калугеровия боаз. До него се стига по изсечена в скалата вита стълба, която в края си преминава в коридор, който води към помещенията.
За направата на манастира е използвана естествена пещера, която допълнително е била пригодена и дообработена за нуждите на монасите. Храмът е изсечен изкусно и прецизно направо в скалата.
Манастирската църква се отличава от скалните църкви в региона по това, че има конха. (Прието е в църковното строителство конхи да се наричат основно полукръглите и овалните ниши, оформени на външните стени, според църковните норми. Те се наричат още певници, заради това, че в тях се разполагат църковните хорове, както и помощните свещенослужители, които участват в богослужението.) Освен църквата, има още едно голямо помещение, което по всяка вероятност е било използвано като спално.
До манастира се достига от юг, по коларски път от село Хан Крум и от север през Шуменското плато. От информационния център на природен парк „Шуменско плато“ започва туристически маршрут, преминаващ през „Паметника на курсистите“. До последния се стига с автомобил, откъдето се продължава пеша. До скалната обител отнема около час ходене. Добре е да сте с подходяща екипировка и в добра физическа форма.
Вижте още: ПРИРОДНИТЕ ФЕНОМЕНИ на България
2. Тракийско светилище „Беглик Таш“ – Приморско
Беглик Таш се намира в най-високата част на нос Беглик Таш (128 м н. в.) край Приморско. Обхваща площ от 6 декара. Разположено е в горска област, била е част от ловната резиденция на Тодор Живков. По тази причина едно от най-големите открития за тракийската история на южното ни Черноморие и Странджа остава неизвестно за науката до 2003 г.
Входът на светилището е от югозападна посока. По скална пътека се стига до каменно „брачно ложе“, оградено от два жертвени камъка. В тях има издълбани дълбоки вани, свързани с улеи за преливане на ритуалните течности: вино, мляко, зехтин, дъждовна вода. Следва каменен трон. От него тръгват дълбоки улеи, изсечени в камъка и кръстосващи се линии, събиращи се в голяма четириъгълна „шарапана“.
В източната част на кръга са разположени три „менхири“ (големи заоблени камъни). На върха на най-високия от тях е изсечена „божествена стъпка“ с дължина 0,6 м и ширина 0,34 м. Со такава „божествена стъпка“ има на срещуположната южна точка, в подножието на скалната тераса. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените аз участие в мистериите.
Досега централната площадка на светилището е най-добре проучена. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са разположени в кръг скални елементи, служили за извършване на ритуали. Те са запазили естествения си характер, но са преместени и дооформени от човешка ръка, с характерни сакрални символи и знаци.
Отзад е разположен астрономически часовник, съставен от 16 плоски кръгли камъни и огромен долмен, символизиращ „свещената пещера”, където Богинята-майка ражда сина си Бога-слънце, и „лабиринта“ – пътя на изпитанието.
При археологическите разкопки са намерени глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, монети и други. Те са доказателство, че светилището е създадено в средата на ІІ хил. преди Христа и е разрушено в началото на ІV в. след н.е.
Как да стигнете
Тракийското скално светилище Беглик Таш е разположено на най-високата точка на Маслен нос, в полите на Странджа планина и отстои на 5 км от гр. Приморско. Идвайки от Северния плаж, се продължава по асфалтирания път. След спиране на обозначения паркинг, пешеходното разстояние от 1 км, което може да отнеме 15-20 минути бавно ходене.
Вижте още: Природните феномени на България: Саръташ Каяли (Жълт камък)
3. Скални ниши – Дъждовница
Скално-култовият комплекс край село Дъждовница (Област Кърджали) е разположен между селата Дъждовница и Костино, над стръмния бряг на Шабан дере. Комплексът се простира на скалния масив Кемикдаа, върху огромна територия. Предполага се, че към комплекса принадлежат и Голямата пещера, разположена над Коджа дере, и Рудникът – скали, маркирани с трапецовидни ниши, зад които се намира праисторическа рудна разработка. Централната част на комплекса се забелязва от асфалтовото шосе на около 500 м след село Дъждовница, в посока село Ненково.
Нишите са издълбани върху открояващи се монолитни скали. Нишите впечатляват със своя брой и недостъпните места, в които са изсечени. Предполага се, че са били с култово предназначение.
Наред с нишите, има оригинални форми, резултат на изветряне, наподобяващи исполински фигури. Те наподобяват огромен фриз, където са „подредени“ изображения на праисторически божества. Във вулканически и седиментни скали, където е разположен скално-култовият комплекс, ясно се различава женско лице. В в скалния венец са издълбани басейни, изкуствени пещери, трапецовидни ниши и седалки.
4. Тракийско скално оброчище Индипасха
Индипасха е едно от най-ярките места в Странджа, заради които тази планина често е наричана мистична. То представлява скално оброчище, което в древността е било тракийско светилище. Представлява аязмо с лековита вода, бликаща под надвиснала скала. Посещава през цялата година от много хора, търсещи изцеление. Смята се, че името „Индипасха“ означава „след Великден“. Вярва се, че водата е най-лековита точно седмица след Великден.
Разположено е в сърцето на Природен парк „Странджа“ и е известно с чудесата си повече от две хилядолетия. Намира се между селата Граматиково, Кости и Сливарово. Легендата разказва, че тракийски жрици са извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето. Само посветените знаели пътя до оброчището. В мистичното светилище от лечебно аязмо изтичала „жива“ вода, която изправяла на крака болни, а слепци проглеждали.
Подходите за него са два. първият е от пътя между град Царево и град Малко Търново. Друг начин за достигане до Индипасха е по пътя от град Малко Търново към село Сливарово. Мястото е разположено в дълбок дол и до него може да се стигне или пеша, или с високопроходим автомобил.
Вижте още: Отвлечени във времето: Мумджидам махала
5. Перперикон
Няма българин, който да не е чувал за мегалитният комплекс Перпериконо̀н. Някога мястото е било известно и като Перперѐк. Намира се в Източните Родопи и представлява археологически комплекс – голямо мегалитно светилище от древността. Там са разположение и паметници от античността и от периода на Средновековието.
Перперикон е най-големият древен свещен град на Балканите. Изсечен е от камък и оттам идва и името му, свързано с името на тракийския бог на камъка Пер.
Комплексът е разположен на едноименния хълм Перперикон в Източните Родопи, на 15 км североизточно от Кърджали. В него намират останки от светилището на бог Дионисий с прочутия олтар за предсказания. То често е сравнявано с величествения храм на Аполон в Делфи. Районът е бил богат източник на злато в миналото, от което са изсичали и златните монети перпера.
За да разгледате Перперикон е необходимо да си отделите поне 2-3 часа. До Перперикон се стига по добър асфалтов път, като наблизо има и паркинг. След като оставите колата си там, трябва да заплатите входна такса. Следва изкачване нагоре по пътеката, която е полегата и удобна.
6. Мегалита в Бузовград
Мегалита или Слънчева врата: Това тракийско скално светилище е разположено на 572 м надморска височина, в северните склонове на Сърнена Средна гора. Представлява връх, чието местно наименование е „Буба кая“ (Бащин камък). След изследванията на проф. Александър Фол и проф. Валерия Фол, мястото е познато като „Слънчева врата“ или „Мегалита“.
През 2006 г. в района на скалния феномен са извършвани сондажни археологически проучвания.
Мегалитът представлява скална група, в която, чрез изсичане, е обособен отвор с височина около 1,80 м. Той е изграден е така, че при залез слънцето попада в „прозореца“.
На хълма са разположени множество скални структури като т.нар. „трон“ и „жервеник“. Тронът се намира на около 6 м източно от отвора, като скалата, върху която е издялан, се намира на линията между старопланинския връх Триглав и обособения отвор на трилита.
Погледнато в по-голям мащаб, мегалитът попада на един от върховете на триъгълник, чиито други два върха сочат столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка.
Според Александър Фол, на отсрещните старопланински хълмове, виждащи се през „прозореца“, има изградени подобни съоръжения. Предполага се, че освен за култови цели, съоръженията може да са използвани и като военни наблюдателници и комуникационни точки, осъществявайки връзка денем с бронзови слънчеви огледала, а през нощта с огньове.
Археологическият обект се намира на 4 км юг-югоизток от центъра на с. Бузовград. Самото село пък отстои на 5 км югозападно от Казанлък.
От мястото се разкрива изключителна гледка към Казанлъшката котловина и поречието на р. Тунджа. В района е реализиран и проект за екопътека.
7. Харман кая
Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени тракийски светилища. То се намира в Родопите, в землището на село Биволяне, община Момчилград. В подножието на „най-големия тракийски град“ личат очертанията на помещения, забелязват се улиците и площадите. Зидарията е правена без хоросан, а керамиката датира между VI и I в. пр. Хр. В близост до култовото място, над реката е издълбана гробница. Комплексът не е функционирал през Средновековието.
Обектът е известен и с българското наименование Равен камък. До момента не е проучван систематично. В периода 2006 – 2013 г. е изследван, посредством теренни и кратки археологически разкопки от екип на доц. Стефанка Иванова.
Харман кая е разположен в Нановишката вулканска калдера и включва естествени скални образувания и изкуствено изсечени в скалите структури: две пещери, тип утроба, правоъгълни и кръгли басейни, трапецовидни ниши, наблюдателни площадки и един петроглиф, именуван Пиленцето, който обаче е бил разрушен от иманяри през 2017 година.
Югозападните, южните и източните склонове на масива представляват отвесни скали, а билото му е заравнено плато. Оттам вероятно идва и името Харман кая – двата големи кръга в скалната повърхност напомнят харманите, на които някога хората отделяли зърното от плявата. Скалните кръгове на Харман кая обаче нямат нищо общо с вършитбата.
Харман кая е важно и интересно тракийско светилище. За щастие то все още остава до голяма степен встрани от масовия турист, поради близостта си с много по-известното светилище при Татул.
8. Светилището в Татул
Скално-култовият комплекс край село Татул, (община Момчилград) е известен като Светилището на Орфей или още е наричан от местното население Каябъшъ (от турски: Каменна глава). Той е един от най – величествените мегалитни паметници в България.
Светилището представлява скален масив, състоящ се от древно езическо светилище и средновековна крепост. Тoва е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България – саркофаг с форма на пресечена пирамида. Той няма аналог сред множеството мегалитни паметници, регистрирани от археолозите на територията на страната и по света.
Това е най-добре запазеният храмов комплекс, изсечен в монолитен къс скала. Освен за пренасяне на жертви на древните тракийски божества, той е бил и „обсерватория“ за наблюдение на изгрева и залеза на слънцето в определени дни от годината.
Светилището се намира на 15 км от град Момчилград и на 200 метра от село Татул в местността “Кая Башъ”.
9. Кован кая, Долно Черковище
Кован кая е праисторически култов скален комплекс, който в по-късните епохи е използван и от древните траки. В превод от местен турски диалект името означава Пчелната скала, заради вида на масива, с десетки кухини в него.
Кован кая се намира в Източните Родопи, в района на средното течение на река Арда, в землищата на селата Пчелари и Долно Черковище. Мястото е обявено за природна забележителност през 1972 г. В близост са и други археологически обекти – тракийското светилище Аул кая, праисторическите обекти като Хамбар кая, Бейгир кая и култовите комплекси в землищата на село Орешари и Пчелари.
В огромната скала са изсечени 110 броя трапецовидни ниши и изкуствена пещера, чието предназначение не е установено. В по-ранни изследвания на обекта тя е била тълкувана като гробница.
Нишите са ориентирани основно на юг и югоизток, но има и такива, обърнати на запад и северозапад. Повечето са вертикално разположени, но има и единични хоризонтални правоъгълни ниши.
Кован кая е единствената защитена територия в община Маджарово, със статут на природна забележителност, заради опазването на гнездовите находища на редки и застрашени видове птици в района. Тук гнездят световнозастрашеният египетски лешояд, както и над 30% от белоглавите лешояди в България.
Кован кая е на 45 км от Хасково и на 30 км от Маджарово.
10. Провъртеника
Скалното образувание Провъртеника се намира западно от гр. Луковит и на север от село Карлуково, на западния бряг на река Искър. Скалата има формата на величествената каменна кула, която се издига над дузина други по-малки образувания. „Голямата кула“ има дупка на върха си, като по време на лятното и зимното слънцестоене през нея преминават слънчевите лъчи. Смята се, че в древността мястото е служело за древна обсерватория.
Като изключим това, при Провъртеника е изключително красиво с гледките към Искъра и Стара планина, Скалният венец, под който ще подхождате към феномена, със „скрития“ в него скален манастир „Св. Николай Глигора“ и мистичната пещера „Седмовратица“.
Как да стигнете?
След моста при жп гара Карлуково се вижда дървена статуя и табела за скалния манастир. След това продължете по пътя и следвайте означенията. Накрая ви очаква приятна кратка разходка пеша до Провъртеника.
Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково
