В рубриката „Българските сноуборд таланти“ ви срещаме с младите надежди на българската сноуборд сцена и техните родители, за да разберем повече за мястото и развитието на сноуборда у нас, как се отглежда таланта и има ли адекватна подкрепа от държавата за децата, чиято мечта е да се занимават професионално с един от най-трудните екстремни спортове.
След като ви запознахме с родителите на Андреа Коцинова и Радостина Славова, сега ви представяме тяхната гледна точка за това, което правят, от първо лице. Двете се състезават за различни отбори и в различни възрастови групи, но любовта към сноуборда и желанието им за победа ги обединява.
Андреа е на 14 години, а преди пет години става част от BladeSnowBoardTeam.
Андреа: Сноуборда е моята стихия, обожавам момента в който обувам и закопчавам обувките, щраквам автоматите, качвам се на лифта в очакване да стъпя на пистата, да усетя вятъра и скоростта.
Радостина е едва на 10 години, но дава поводи за гордост в родния сноуборд, като състезателката на СК Бороборд.
Радостина: Харесва ми, че съм в планината, защото обичам снега, да скачам и да се забавлявам. Допада ми времето, което мога да прекарвам със съотборниците си.
Кога се качи на сноуборд/ски за първи път?
Андреа: Качих се на ски на 3 години. Родена съм на 1 Декември и за 8-мия ми рожден ден не исках подаръци, а сноуборд. Така приятелите ми ми събраха пари, с които си купих първата сноуборд екипировка – велик момент за мен, чакан цели 2 години. Мама и тати искаха първо да се науча да карам ски и едва след това получих зелена светлина за сноуборда. Растях доста дребничка и тогава нямаше толкова малки дъски и обувки…
Вижте: Руснак разработи устройство за каране на сноуборд по равни терени
Радостина: За първи път се качих на сноуборд когато бях на три. Тате ме вози на неговата дъска, понеже тогава нямаше дъски за толкова малки деца. Беше страхотно изживяване!
Какво е усещането, когато излизаш на старта на състезание?
Андреа: Усещането преди състезание е вълнуващо. Със сигурност има притеснение, но също така и сигурност, защото знам, че съм тренирала усилено преди това. Смесица от еуфория, адреналин, страх, страст, спортен хъс и желание за най- добро представяне. Мама и тати казват, че преди старт се затварям в себе си и не допускам никого до мен. Не знам дали е така, но преди старт се концентрирам в инструкциите на Сани, Вики и Жанчето. Старая се да запомня и разбера трасето, както и да запомня полезните съвети, които получавам от треньорите. Знам и усещам присъствието на родителите ми, които винаги са до мен и ме подкрепят. Чувството е безценно и невероятно…
Вижте:Първо българско сноуборд спускане от над 7000 м
Радостина: Притеснявам се, но когато семейството и отборът ми ме подкрепят, то изчезва. Радвам се, че имам възможността да се състезавам, защото не всеки има тази възможност.
В спорта има победи и загуби. Как преживяваш тези моменти?
Андреа: Победите са страхотните моменти на радост и щастие. Загубите са онези не така щастливи моменти, но изключително важни в израстването. Те са уроците, които трябва да науча, за да мога да побеждавам в бъдеще. Ценя ги, защото ми помагат по- бързо да открия и поправя грешките си.
Вижте:Българската сноуборд история
Радостина: Преживявам победите с голяма радост и щастие. Опитвам се така са преживявам и загубите.
През тазгодишния сезон, Радост взима участие в 13 състезания и печели общо 11 златни медала в четири дисциплини. В Маврово, Македония преборва конкуренцията, при момичетата до 11 годишна възраст, в слалом, бигеар, слобстайл, следват Държавно първенство и купа Осогово 2.
Разкажи ни някоя забавна история от сноуборда, която си преживяла?
Андреа: Забавни истории има много по време на лагери, особено когато се съберем в един хотел с другите отбори. Та ние всички сме деца и лудориите и смеха са безкрайни.
Знаменит и запомнящ за мен момент е когато през 2017 г. и 2018 г. заради силното представяне на Сани и Радо на световната сноуборд сцена, в България бяха проведени стартове от Световната Купа по сноуборд.
Тогава в Банко бяха всички велики имена и примери, и Сани ни запозна с голяма част от тях. Пиер Волтиер ми подари спечелената купа, Невин Галмарини пък ми подари символичния чек, като върху него получих и автограф, както от него така и от Юлия Дужмович. Имам снимка с Ева Самкова и Микаела Мойоли… Сани пък си свали състезателния потник и ми го облече, с пожелание един ден и аз да се участвам в такова състезание.
Вижте: Историческо спускане в сноуборд слоупстайла
Радостина: Забавни истории винаги има. Когато бях на лагер в Австрия с отбора, понеже съм доста разсеяна, а и бях за първи път там, не чух добре какво ми казва треньора и загубих отбора си. Изплаших се плаках доста. Един чужденец ми помогна да ги намеря. От тогава слушам и гледам много внимателно треньорите.
Какво мислите една за друга?
Андреа: Радвам се когато виждам, че с всяка изминала година децата които се явяваме на състезания по сноуборд стават все повече. Забелязах Радост преди около 2-3 години, вероятно първите ѝ стартове тогава. Винаги е усмихната и позитивна и най-важното забавлява се, карайки сноуборд. Пожелавам ѝ да преследва мечтата си и усмивката винаги да грее на лицето ѝ. Пожелавам ѝ да се забавлява докато кара и резултатите ще бъдат налице.
Какво ще посъветвате всички онези деца, за които си пример и искат да се занимават със сноуборд?
Андреа: Да си пример и вдъхновение за някого е много отговорна задача. Аз не знам дали съм идол за някого, но моят идол е Сани и я следя под лупа. Постигането на целите е свързано с много работа, която обаче трябва да ти носи удоволствие, смях и усмивки…Бих ги посъветвала и да не се отказват колкото и трудно да им бъде, защото накрая ще се радват на това което са постигнали. И никога да не спират да преследват мечтите си, защото те някой ден могат да бъдат реалност. Моето мото е:
„Дори и да загубиш няколко пъти преследвай мечтата, а не състезанието.“
Радостина: Давайте деца не се страхувайте сноуборда е едно голямо забавление, но и сериозен спорт. Ако искате да бъдете добри състезатели, тренирайте упорито и не се отказвайте, въпреки трудните моменти. Ако ли не – карайте и се забавлявайте.
Вижте: Сейдж Коценбърг: първият слоупстайл сноуборд олимпийски шампион
