Сградата на Туристическа база „Овнарско” е строена през 1910 г. като ловна хижа на цар Фердинанд. Намира се по средата на старата пътека /коларски път/ от с. Говедарци до местността „Меча поляна”, там където днес е Централната планинска школа /ЦПШ/. Самата сграда е построена на 1550 м н.в.
До 1944 г. е собственост на царското семейство, а след Втората световна война сградата и цялата местност е национализирана и се ползва за почивна станция. От 1963 г. преминава към ЦС на БПС /Българските професионални съюзи/ за нуждите на почивна станция, а от 1966 г. се ползва и за много популярното по това време екскурзионно летуване. Известно време се ползва и като място за зимен туризъм.
Вижте още: Историята на първата хижа „Мусала“ (Клековата хижа)
Базата се състои от две постройки. В едната е столовата с 60 места и кухня, а другата /на снимката/ е основно преустроена и от 1966 г. се ползва за нощувка. Състои се от 15 стаи от по 2, 3, 5 и повече легла. Общо сградата разполагаше с 40 легла, като 31 от тях се използваха за екскурзионното летуване.
Туристическата база разполагаше и със стаи за персонала, имаше вътрешни умивални с канализация. Разполагаше и с радиоапарат, места за забавни игри, волейболно игрище и малка гимнастическа площадка. Свързана бе с телефон със с. Говедарци, а осветлението бе на агрегат. Базата бе отворена през цялата година. Към нея имаше и бюфет за дребни хранителни продукти и питейни нужди. По предварителна заявка можеше да се подсигури и храна на столови начала.
Близки маршрути са: до вр. Мечит – 2 ч., Лопушки връх – 3.30 ч., Страшното езеро – 3 ч., ЦПШ – 1.30 ч., х. Мальовица – 2.30 ч. и местността Гьолечица – 1.20 ч. От Говедарци разстоянието се изминава за 2-2.30 ч.
Вижте още: Княз Фердинанд на връх Мусала
За съжаление всичко, което прочетохте дотук, отдавна е история. Днес почти никой не минава по тази пътека /коларски път/, а всеки следва асфалтирания път,
Времена и нрави…
С миналото на база „Овнарско” ви запозна човек, който през 1953/54 г. на всеки 20 дни преминаваше както нагоре от – с. Говедарци до ЦАЛ, така и надолу – от ЦАЛ до с. Говедарци. И то само пеша в знойно лято и смразяваща зима. А да знаете само каква бе зимата 1953 година. Дори и сега, когато пиша тези редове, студени тръпки ме побиват.
