Навярно помните апела ни за дарение, кой с каквото може за възстановяване
на Музея по алпинизъм в Учебния център „Мальовица”.
Не мина дълго време и първите дарители откликнаха. Дарение направиха както отделни алпинисти, така и туристически организации. Тук е мястото отново да припомним и поясним, че за обновяването на музейната експозиция са необходими лична и бивачна екипировка, предимно от по-далечното време. Алпийски съоръжения като котки, ледокопи, въжета, обувки, клинове, карабинери, стълбички и редица още неща, ползвани от алпинистите. Необходими са снимки от живота в планинската школа от началото на откриването на ЦАЛ на 19 март 1952 г. на хижа „Вихрен” в Пирин, така и след преместването на лагера в Рила-подножието на вр. Мальовица. Необходима е и алпийска литература, както на наши, така и на чужди автори.
Към настоящия момент мога да съобщя, че десетина индивидуални и още няколко колективни сдружения /дружества и клубове/ откликнаха и са събрани над 20 експоната. За успокоение на скептиците, които често ми звънят искам да ги успокоя, че доста неща от бившия музей в школаята са съхранени и ще бъдат отново
използвани.
Първа от дарителите откликна Мариана Иванова от алпийския клуб на туристическото дружество „Орлово гнездо” гр. Казанлък, която предаде своя лична екипировка. Нейният пример последва и туристическото дружество на същия град.
Ценни неща с радост предаде и съпругът на популярната ни алпинистка м.с. Дафина
Гъдева, също от Казанлък, която за съжаление само преди няколко месеца ни напусна, за да се пренесе в отвъдното. Много ценни за музея са и вещите, които предадоха наследниците на алпиниста Ангел Нанкинов от пловдивското село Три водици, както и снимковия материал на Стоян Икониев от гр. Русе, работил като инструктор в ЦАЛ от 1954 до 1956 г. и на курсистката Елена Петрова от Горна Орхяховица, завършила втората, „героична” смяна на х. „Мальовица”.
Прекарвайки годишният си отпуск в България наследниците на Кунчо Чипев, Недялка и Константин Чипеви, които отдавна живеят в Щатите, се оказаха най- щедрите дарители. И не само по броя, но и по своята ценност техните вещи
заслужават особено внимание. Според синът му ледокопът на баща му Кунчо /Куто/
Чипев е, ако не първият внесен в България от Крум Новков през 1919 г., то навярно
вторият или треият. Пикелът е гравиран с метален знак „Graz” и е ползван от 1930 г.
до 1950 г. и Куто, както всички са го наричали, е човекът, който е осигурил алпийското въже на свръзката Константин Саваджиев и Георги Стоименов при първото изкачване на Североизточната стена на връх Мальовица /21-23 август 1938 г./. С не
по-малка ценност са и тиролските кожени панталонки с презрамки, които пък са
гравирани с кокалено диво козле.
Както се знае Музей не се създава за два-три месеца, а това става в непрекъснат процес, което ни дава увереност, че настоящите и най-вече ветераните постоянно ще попълват музейните експонати.
Значителна част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360:
„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“
