Обсадата
Едва на 16 юни започва истинската част на експедицията. Мечтата на нашите алпинисти е изкачването на Транго Тауър да се осъществи по един от най-трудните маршрути – този на германците Волфганг Гюлих и Курт Алберт, наречен с поетичното име „Вечния пламък“ или „Вечната любов“. Тъй като дни преди тях в базовия лагер са се настанили шестима испанци и дори са започнали обработката на този маршрут, нашите алпинисти възприемат пътя на словенците Франчек Кнез, Славко Цанкар и Боян Шрот от 1987 г., прокаран по югоизточната стена.
Първите трудности
по-скоро опасности идват по пътя от базовия лагер към подножието на стената – 5200 м, защото по кулоара, през който се преминава, непрекъснато падат ледени и скални отломки, а и наклонът му съвсем не е за подценяване, защото в повечето места той е от 40-45°. По този кулоар трябва да се преминава няколко пъти, тъй като в процеса на аклиматизацията до Лагер 1 – 5200 м, се изнася цялата материална база и голяма част от хранителните запаси.
Истинската част на изкачването започва от 5200 м, откъдето обработеният маршрут се фиксира с постоянен въжен парапет. В горната част на Рамото – 5600 м, на сравнително удобно място се устройва Лагер 2. В оставащите още няколко дни нашите алпинисти обработват може би най-трудната част от маршрута, където поставят въжени парапети от 400 м. И всичко това продължава до 1 юли.
По описания дотук маршрут всеки работи съобразно възможностите си, като точно определени свръзки не са сформирани. Тактиката на изкачването позволява по всяко време да има работещи алпинисти по стената и почиващи в базовия лагер. Наред с подчертаните технически трудности, алпинистите непрекъснато са изненадвани от внезапното влошаване на времето, което забавя предварително начертания график.
Атаката
започва на 3 юли, като първата свръзка се оформя от Николай Петков, София Фотева и Милен Милчев. По обработения вече маршрут и фиксираните въжета тримата алпинисти бързо напредват по отвесните пасажи, нощуват първоначално в Лагер 2, а след това и в края на фиксираните въжета, където прекарват трудна нощ във висящия бивак, организиран в палатка „сдарска“. На 5 юли и тримата достигат връхната точка от 6257 м, след което започват безброй рапели, за да се завърнат в базовия лагер.
Ден след тях (на 6 юли) на върха се изкачва и втората свръзка, съставена от Сотир Стойчев, Михаил Михайлов и Димитър Колешев. С това българските алпинисти осъществяват едно изключително трудно изкачване на един от най-престижните върхове на света – Безименната кула (Неймлис Транго Тауър).
Когато Сотир разказваше за току-що завършилото им изкачване, нито един път не си послужи с каквито и да било суперлативи, не спомена и изключителни трудности, защото добре знаеше цената на „Словенския маршрут“ от 1051 м денивелация, започващи от 5200 м и завършващи там, горе на 6257 м, където кислородът вече осезателно намалява и това още повече затруднява тези, които са дръзнали да мерят сили с фантастичните отвеси на Транго Тауър.
И какво още?
Да, има още много да се разказва, но бих се ограничил с това да кажа, че по отвесите на Транго до момента са преминали само 66-ма алпинисти от най-висока класа. Сред тях са и две жени – французойката Катрин Дестивел и българката София Фотева. Към Транго случайни алпинисти не са тръгвали и никога няма да тръгнат. На Транго „върволици“, каквито вече се срещат дори и по осемхилядниците, никога няма да има.
