Винаги е хубаво, когато срещнеш човек, отдаден на заниманието си със страст и ентусиазъм. А ако имате нещо общо със скейт и сноу културата в България, със сигурност познавате или най-малкото сте се засичали с Хриси.
Хриси е част от Team Disaster, които я описват като “най-добрата блейдърка на рампа в България, с огромна страст към карането и отдаденост на шампион“. Освен че кара блейдове, ски и лонгборд, върти флипове и скача от огромни скокове, едновременно с това тя е и грижовна майка на тригодишно момченце (което вече се е качвало на рампата с повече различни возила от повечето от вас) и гони дизайнерска кариера. Запалва се по екстремните спортове в края на 2003 г., когато започва да кара кънки (през най-подходящия за това сезон – зимата). По-малко от година по-късно, Хриси вече върти градуси и флипове и е едно от най-добрите момичета, практикуващо този спорт в България (а в последствие и единственото, достигнало до такова ниво на рампа). След няколко години тя прехвърля триковете си на ски, където също е една от малкото, каращи по-сериозно.
Какво е да си момиче в спорт, доминиран от момчета? Как учиш трикове, с кого споделяш и как се надъхваш – разказва ни Хриси:
Да си момиче в свят на момчета. Това май е голяма работа. Така де… Хората виждат екстремните спортове като занимание за момчета и се изненадват, когато някое момиче се появи в ситуацията. Ако пък и може да кара, ефектът „Уау“ е гарантиран.
Попаднах в тази среда случайно и се запалих… рязко и силно. Изведнъж открих нещо, което дава смисъл на дните ми. Нещо, което поставях на първо място. Първата мисъл, когато се събудя, и последната, преди да заспя (в голяма част от случаите… нали, вълнуваха ме и други неща). На рампата открих много повече от място за каране. Открих семейство. Хора, които станаха най-добрите ми приятели и с които създадох невероятни спомени. За пръв път се чувствах сякаш принадлежа към нещо, сякаш съм там, където трябва. Никога няма да забравя тези безгрижни години, когато карането беше всичко.
Да, момичетата винаги са били малко. Когато започнах, имаше няколко, после изчезнаха. Останах си с момчетата. Но никога не съм се чувствала пренебрегната или подценена, както често чувам да казват други. Напротив. Да си единственото момиче те кара да се чувстваш специална. Всички се впечатляват. Радват ти се и т.н. Винаги съм искала да има повече момичета, да караме заедно, да прогресираме. Да има с кой да се съпоставям.
В последствие започнах да карам ски, но там нещата не бяха много по-различни. Макар фрийстайл ските да са доста развит спорт в световен мащаб, в България нещата не са точно така. Човечетата със ски в сноупарка са малко, а момичетата съвсем. Обичам да карам с момичета, винаги се вълнувам искрено като видя момиче на парка. Но… има едно „но“. Да караш с момичета не винаги е толкова хубаво. Повечето просто не карат много и карането с момчета е много по-интензивно и надъхващо.
И няколко бързи въпроса:
- Къде караш в София? Имаш ли любимо място за каране? В София предпочитам да карам на рампата в Студентски град, но любим спот си остава Паметника – свързан е с много спомени (макар че рампата там е ужасна). Иначе Монтана е безспорно най-доброто място за каране.
- Кажи нещо за Ники Малкия? Най-интересните неща са конфиденциални :)
- Мислиш ли да участваш в състезания? Винаги съм обичала състезанията – атмосферата е страхотна. Все пак в момента не съм много във форма. Като за начало ми се иска да започна да карам по-често.
- Любима случка от каране на ски? Трудно ми е да избера любима случка. Повечето моменти на ски са прекрасни. Един от силните ми спомени е първото ми ходене в Алпите. По това време в България още нямаше паркове и когато пристигнах там (на глетчера на Les2Alpes), бях ужасно развълнувана. Не можех да си представя по-невероятно място. Самото селце имаше страхотна атмосфера. Лято, байкъри и скейтъри навсякъде, малък скейтпарк до стартовата станция на кабинката, 20 минутки с лифта и си на глетчера, където има толкова много уреди на парка, че сякаш няма как да опиташ всичко… абе идилия.
- Освен фрийстайла, какво друго те кефи в ските? Фрийрайд, разбира се, но никога не съм му отделяла достатъчно внимание. Някак си все съм търсила парка. Отдавна се каня да си купя подходящи ски и да излезна малко извън пистата. Иначе много ме кефи средата, хората.
- Как си представяш карането занапред в живота си? Кънки, ски или други спортове? Най-вече за удоволствие, без толкова амбиции за прогрес (не за друго, ами трудно намирам време). Искам да пробвам най-различни неща. Винаги съм искала да карам повече сърф (случвало ми се е броени пъти), да полетя по някакъв начин, било то с парапланер, скайдайвинг или каквото и да било.
- Колко караш, откакто си майка и как съчетаваш карането и детето? Определено по-малко. Преди беше лесно да поставя карането на първо място, да зарежа всичко и да замина някъде за повече време. Сега имам други приоритети. Когато Емо се роди, пропуснах първата зима, макар че още на месец и половина го возих на ските ми благодарение на слинга.
- Значи Емо идва с теб, докато караш? Доста често. Първите 2 години от живота му бяхме неразделни и не си представях да отида някъде без него. Ходихме на Осогово и се редувахме кой да кара и кой да седи с него. Сега вече и той кара (ски, колело, скейтборд, кънки). От друга страна вече е по-голям и мога да се отделям от него за по-дълго. Честно казано, когато той не е там, съм много по-спокойна и концентрирана. Нямам търпение да порасне още малко и наистина да си разцъкваме заедно.
- Мислиш ли, че ще се притесняваш за него, както майка ти се е притеснявала за теб?Както майка ми със сигурност не, но разбира се, че ще се притеснявам. Усещам се на моменти как, когато баща му му предложи да направи нещо щуро, първата ми реакция е „е това вече е над нивото му“. Все си мисля, че е мъничък и т.н., че не е готов да се пусне по точно тоя страшен наклон например.
С Хриси се срещнахме в брой Лято 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.
