В кината излезе вълнуващият филм „The Walk: Живот на ръба“, който представя историята на френския въздушен акробат – Филип Пети и преминаването му по въже, опънато на над 400 метра височина, между двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк.
На 7-и август 1974 година нюйоркчани „замръзват” на местата си, заради гледката на танцуващ, по опънато между кулите въже, човек. Вперили поглед в небето, те стават свидетели на нещо, което по принцип се счита за невъзможно.
Какво обаче е чувството да бъдеш там горе, редом до Пети и сред облаците? Именно това е мястото, на което филмът поставя зрителите – на 110 етажа височина във въздуха, стъпили на въже, разхождайки се между кулите на Световния търговски център.
Режисьор на филма е Робърт Земекис, а в ролята на Филип Пети влиза актьорът Джоузеф Гордън-Левит.
„Влюбих се в идеята за човек (артист и изпълнител), който решава да извърши такава велика лудория. – казва Земекис. – Тя е незаконна, опасна, но пък няма да нарани никого. Изглежда като нещо от различно време – наистина вече няма да видим подобни неща. Тя е почти нереална, като измислица.”
За да се пресъздаде подобаващо атмосферата на Ню Йорк от 1974г. основна роля, още от самото начало на продукцията, е имал отговорникът за визуалните ефекти – Кевин Бейли. Огромното предизвикателство било не само да се представи градът по онова време, но и да се представи гледан отгоре, от стотици метри височина. Кевин Бейли споделя, че е трябвало да направят всичко – от фоайето на Световния търговски център до центъра на Ню Йорк през 1974 г. и добавя: „Световният търговски център не съществува вече, за съжаление, но той трябваше да се усеща абсолютно на хиляда процента реален и истински, защото той е емоционалното сърцето на филма.”
Филип Пети всъщност не остава настрана от процеса по подготовката на филма. Самият той казва, че филмът е „много точен портрет на живота ми”. И обяснява защо The Walk и собствената му история може да бъде много вдъхновяващ разказ. Според него, има хора, които рискуват живота си само, за да преминат по въжето, но има други, които, докато са върху въжето, са понесли целия си живот: „Единият може да е зашеметяващ, но другият е вдъхновяващ. Може да махнете думите „ходене по въже” и да ги замените с друга професия. Става въпрос за търсене на съвършенство, вниманието към детайлите, уважението към инструменти, да бъдеш себе си, с каквото и да се занимаваш”.
Освен това, въжеиграчът обучава Гордън-Левит, за да може той сам да изпълни ходенето по въже. Но не балансът е най-важното условие, за да се задържиш върху въжето – артистичността е: „Аз го научих как аз го правя, – продължава акробатът. – Казах му, че няма да има баланс, освен ако тялото и душата, сърцето и ума не са в унисон с краката и балансиращия прът в ръцете. Това за мен е тайната на баланса. Без страст, без душа, ще имате един безизразен въжеиграч.”
Ето и официалния трейлър на филма:
