За френския ски алпинист и планински водач Вивиан Брюше (Vivian Bruchez) планината е не просто място за спорт, а пространство за творчество. Роден през 1986 г. в Шамони, той посвещава живота си на едни от най-трудните и стръмни ски спускания в Алпите. Има над сто прокарани нови линии, а на 20 юни 2025 г. завършва начинание, продължило повече от две десетилетия – става първият човек, осъществил ски спускания от всичките 82 алпийски върха с височина над 4000 метра.
Тази необикновена история е в основата на новата книга „TRACES – Les 82 sommets de 4000 m des Alpes, à ski“ („Следи – 82-та четирихилядника в Алпите със ски“), създадена съвместно с швейцарския планински фотограф Томас Краувелс. Изданието съчетава разказите за ски спусканията на Брюше с художествените черно-бели фотографии на Краувелс. Двамата представят планината през две различни гледни точки – на скиора, който оставя краткотрайна следа в снега, и на фотографа, който запечатва величието на върховете.
Книгата е с обем 200 страници, двуезична – на френски и английски, и е предвидена за издаване през ноември 2026 г. в ограничен тираж от 2000 екземпляра. Специална печатна технология позволява линиите на спусканията да се появяват и изчезват според светлината и ъгъла, под който се разглеждат страниците.
Още през януари 2024 г., когато голямото му начинание все още не е завършено, Брюше разказва пред Томас Краувелс за своята философия, за приятелството с Килиан Жорнет, за изкуството да откриваш нови линии в планината и за отговорността да предаваш опита си на следващите поколения. Интервюто разкрива човек, за когото истинската стойност на приключението не се измерва единствено с постижението, а и с преживяването, споделено с другите.
Вивиан Брюше ще бъде гост на 21-вите Дни на предизвикателствата, а в аванс ви представяме именно интервюто му с Томас Краувелс от 25 януари 2024 г., публикувано на сайта на фотографа: https://www.thomascrauwels.ch/
Интервю с Вивиан Брюше: Ски спусканията като изкуство
Вивиан Брюше – дете на Шамони и влюбен в Алпите
Здравей, Вивиан. Ти си планински водач, специалист по ски спускания по стръмни склонове и се занимаваш с много различни дейности. Като начало на нашия разговор, как би определил сам себе си?
Родом съм от Шамони и корените ми черпят сила от тази долина. Брюше е фамилия, произхождаща от швейцарския кантон Вале, но моето семейство живее тук поне от XVIII век. Винаги сме били обградени от планините, а тяхната стръмнина ни вдъхновява.
Аз съм планински водач и преподавател по ски в ENSA (Националното училище по ски и алпинизъм). Специалността ми са ски спусканията по стръмни склонове. Днес посвещавам по-голямата част от времето си на осъществяването на спускания, заснемането на кадри, общуването с публиката и писането.
Обичам както сам да практикувам, така и да предавам знанията си. Професията на планинския водач може да се възприема по хиляди различни начини. Тя може да означава да изкачваш върхове с клиенти, но може да бъде и начин да разказваш за планината. Да вдъхновяваш другите да откриват най-красивите върхове в Алпите и по света. Да изследват склоновете им, да съзерцават съкровищата на тази изключителна природна среда.
Точно така разбирам професията си – да давам възможност на хора от най-различни среди да откриват и оценяват високата планина. Да им осигурявам достъп до този забележителен свят чрез пешеходни преходи, катерене, ски, обучение, фотография или документално кино.
Води ме любовта към планината и природата, желанието да предавам знания и да споделям преживявания, както и привързаността ми към този неповторим край. Да водиш другите към висините, независимо кой път си избрал.
Планината като вдъхновение
Разкажи за планината, която толкова обичаш. Каква роля играе тя в живота ти и какви ценности, според теб, олицетворява?
Планината е съществена част от живота ми. Тя е източник на удовлетворение, на преодоляване на собствените граници, на творчество. Като опора, която се превръща в муза, тя ме води и вдъхновява. В досега си с нея си представям нови маршрути, превръщам се в откривател, преоткривам я.
Планината изисква смирение и уважение. Изисква подготовка и отдаденост. За мен много важно е и понятието „свръзка“. Понякога осъществявам самостоятелни проекти и това ми доставя удоволствие, но по природа съм отборен играч. Обичам споделените преживявания, съвместните приключения. Избирам партньорите си според конкретния проект и стремежите на всеки от нас, така че уменията им да допринесат за общия успех. Искам победата да бъде колективна.
Дълго време разчитах на хора, които познавах и на които имах доверие. Но напоследък кръгът ми се разширява. През пролетта на 2023 г. се впуснах в невероятно приключение с Коди Таунсенд. Преди това бяхме карали ски заедно само веднъж. Разбирахме се чудесно, но почти не го познавах. И въпреки това заминахме за три седмици в Североизточна Канада, срещу Гренландия, за да изследваме остров Бафинова земя. Беше изключително преживяване. От тази експедиция се роди филмът „The Polar Star“.
В крайна сметка не е необходимо да разговаряш с някого с часове, за да се впуснеш в общо приключение. Най-важното е да сте сигурни, че се изслушвате, разбирате и си имате доверие. Когато съществува, тази невидима, но силна връзка, се усеща съвсем естествено.
Ако трябваше да избереш само един, кой би бил най-скъпият ти спомен от планината?
Веднага се сещам за Килиан Жорнет. Той е човекът, който ме е вдъхновявал най-много и от когото съм научил най-много. Многократен световен шампион по ски алпинизъм и планинско бягане, той има невероятна кариера и впечатляващи постижения.
Първият път, когато прокарах нов маршрут за ски спускане, беше с него през 2012 г. Преди това бях започнал с всички големи класически спускания. Но с Килиан направих нещо ново – създадохме нова линия по реброто Мигo на Егюий дю Шардоне.
Килиан Жорнет ми даде възможност да мечтая по-смело. Помогна ми да погледна по-далеч и да развия по-новаторско отношение към планината. Това беше един от определящите моменти в живота ми като скиор. Пред мен се откриха нови хоризонти, които разшириха границите на въображението ми.
Знаеш ли, имам чувството, че животът ми е разделен на глави. Когато бях млад, се занимавах със спорт на високо ниво. Състезателният спорт в крайна сметка възпитава същите ценности като планината – необходимостта от подготовка, високите изисквания към себе си.
След това станах високопланински водач и професионален ски инструктор. По-късно работих като треньор по алпийски ски и обучавах млади хора от долината на Шамони, помагайки им да достигнат най-високо ниво. Успоредно с това усъвършенствах уменията си в карането на ски по стръмни склонове. Докато един ден Килиан не отвори нова глава в живота ми – създаването на нови ски маршрути. От този момент животът ми се промени и се посветих още по-силно на планината.
С кой алпийски връх чувстваш най-силна връзка?
Израснах в Аржантиер, под погледа на Егюий дю Шардоне, Егюий д’Аржантиер и Егюий Верт. Тяхната стръмнина ги свързва както с алпинизма, така и със ските, затова са неразривно свързани с моя начин на практикуване на планинските спортове. Нещо повече – винаги съм виждал част от себе си в тях. Те са почти част от семейството ми.
Ако трябва да избера само един, това би бил Егюий Верт, който е особено подходящ за ски спускания. Но и трите върха са съществена част от живота ми. Тези планини сякаш се гледат една друга. Вдъхновяващи и величествени, те като че ли ни канят към върховете си. А когато достигнеш един от тях, другият вече те зове. Именно тук се разкрива магията на Алпите. Изкачваш възвишение, за да видиш какво има отвъд него, прекосяваш проход, за да зърнеш друга долина. И се впускаш в безкрайно приключение.
Планината непрекъснато разкрива нова част от себе си, а моят начин на живот се подхранва от тази безкрайност. Алпите ни предлагат невероятна територия за изследване благодарение на разнообразието от пейзажи, множеството върхове и близостта между тях.
В Хималаите върховете са по-отдалечени и всяко изкачване изисква сложна организация. В Алпите обаче можем да осъществим изключително технични експедиции само за три-четири дни, а приключението вече е забележително.
Любовта ти към планината простира ли се отвъд Алпите?
Близо 20 години съсредоточавах дейността си в района на Шамони. Всъщност можех да остана там през целия си живот, защото планините всеки ден са различни. Светлината се променя, условията се менят. Никога не ми омръзват долината и върховете около нея.
Но през последните години имам все повече възможности да пътувам извън Алпите. Разбира се, бих искал да отида в Хималаите, за да проверя уменията си на много голяма надморска височина.
От всяко пътуване научаваме нещо. И именно като пренасяме натрупания опит обратно у дома, преоткриваме начина, по който практикуваме алпинизъм. Откриването на нова среда, изправянето пред нови предизвикателства, изпробването на различни подходи – всичко това ни обогатява.
Да преживееш дадена ситуация лично е много по-въздействащо, отколкото просто да чуеш за нея. Когато усетим нещата сами, ние ги възприемаме и осмисляме. След това става по-лесно да повторим успешната стратегия и да я предадем на другите.
Алпинизмът и професията на планинския водач
Нека поговорим за алпинизма. Какво изпитваш, когато изкачваш върховете на Алпите?
През есента тренирам за зимата. Преди няколко дни изкачих почти 1000 метра денивелация през гората. Ако има пътека, я оставям на другите и тръгвам право нагоре към върха.
Следвам следите по земята и се сливам с природата. Отдаден с тяло и душа на изкачването, сякаш отново се превръщам в животно.
Защото планината ни принуждава да бъдем изцяло погълнати от това, което правим. Трябва да държиш очите си отворени, сетивата си изострени и непрекъснато да бъдеш нащрек. Ако мислиш за нещо друго, поемаш риск. Планината не допуска компромиси.
Тя е и място на истинност. Планината ни насърчава да изживяваме пълноценно настоящия момент, да бъдем едно с природата. Вдъхновява ни да достигаме границите на възможностите си. Когато усетя как сърцето ми започва да бие по-бързо и дишането ми се ускорява, се чувствам жив. В досега си с планината научавам нови неща за себе си, преоткривам се.
Планината ни разкрива кои сме, но и ни променя. За мен тя е поле за изследвания, лаборатория за експерименти. Изпробвам нова екипировка, тествам различни подходи и понякога само с малки промени успявам да усъвършенствам това, което правя.
Защо реши да станеш планински водач и какво означава тази професия за теб?
Всъщност никога не съм си задавал този въпрос. За мен да стана водач беше нещо съвсем естествено. Винаги съм носил тази страст в себе си. Имах невероятния късмет да не се налага да търся своя път – той се очерта от само себе си.
Родителите ми бяха ски инструктори и през цялото си детство бях потопен в техния свят. Вкъщи често споделяхме трапезата с техни клиенти. Приятелството, предаването на знания и споделените преживявания в планината винаги са били част от ежедневието ми.
Но да бъдеш водач е страст. Това е призвание, на което посвещаваш живота си. Като независим професионалист трябва сам да управлявам дейността си, да водя клиентите си, да вземам правилните решения и най-вече да гарантирам тяхната безопасност. Отговорностите са големи, а отдадеността – пълна.
Всеки водач обаче подхожда към професията по различен начин. Харесва ми идеята, че тя може да се практикува по хиляди начини. Оформям я според собствената си личност, така че да намирам удовлетворение в нея.
Като планински водач можеш ли да разкажеш за преживяване, което те е впечатлило особено силно?
Мога ли да разкажа за преживяването си с теб? Не знам дали дойде при мен просто за да изкачваш върхове, или за да ти помогна да откриеш собствения си път.
Наистина много ми харесваше времето, което прекарвахме заедно. Докато правех ски спускания в Швейцарските Алпи, по-специално от Вайсхорн, ти ми изпрати една от фотографиите си с бележка: „Ти обичаш да се спускаш със ски от планините, а аз обичам да ги снимам“. Така се запознахме.
Бях твой водач в много приключения. И малко по малко наблюдавах как се развиваш. Спомням си деня, в който за първи път изкачи Матерхорн – митичната планина, която толкова обичаш. Незабравим момент. Тогава все още беше изпълнен с въпроси, все още търсеше своя път. Но в онзи ден сякаш се приближи до истинската си същност. Откри себе си. Какво невероятно вълнение беше да споделя този неповторим момент с теб!
Докато се изкачваше и се докосваше до планината, наблюдавах как израстваш и разцъфтяваш. Търсеше причините за своето пътешествие, силата, която те беше довела в Алпите, за да станеш фотограф. И изведнъж изкуството ти придоби съвсем нов смисъл. Преди беше свикнал да обикаляш около планините, за да ги снимаш. А сега започна да ги изкачваш. Отначало с големи притеснения, разбира се, но постепенно с все повече увереност, докато накрая започна да възприемаш изкачването като нещо естествено. Нашата история е красива, а близостта помежду ни – безценна. Планината ни събра и изгради между нас непоклатимо приятелство.
Защото преживяванията в планината винаги са много силни.
Още повече че с теб изкачвах само върхове, на които и аз не бях стъпвал преди. Така и двамата откривахме нещо ново и споделяхме едно и също приключение. Затова, дори да не се виждаме много често, знам, че връзката ни остава дълбока и истинска.
Имам и друг ярък спомен – за клиент, който дойде при мен, за да се обучава в карането на ски по стръмни склонове. Целите му бяха амбициозни, но той все още не беше готов. Затова в продължение на пет години карахме заедно в планината, включително по стръмни склонове. Работехме върху техниката му и той напредваше.
Един ден ми каза, че иска да отиде на Монблан дю Такюл и да се спусне по един от кулоарите там. Този кулоар е дълъг 800 метра, с наклон близо 50 градуса. Това е задължителен маршрут за любителите на подобни спускания, абсолютна класика. Но над кулоара се издига огромен серак. При всяко разместване части от тази ледена стена могат да се откъснат и рискът за всеки, който се осмели да премине оттам, е значителен.
Тъй като вече бях карал по този легендарен маршрут, нямах причина да се връщам. Освен това смятах, че е твърде опасно да водя клиента си там. Затова му помогнах да усъвършенства още повече уменията си, така че да може да осъществи спускането самостоятелно. И моментът настъпи.
При благоприятни условия той прекара нощта в планинска хижа, достигна върха рано сутринта и успешно се спусна сам по кулоара. Преживях победата му като свое собствено постижение. Няма нищо по-красиво от това да дадеш на някого възможност да осъществи най-голямата си мечта. Да бъдеш част от неговия успех, малък елемент от нещо много по-голямо от самия теб. Да придружаваш човек, докато стане способен да се справя сам, и да видиш щастието в очите му – това е изключително чувство. Именно заради такива вълшебни моменти обичам професията си.
Харесва ми нашите изкачвания да бъдат едновременно физическо приключение и вътрешно пътешествие. Обичам да виждам как клиентите ми се развиват, как оформят собствения си път и накрая достигат върха, променени завинаги. Да ги наблюдавам как израстват в досега си с планината и със своята мечта.
Ски спусканията по стръмни склонове като изкуство
Ако нямаш нищо против, нека поговорим за ските. Ти си скиор, специализиран в спусканията по стръмни склонове. Каква роля играе тази дисциплина в живота ти?
Карането на ски по стръмни склонове дойде съвсем естествено при мен. Стръмните склонове бяха част от ежедневието ми. Още като младеж спусканията, които правех, ми изглеждаха с нормална трудност, докато повечето скиори ги смятаха за изключително сложни.
Израстването в Шамони ми даде различна гледна точка към планината. Това място вдъхновява хората да се стремят към съвършенство. Всеки ден срещаш шампиони от различни дисциплини – алпинисти, катерачи, парапланеристи, специалисти по свободно падане…
Когато се подготвях да стана планински водач, осъзнах, че на местата, по които се катеря, мога също така да карам ски. Така бързо намерих своя път към екстремните ски спускания. Сам определям границите си според емоциите, които изпитвам, опита си и условията, които планината ми предлага. Но границите винаги трябва да бъдат поставяни под въпрос и преосмисляни. Никога не е достатъчно просто да слушаш другите. Понякога е необходим само различен поглед, различен подход или друг набор от умения, за да стане възможно днес онова, което вчера е изглеждало невъзможно.
Няма съмнение, че планините се променят и преобразяват. Някои маршрути, които някога са били използвани, вероятно никога повече няма да бъдат преминати. Това е предизвикателството пред алпиниста на бъдещето – да продължава да открива, да се приспособява към новите условия, да взаимодейства с природните стихии. Алпинистът е способен на това, защото непрекъснато трябва да приспособява действията си към изискванията на планината.
Какво е усещането да прокарваш нови маршрути и да вдъхваш живот на един празен лист?
Всичко е въпрос на изследване. Преди да прокарам нов маршрут за ски спускане, първо го изкачвам, оглеждам всички особености на терена и се опитвам да го почувствам. Разделям спускането на отделни участъци. Там, където има опасност, знам, че не мога да си позволя падане. А на по-широко място мога да се спускам по-спокойно. За мен създаването на нов маршрут е въпрос на естетика.
Не мога да обясня какво точно ме вълнува или какво търся в една планина. Но ако почувствам, че е красиво, ако линията, която прокарвам по склоновете ѝ, подчертава нейното величие, тогава преживяването е вълшебно. Харесвам заобиколните маршрути, които обгръщат планината, защото ми допада идеята да удължавам пътешествието.
Логиката, която ми помага да определя линията, в крайна сметка води до създаването на своеобразен художествен маршрут – оформен в чест на планината, през която преминавам. Много ме трогва, когато хората ме наричат „художникът на върховете“, защото тази художествена визия ме води непрекъснато. В естетиката на линията, в историята, която създавам.
Възприемам карането на ски по стръмни склонове като средство за изразяване. Подобно на художник с четка, аз използвам ските си като инструменти. Когато ги сложа, се свързвам с планината. Но най-голямата ми награда е повторението. Когато други хора следват маршрутите ми и преживяват собствените си приключения. Когато успея да събудя любопитството и желанието им. Тогава подходът ми наистина придобива смисъл.
С кои свои спортни постижения се гордееш най-много?
Бих казал, че преживяването, оставило най-силна следа у мен, е прокарването на нов маршрут през 2018 г. по Нан Блан, на Егюий Верт. Това спускане е осъществено за първи път през 1989 г., а след това е повторено през 1999 и 2009 г. Спускането по Нан Блан се смята за най-легендарното в Алпите. И с основание – то е изключително трудно и има една уникална особеност: вижда се от Шамони. Всеки ден си представяме как сме там, мечтаем за него.
Израснал в долината, срещу този внушителен склон, бях убедил сам себе си, че спускането по него е невъзможно. Но човек трябва да се научи да преодолява бариерите, които сам си поставя. След няколко опита успях да се спусна по този главозамайващ склон, без да следвам маршрута на предшествениците си. Избрах да предложа нов подход към преминаването му – начин да преоткрия западната стена на Егюий Верт и да хвърля нова светлина върху този легендарен връх.
Това спускане бележи важен етап в моя път. Използвах най-доброто от техниката си, като същевременно преосмислих маршрута по свой собствен начин. Да черпиш вдъхновение от вече съществуващото, за да го развиеш още повече, а след това, надявам се, да вдъхновиш и други хора да добавят своя личен почерк. Така виждам нещата.
Преподаването и предаването на опита
Предаването на знания заема централно място в твоята дейност. Какво преподаваш в ENSA – Националното училище по ски и алпинизъм във Франция?
ENSA обучава както ски инструктори, така и планински водачи във Франция. Участвам и в двете направления, като съм особено ангажиран с подготовката на бъдещите професионалисти в карането на ски извън обработените писти. Понастоящем отделям за това поне четири седмици годишно, в разгара на зимата.
Преподавателският екип работи по обща програма, създадена така, че да предаде цялостна концепция. В зависимост от своя опит и умения всеки преподавател предлага уникален начин на обучение. Обичам да преподавам, защото когато учиш другите, научаваш много и за себе си. Трябва да намериш правилния начин да бъдеш разбран и да си задаваш правилните въпроси.
Какво послание искам да предам на бъдещите професионалисти? Какви ценности смятам, че е важно да възпитам у тях?
Като си задавам тези въпроси, помагам и на собственото си развитие. Това е интензивен и ползотворен обмен, от който всички печелим.
Документалното кино и екстремните ски спускания
Можеш ли да разкажеш за документалните филми, които представят заниманията ти със ски спускания по стръмни склонове?
„T’es pas bien là?“ е филмът, който ме въведе в света на киното. Излезе през 2013 г. и все още се показва в Netflix, което му осигурява голяма популярност. Оттогава участвам в почти по един филм годишно.
Тази година се прожектират дори два мои филма – първият за експедицията ми на Бафинова земя, а вторият за Егюий Верт. Участвам в целия творчески процес. Определям темата на филма, организирам проекта и правя осъществяването му възможно. Макар никога да не съм автор на филмите, винаги съм бил силно ангажиран с написването на сценариите. Разбира се, работя с филмов екип, който снима, монтира и се грижи за разпространението.
Но напоследък създавам все повече съдържание самостоятелно, например с камера, закрепена към екипировката ми, или с дрон. Въпреки че самостоятелната продукция изисква много работа, харесва ми идеята да затворя целия цикъл – да поема един проект от началото до края.
Обичам да се ангажирам и с живота на филмите след заснемането им. Съпровождам тези проекти чак до прожекциите и ги представям пред публиката. За мен е много важно да присъствам на фестивали и в киносалоните.
Виждам, че се усмихваш. Спомняш ли си някоя от тези прожекции?
Когато мисля за филмите си, се сещам за един забавен спомен. Може ли да се отклоня за момент? Историята се развива през 2019 г. Правех турне из Европа със 190 представления, за да представя филма си „Entre les lignes“, излязъл през 2018 г. Но исках да предложа на публиката нещо неповторимо.
Исках скиорът да излезе от екрана и да се появи на сцената. Затова построих шестметрова дървена конструкция, имитираща наклонен склон. Никой не беше правил подобно нещо преди. Трябваше да измисля всичко, да избера подходящите материали и да намеря правилната конструкция. Създадох си много трудности, но реакцията на публиката ме възнагради хилядократно.
В края на всяко представление излизах на сцената със ски екип и микрофон. Изкачвах създадения от мен изкуствен склон с котки до най-високата му точка, след което се спусках със ски. Публиката беше във възторг!
След като се връщах на сцената, разговаряхме за техниката на екстремните ски спускания и за историята на дисциплината. Обожавах тези моменти на споделяне. Да предавам своята визия за ските, като същевременно изненадвам публиката. Цялото турне беше прекрасно преживяване.
Но историята е красива и далеч не свършва дотук! Когато видях, че няколко мои приятели, които са опитни скиори, изпитват трудности при спускането по тази конструкция, си помислих, че може би ще е полезно да я включим в обучението на ENSA. Развих идеята още повече и днес тя се използва за преподаване на техники за каране на ски по стръмни склонове.
Кой би предположил, че това изобретение, създадено, за да предложи нещо повече на публиката, един ден ще се превърне в учебно пособие? Отначало хората ме мислеха за луд, но това ме забавляваше. Работата по проекта ме изпълваше с удовлетворение и това беше най-важното. А сега съм щастлив да виждам, че дървеният ми склон помага на бъдещите професионалисти да напредват.
Създадох нещо ново, осмелих се. Не си поставяйте ограничения, следвайте инстинктите си, дайте свобода на въображението си и най-вече вярвайте в себе си. Вярвайте в себе си и в проектите си. Това е поуката, която бих извлякъл от тази история. Понякога собствените ни идеи ни изненадват, но с времето намират своето правилно място.
Рисковете, бащинството и величието на Алпите
Професията ти не е лишена от рискове. Промени ли се отношението ти към планината, откакто стана баща?
Изненадващо, някои от най-смелите проекти, с които съм се захващал, откакто започнах да карам ски по стръмни склонове, се появиха след раждането на дъщерите ми. Проектите ми стават все по-сериозни и изискват все по-голяма ангажираност, но сега, когато съм баща, отделям повече време за подготовката им. Претеглям плюсовете и минусите и вземам решенията си по-професионално.
Когато си в досег с планината и природните стихии, опасността винаги съществува. Затова приспособявам техниката си към рисковете. Преценявам доколко са оправдани приключенията, в които се впускам, и си позволявам да отказвам определени предложения. И най-вече си задавам правилните въпроси:
Има ли смисъл тази експедиция за мен? Защо изпитвам необходимост да тръгна? За да докажа нещо на себе си? Защото някой ме подтиква?
Това са въпросите, които си задавам всеки ден. Когато вземам обмислени решения, дейността ми става по-смислена и градивна. Лесно е да се впуснеш в нещо по погрешни причини. Затова трябва да умеем да разпознаваме подобни ситуации и да реагираме навреме.
По какъв начин според теб дейността ти помага да се открои величието на Алпите и високите планини?
Обичам да предавам на другите това, което чувствам и преживявам всеки ден в планината. Емоцията и споделянето са в основата на моя подход. Проектите ми се опират на ценностите на планината – отдаденост, истинност и съзерцание. От линиите, които прокарвам по най-красивите върхове, до филмите, които създавам, работата ми свидетелства за красотата на Алпите.
Харесва ми идеята да разказвам история, която надхвърля собствената ми личност. Защото днешната планина не е същата като вчерашната, нито ще бъде същата утре. Дълбоко ме вдъхновяват промените в емблематичните върхове, с които съм в досег всеки ден, както и житейските пътища на хората, написали историята на алпинизма. Това богато минало, изпълнено с воля и решителност, събужда у мен желание за нови проекти.
Съхраняването на паметта за Алпите също е много важно за мен. След приключването на проект, който ме отведе до върховете на най-известните планини в Алпите, дарих ски екипа си на Алпийския музей в Шамони. Силуетът на съвременния скиор и съответните фотографии вече са част от алпийското наследство, като свидетелство за начина, по който практикуваме този спорт днес. Това ме трогва безкрайно.
Никога не преставаме да черпим вдъхновение от предшествениците си, но не бива да забравяме, че ние самите ще бъдем предшествениците на бъдещите поколения. И затова ми се струва изключително важно да оставим следа. Именно поради тази причина снимането на филми е толкова важно за мен.
Винаги съм искал да общувам с възможно най-широка публика. Затова, когато документалните ми филми се излъчват по Netflix или на борда на самолетите на Air France, съм щастлив. Това е сбъдната мечта. Защото работата ми достига до хора от най-различни среди. От мен зависи да превърна тази среща в нещо красиво. Да им помогна да почувстват планината по различен начин – чрез емоцията, а не чрез спортното постижение; чрез усещанията, а не само чрез техниката.
Това малко допълнително нещо, което кара един филм да въздейства, онова неописуемо качество, което позволява на хората да се припознаят в преминаващите пред очите им кадри, е трудно за улавяне. Неосезаемото не може да бъде обяснено и рядко успяваме да го постигнем. Или прекаляваш, или не намираш правилния подход, или намеренията ти остават неразбрани. Но когато магията се случи, когато правилното послание озари филма и публиката го почувства, тогава приключението е изключително.
Засега имам безценния късмет филмите ми да бъдат приемани добре. И това ме прави много щастлив. Най-голямата ми награда идва по време на фестивалите, когато усещам енергията на пълните зали и отговарям на въпросите на зрителите след прожекцията. По време на тези разговори давам на публиката много повече, отколкото чрез самите филми. Именно тогава работата ми придобива истински смисъл.
Да предам послание, да споделя страстта си, да покажа величието на Алпите и самият аз да се обогатя чрез погледа на другите. Това е причината да избера този път. От високопланинските ми изкачвания до неповторимите спускания със ски по стръмните склонове – именно заради това сърцето ми бие всеки ден.
Вижте още: Кристоф Рейла: Планината има много истории. Важно е да им дадем глас
