Прекосил джунгли, пустини и замръзнали морета, плувал през Каспийско море и Ламанша, британският приключенец завърши едно от най-необикновените пътешествия в съвременната история.
След 28 години, повече от 48 000 километра и безброй изпитания британският приключенец Карл Бушби най-после се прибра у дома. На 2 ноември 2026 г. 57-годишният бивш парашутист достигна родния си град Хъл, Великобритания, слагайки край на експедиция, която започва през далечната 1998 г. в най-южните части на Южна Америка. Тогава той тръгва с амбициозната идея да се върне до дома си пеша, без да използва моторизиран транспорт за придвижването си по маршрута.
Планът изглежда почти невъзможен, но Бушби е решен да го осъществи. Нарича начинанието си „Експедиция Голиат“ (Goliath Expedition) и първоначално предвижда, че ще му отнеме около 12 години. В крайна сметка пътешествието продължава почти три десетилетия, преминава през 29 държави и се превръща в изпитание не само за физическата му издръжливост, но и за неговата упоритост.
От края на света към дома
Всичко започва на 1 ноември 1998 г. в Пунта Аренас, Чили. Бушби разполага със скромен бюджет от едва 280 британски лири, но има ясна цел – да достигне родния Хъл, следвайки непрекъснат маршрут през континентите.
Правилата, които сам си поставя, са строги: да не използва моторизиран транспорт, за да напредва по маршрута, и да не се прибира у дома, преди да е завършил експедицията. Ако визови проблеми или други обстоятелства го принудят да напусне маршрута, той трябва да се върне точно на мястото, където го е прекъснал.
Първите години го отвеждат през Южна и Централна Америка. Едно от най-опасните изпитания е преминаването през Дарѝен – труднодостъпната джунгла между Колумбия и Панама, където няма обикновена пътна връзка между двата континента. Районът е известен с тежкия си терен и присъствието на въоръжени групировки. По време на прехода Бушби се сблъсква и с въоръжени мъже.
Следват Съединените щати, Канада и Аляска, откъдето започва едно от най-невероятните приключения в цялата експедиция.
15 дни върху ледовете на Беринговия проток
През 2006 г. Бушби и американският приключенец Димитри Кийфър предприемат преминаване на Беринговия проток, разделящ Аляска от Русия. Двамата прекосяват ледените пространства в продължение на 15 дни, като на места се налага да плуват през участъци с открита вода.
Ледът непрекъснато се движи и разпуква, а в един момент започва да се разпада дори под палатката им. Към опасностите се прибавя и възможността за среща с полярни мечки.
Успешното достигане до Русия обаче не носи очакваното облекчение. Само часове след пристигането двамата са задържани заради проблеми с документите за влизане в страната. Първоначално съдът постановява депортиране и петгодишна забрана за повторно влизане на Бушби – решение, което би могло да сложи край на цялата експедиция.
Впоследствие заповедта е отменена, но бюрократичните препятствия продължават да го преследват години наред.
Пътешествие, по-дълго от планираното
През следващите години напредъкът на Бушби многократно е възпрепятстван от визови ограничения, финансови затруднения и променящата се международна обстановка. През 2019 г. той достига Туркменистан, където нови гранични проблеми отново го спират. Скоро след това пандемията от COVID-19 затваря границите по света и добавя още едно продължително прекъсване.
Но Бушби не се отказва. Независимо колко време е принуден да чака, той неизменно се връща там, където е спрял, за да продължи пътя си.
През 2024 г. пред него се изправя ново препятствие – Каспийско море. Вместо да заобиколи огромния воден басейн с транспорт, британецът се включва в екип, който предприема преплуването му от Казахстан до Азербайджан. За 31 дни участниците преодоляват около 296 километра във водите на най-голямото езеро в света.
Това е поредният забележителен етап от експедицията, която отдавна е надхвърлила представите за обикновено пешеходно пътешествие.
Последното препятствие – Ламаншът
След като преминава през Европа, пред Бушби остава още една сериозна преграда – Ламаншът, разделящ Франция от Великобритания.
Първоначално той се надява да премине пеша през обслужващ маршрут в тунела под протока, но искането му е отхвърлено по съображения за безопасност. Така се налага отново да избере водата.
След получаване на специално разрешение Бушби предприема преплуване на Ламанша, разделено на етапи в рамките на три дни. Той прекарва общо около 20 часа във водата и на 5 октомври 2026 г. достига плажа Шекспир край Дувър.
За първи път от 28 години британецът стъпва на родна земя.
„Хубаво е след всички тези години отново да усещам британска земя под краката си“, споделя той пред ITV.
Финалът
На 2 ноември Бушби достига Хъл, където го очаква тържествено посрещане. След почти три десетилетия по пътищата на света последните километри го отвеждат не до някой прочут географски обект, а до нещо много по-лично – дома на майка му, от който е тръгнал през 1998 г.
Там приключва „Експедиция Голиат“.
Карл Бушби потегля на 29 години, а се завръща на 57. Между тези две възрасти се побира пътешествие през джунгли, пустини, ледове и морета, през политически кризи, затворени граници и години на принудително чакане.
Историята му не е просто разказ за изминатите десетки хиляди километри. Тя е пример за необикновено постоянство – за човек, който посвещава почти половината си живот на една цел и въпреки всички препятствия успява да я постигне.
Вижте още: След 27 години ходене около света: Карл Бушби е на финалната права към дома
