В началото на месец март отправихме предизвикателство към търсещите приключения и нови предизвикателства да ни разкажат за своите най-вълнуващи преживявания, постижения, преодолени страхове, за откритите нови хоризонти.
В Конкурса: Разкажи твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец се включиха над 20 души, а наградата на Редакцията за най-добър разказ спечели Симона Иванова.
Ние се свързахме с нея и я помолихме да ни разкаже повече за себе си и за своята страст към приключенията. Ето какво ни отговори тя:
Разкажи ни малко повече за себе си?
Както обичам да казвам: „За съжаление съм родена и отраснала в София и нямам село, на което да избягам уикендът и да натоваря от вкусните буркани на баба“. Със сигурност не съм човек, който може да влезне в едни релси и само по тях да тъпче цял живот.
Обичам много да експериментирам, да опитвам нови неща, да изградя сама мнението си, спрямо всичко, не да се осланям на това кой какво е казал, че е чул някъде и обичам да намирам начин как всяко уж невъзможно нещо да стане възможно. Това често ме вкарва в големи приключения и главоблъсканици, но упорството ми да превърна „няма как да стане“ във “всъщност не е било невъзможно“, ме кара да ценя повече нещата, да не се отказвам с лекота и да обмислям в кое си струва и в кое не да вложа всички тези усилия.
Покрай всички спортове и активности за съжаление се нагледах на много инциденти, в които исках да помогна, но не знаех как. Затова скоро изкарах квалификация за Парамедик. Силно се надявам да прилагам наученото рядко, но предпочитам да съм подготвена, ако някой ден пак се стигне до там.
Спомняш ли си кога за пръв път се увлече по приключенията на открито?
Активно търся повече време в природата от 22-годишна възраст, след като направих първия си тандемен полет с парапланер. Тогава започнах да се уча да летя и прекарвах доста време на открито, с хора, които обичаха да търсят различни приключения далеч от града. Толкова ме увличаха историите им, че исках и аз да мога някой ден да разказвам такива. Всички хора, с които се запознах по това време, впоследствие се превърнаха и в мои много добри приятели. Те бяха така отзивчиви да споделят някои от бъдещите си приключения с мен и да проявят ужасно търпение, защото много от нещата правех за пръв път, доста неуверено и плахо. И нищо от тези приключения нямаше да е реалност без тези хора и, не само защото ме взимаха с тях, но защото ми даваха и екипировка, която по това време беше непосилна за мен, да си купя.
Виж разказа на Симона Иванова: Speedflying – Бързото летене
Има ли специален човек, на когото дължиш страстта към приключенията и откривателствата?
Мисля, че това е част от характера ми. Още от малка измислях приключения из града с децата от блока. Не ме свърташе да правя едно и също. Когато бях дете баща ми работеше много, за да може да ни подсигури необходимите неща, за да израснем възможно най-добре. Помня, че мама се опитваше, когато има възможност, да води мен и сестра ми на разходки на Витоша. Бяха много приятни прекарвания, свързани с доста умора, но в края на деня винаги заспивахме с усмивка на лице. И винаги се вълнувах, когато отивахме някъде далеч от София. Следващото нещо, което помня, е едни вълнуващи прекарвания, които беше организирал баща ми в София Ленд и по-късно в Дисни Ленд. Тогава откачих по увеселителните паркове и исках да обиколя всички най-големи в света. Така беше и поставен стартът на това да търся нещо, което комбинира природата и aдреналинa в едно. След като изчерпах влакчетата, се появи, по случайност или не, летенето.
Кои са любимите ти занимания на открито? Разкажи ни малко повече за тях?
През последните 12 години опитах различни спортове, но изминалите 2-3 години взех решение да се концентрирам над само няколко от тях, които ми позволяват да се разнообразявам през различните сезони. Започнах през 2012 с уроците по парапланеризъм, които впоследствие прераснаха в уроци по speedflying. 2015 година изкарах категория за мотор, но лудото шофиране в България ме отказа от него, след няколко години, в които се самозаблуждавах, че е супер безопасно. Тъй като имах от дете фобия от вода и удавяне, изкарах курс по гмуркане, който ми помогна да стана по-уверена и да бъда една крачка по-близо до мечтата ми да карам някой ден кайт. Което стана реалност през 2020 година.
Сега летя предимно пролет и есен. Лятото летя след работа и използвам дългия ден и близките до София хълмчета, за да се насладя на красиви залези от въздуха. От май до октомври преследвам силните ветрове, които не стават за летене и ги използвам за прекарвания, свързани с кайт. Зимата си остава само и почти единствено за ски. Така всеки сезон, почти всяко метеорологично условие е добре оползотворено в нещо, което ми носи усмивка до уши.
С какво ще се предизвикаш този сезон?
Засега съм планирала, заедно със сестра ми, пресичане на Алпите от Австрийската към Италианската част. Много искам да посетя Монголия и Киргизстан, но за такива дестинации компания трудно се намира, затова засега е само хубава идея, без конкретен план. Кайтът и летенето дори не са план, те са винаги там и прогнозата определя кое.
* * *
Вижте всички участници в Конкурса!
Напомняме, че Конкурсът: Разкажи твоята история се провежда всеки месец и очакваме с нетърпение вашите разкази! На слука и вдъхновение!
