Трима българи, близо 3 месеца пътуване, общо 12 100 километра, една кола, 3 велосипеда и 3 чифта крака, от село Церово до Сантяго де Компостела. Това е равносметката от пътуването на Живко, Таня и Иван – „Българи на път“. За останалото разказват самите те в интервюто, което дадоха за 360°.
ХОРАТА
Живко Момчев (25 г.), Иван Минов (23 г.) и Таня Даскалова (25 г.)
Живко е пчелар, планински водач и предприемач. Иван е кулинар-технолог, любител фотограф и дървар, а понастоящем работи във фирма за подправки и натурални храни. Таня е учител, планински водач и екскурзовод, а в момента мениджър в туристическа агенция.
ПЪТУВАНЕТО
Кога: 18 август – 10 ноември 2013
Колко: 84 дни
Къде: от село Церово (до Своге) през Румъния, Унгария, Австрия, Швейцария, Франция, Испания, Италия, Словения и обратно към дома
Със: автомобил, оборудван с багажник за велосипеди, за големите разстояния;
конвертор за ток и всички необходими удобства за живот 3 месеца без покрив; велосипеди, оборудвани с дисаги;
малки ранички за по-малките разстояния;
големите раници пеша за сериозните планини
Километрите: ~10 000 с кола; ~1 600 с велосипеди; ~500 пеша
Кои са Българи на път?
– Българи на път стартира като група от трима души, но умишлено се озаглавява, без да конкретизира бройка и имена, тъй като идеята е създаването на общност от пътуващи българи, които да обменят опит, да споделят пътувания, да търсят заедно възможности за спонсорства и други. Оттук насетне предстои създаването на НПО, в което всеки е поканен да се включи.
Какво ви накара да тръгнете?
– Жаждата за път и непрекъснатото ни любопитство, както и свободното време веднага след завършване на бакалавърските ни степени.
Защо от Церово?
– Защото е много яко село! Освен това Ванката е оттам, а и ни беше в посоката – на север, към Румъния! С благодарности на кмета ПЕТЪР РАНГЕЛОВ ПЕТКОВ, който ни помогна да организираме едно незабравимо изпращане!
Защо избрахте този маршрут?
– Първоначално решихме да тръгнем към Испания, и това беше основната цел на пътуването ни – да минем по пътя на свети Яков. После спонтанно решихме да се отбием до ждрелото на Дунав и канал дю Миди – защото са ни на път. Близки и приятели ни поканиха да им гостуваме в Швейцария, Словения и Франция. И така, в рамките на няколко месеца се сформира доста натоварена програма с пешеходни преходи и колоездене, сложна логистика с придвижването на автомобила и съхранението му докато не го ползваме. По-скоро можем да кажем, че маршрутът избра нас, а ние само планирахме оптималния план за осъществяването му.
Може ли наистина да се планира толкова дълго пътуване?
– Абсолютно невъзможно е! И по-добре, защото няма нищо по-вълнуващо от това да импровизираш на място. Шегата настрана – при толкова дълго пътуване е много важно да се съобрази смяната на сезоните, продължителността на деня и локалните климатични показатели. Ако се оставят и разумни буферни периоди между отделните микроцели в пътешествието – всичко е ОК!
Най-емоционален момент?
– Таня: Престоят ни в Наварра при моите приятели от планинския клуб към град Естейя беше незабравим и повече от прекрасен! Това бяха едни 6 дни, в които не спирахме да се смеем, изкачихме невероятни върхове и паднах с колелото.
– Живко: Най-емоционални за мен бяха първите дни от пътешествието. Много приятно бях изненадан, че автомобилът побра всичкия багаж и се движи без проблем, колелетата успяха да се задържат на паянтовия багажник и керванът просто потегли по дългия си път.
– Иван: Един от най-емоционалните моменти за мен бе рожденият ми ден. Целият ден бе изпълнен с приключения. Спасихме ранена птица на пътя, след което група испански лелички ме поздрави с песен на испански и ядохме шоколад Своге. А денят завърши с приятна компания, студена сидра и вкусни манджи в град Овиедо.
Най-забавен момент?
– Таня: Всеки път, когато испанците не успяваха да произнесат добре имената на Иван и Живко, които се превръщаха в Ебан и Шишко…
– Живко: Когато разбрах, че името на любимото ми село в Испания (където зарязахме колата за близо месец) – Villaviciosa в буквален превод означава „село на покварата”.
– Иван: Сиренето, което си купихме от Франция, имаше толкова неприятна миризма, че се наложи да го държим извън колата, завързано за багажника за колелата.
Най-труден момент?
– Таня: Да се откажем да вървим пеша по северното камино в Испания – отне ни около 4 дни. Бяхме тръгнали да ходим по него и искахме да го извървим докрай, но то ни разочарова с безкрайния си асфалт…
– Живко: Когато оставихме Ясен, Надя и Рая на унгарската граница. Изведнъж осъзнах че следващите три месеца трябва да живея само с Таня и Иван.
– Иван: Когато в Барселона ми се счупи колелото, чийто ремонт продължи цели 3 дни.
Най-красиво място?
– Таня: Националният парк Picos de Europa в Кантабрийските планини – прекрасна варовикова планина, която отстои само на 30-тина км по права линия от Атлантика.
– Живко: Брегът на река Дунав в пълнолунната нощ на 20 август 2013 на 20 километра нагоре по течението от Оршова.
– Иван: Бреговете на град Muja, по които ясно се виждат динозавърски стъпки, застинали в лавата.
Каква е първата ви асоциация с Камино?
– Таня: Тълпи от хора, асфалт, опороченост…
– Живко: Sidra asturiana, Chorizo, Cerveza, Tapas.
– Иван: Жълти стрелкички навсякъде.
Най-голямото предизвикателство?
– Таня: Да продължим по пътя, дори и след като откраднаха колелото на Живко в Италия.
– Живко: …предстои?
– Иван: Да направиш първата стъпка.
Бихте ли препоръчали този маршрут на приятели или негови вариации?
– Не. Препоръчваме на младите хора да се забавляват и да пътуват много. Да експериментират и с пътища, които не са им препоръчани от някого – ако пък след време се окаже, че сме били на едни и същи места – ще споделяме впечатления и опит.
Бихте ли го направили отново?
– Таня: Не и по този начин. Животът е твърде кратък, за да повтаряме едни и същи дестинации.
– Живко: Кога тръгваме?
– Иван: Да. Тъй като всяко пътуване е свързано с приключения и добри приятели.
Помощта
– Пътешествието би било невъзможно без материалната подкрепа на Sport Depot, NaturaBG.com, Victoria FATA Insurance, PC Store, Кметството на село Церово.
Както и без логистичната подкрепа на Ясен Дюлгеров – Яската. Специални благодарности на всички, които ни посрещнаха в домовете си: братът на Живко (Цюрих), братовчеда на Живко (Милано) и лелята на Живко (Падуа); четири приятелски групи испанци (бивши туристи на Танчето от Овиедо, Леон, Барселона и Естейя); едно българско семейство в Реус, Испания (на ученичка на Таня); френско семейство в Chanes и българските ни приятели в Любляна. Много важна беше и подкрепата на родителите ни, които направиха всичко възможно да ни съдействат. Подкрепи ни и Лесотехническия университет.
