Александър Деянов – Skiller започва да се занимава с бийтбокс по-сериозно към 2005 г., и само две години по-късно става първия национален шампион. През 2011 г. печели най-голямото международно състезание Grand Beatbox Battle в Базел, Швейцария, но това е нищо, защото на следващата година Скилър става световен шампион, след като печели световното първенство, провело се в Берлин.
Коя е любимата ти дума?
Мога.
От колко време се занимаваш с този спорт?
12-тина години, но реално първите две-три години просто си играех, без въобще да знам, че това е нещо, което съществува.
Защо избра точно този спорт?
Хрумна ми каквото чуя, да го пресъздавам, на игра. Забавлявах се и така, лека-полека започвах да имитирам инструменти и открих колко много възможности има. Започнах да експериментирам откъде мога да изкарам звук, как да го комбинирам, дишането как да изполвам и така, започваш да опознаваш тялото си, така да се каже, инструмента и екипировката си.
С какво друго би се занимавал, ако не беше това?
Сигурно щях да бъда футболист.
Колко и как тренираш?
Вече са в по-различен аспект тренировките, не са толкова физически, но когато се подготвях за световното, тренирах по 8-9 часа на ден – физически, дишане, издръжливост, техника. Сега съм се съсредоточил по-скоро върху музикалната част на нещата.
Какво помогна най-много на успехите ти?
Това, че бях разбрал каква е целта на това упражнение. Не е да покажеш, че си най-добър в техниката или шоуто на сцената, или в това да накараш другия да се чувства кофти, че излиза срещу теб, а да направиш всичко това едновременно, да си комплексен играч. Трябва да имаш стратегия – и да го искаш, разбира се.
Какво най-много ти е пречило?
Не мисля, че нещо ми е пречило, когато съм се усещал, че съм мързелив, или че съм си объркал приоритетите, ми е пречило, но съм го преодолявал доста бързо.
Кои са хората, които са те вдъхновявали?
Страшно много неща ме вдъхновяват, не само хора, но със сигурност най-близкият човек, който е до мен – приятелката ми, също нечовешките неща, които някои хора са правили.
А тези, които не те вдъхновяват изобщо?
Това са стереотипните, изтъркани, клиширани неща.
Любими места за практикуване?
Студиото, кухнята и клозета.
Любими места за непрактикуване?
Не обичам да го правя на улицата и да ме гледат всички хора, бъркат ми в личното пространство.
Най-хубавото нещо в твоя спорт?
Че всеки път като излезна – особено пред хора, които нямат представа какво е това, винаги има един ефект УАУ, шокиращо е, дори за хора, които знаят за какво става въпрос, дори аз понякога се шокирам от това какво може да излезе.
А най-неприятното?
Че общо взето в бийтбокс обществата започнаха прекалено навътре да възприемат тоя формат бийтбокс батъл, има спортна злоба и нещата много често отиват в тая посока.
Най-сериозната ти контузия?
Отчупих си един зъб. Прехапвал съм се много лошо.
Освен очевидното – международното признание, кое определяш като най-големия успех за теб самия?
Че успявам да се кефя на това, което правя.
Къде си в момента и как се виждаш за в бъдеще?
Виждам се нещо като посланник на бийтбокс, искам да подкрепям младите, да направя обществото по-достъпно за всеки. Вече създадох първата българска бийтбокс асоциация, която да работи за това да има общество, сцена, да се развива това нещо по-организирано и целенасочено.
Интервюто със Скилъра е част от есенния брой на списанието. На страниците на хартиеното издание ви очакват още 20 български таланта, доказали се безусловно на световната екстремна сцена, както и много други интересни теми. В случай, че ще пропуснали да се снабдите с броя своевременно от точките на разпространение, свържете се с нас на magazine@360mag.bg и ще го получите на преференциална цена. А за да не пропускате броеве в бъдеще, най-удобен и сигурен е вариантът с абонамент.
