Кей Ти Милър е едно от момичетата в ските, на които не можеш да не се възхищаваш. Винаги усмихната, пълна с ентусиазъм и всеотдайно отдадена на страстта си – дали това ще са първи спускания със ски в пудрата на непристъпни склонове, заснемане на отдалечени места и неповторими моменти, или природозащитни дейности. Атлет на Dynafit и Julbo, фотограф, чийто снимки са били на страниците на National Geographic, част от проектите Protect Our Winters и Polar Bears International, насочени към промените в климата и влиянието им върху дивата природа и живот – Кей Ти определено притежава способността да успее да предаде страстта си и на останалите.
Правила си първи ски спускания в Трансилванските Алпи, Аляска и Гренландия. Тръпката ли е онова, което те привлича в екстремните ски?
За мен екстремните ски спускания са по-скоро пъзели, отколкото тръпка. Как мога да се спусна по даден склон безопасно, умело и да се забавлявам максимално? Как да се потопя изцяло в „тук” и „сега”? Това са въпросите, които ме занимават. Eкстремните ски спускания са върхово упражнение по присъствие в настоящия момент.
Казваш, че изкачването на Денали – най-високият планински връх в Северна Америка – за теб е осъществена мечта. Беше ли преживяването близко до това, което си представяше?
Преживяванията са различни в реалността и въображението. Преди да се случат и след това ти изглеждат някак сюрреалистични, невероятни. В самия момент обаче нещата са много по-прости – действаш стъпка по стъпка и преди да разбереш, мечтите са се превърнали в реалност. Така беше и с Денали.
Изглежда страстта ти към стръмните наклони е предопределена. Това отнася ли се и за страстта ти към фотографията?
Винаги съм обичала природата и винаги съм имала предпочитания към визуалното. Още като дете прекарвах доста време навън – събирах камъчета край реката, ловях риба, разхождах се. Бях водена от любопитство, което провокираше у мен въпроси и желание да научавам повече за дивата природа. Интересът към фотографията също се разви някак естествено. Отгледана съм в семейство, което цени изкуството. В гимназията се записах на кръжок по фотография и моментално се запалих по нея. След училище прекарвах часове наред в тъмната стая, проявявайки снимки. Дигиталната фотография така и не успя да ме заинтригува. Обичам да композирам, да рамкирам и – което всъщност е есенцията на фотографията – да играя и рисувам със светлината.
Снимаш места, до които могат да стигнат само опитни алпинисти. Какво има в колекцията ти от зашеметяващи пейзажи и моменти?
Не намирам местата, на които ходя, за чак толкова недостъпни, но предполагам, че за непрофесионалистите изглеждат доста диви. Някои от любимите ми пейзажи са върховете на Южна Гренландия, снежният север на Свалбард, тундрата около Чърчил, Манитоба и дивата природа в родния ми щат Монтана. Еднакво ме вълнуват и приключението, и дивата природа. За мен няма по-удивително преживяване от това да посрещнеш изгрева на красиво място и да се радваш на деня.
Ти си една от малкото жени ски фотографи. Кои са качествата, които според теб отличават една жена в тази област, доминирана от мъже?
За съжаление причината една жена да се отличава в тази област е просто фактът, че е жена. Още в ранна възраст у жените е програмирано да не поемат рискове. Само защото нещо е страшно обаче, не означава, че не трябва да опиташ. Само защото нещо е опасно, не означава, че не може да се направи безопасно. Само защото някой казва, че не трябва или не можеш, не означава, че е прав. Смятам, че ако жените разполагат с повече права и са окуражавани в ранна възраст да преследват мечтите си, ще виждаме повече от тях в професионалната приключенска фотография. За нея се искат кураж, самоувереност и готовност да поемаш пресметнати рискове. Искат се обаче и скромност, доброта и разбиране – качества, които помагат на жените да успеят както в тази, така и във всяка друга професионална област.
Разкажи ни за пътуването си от Исландия до Гренландия като част от изцяло женския тим Shifting Ice and Changing Tides?
Shifting Ice and Changing Tides е осъществената мечта на една изключителна жена – Меган Кели, за лудо приключение. По време на проекта плавахме от Исландия до Гренландия, правейки първи спускания по пътя. Но основният фокус на пътуването беше природозащитен, и по-конкретно промените в климата. Това беше едно от най-невероятните преживявания в живота ми – все още асимилирам всичко, което научих от него. То ме накара да израсна. (вижте филма тук).
Кои са местата, където ще зареждаш страстта си към екстремните ски и фотографията оттук нататък?
Точно сега ме вълнуват проекти в близост до дома. Работя върху серия пейзажни фотографии, което е наистина удовлетворяващо. И, разбира се, планирам да карам ски, все пак сега му е времето. Надявам се да успея да стигна до Британска Колумбия, където с няколко други момичета, на които се възхищавам, да караме беккънтри. Преди всичко мечтая за сняг.
Интервюто ни с Кей Ти Милър е част от Брой ЗИМА 2016 на Списанието. За да се снабдите с него или с някой друг от предишните броеве, свържете се с нас.
