През 2012 г. Димитър Ралев печели първо място на европейския шампионат в Охрид, става европейски шампион в целното кацане и шампион на България. С отбора на Перник пък се класира на трето място за Световната купа, и завършва годината на пето място в световната ранклиста. През 2013 г. като част от националния ни отбор става втори на световното от 2013 г. и пети в индивидуалното класиране.
От колко време се занимаваш с този спорт?
Специално с този спорт (парапланеризъм – целно кацане или Paragliding Accuracy Landing) се занимавам от 2002 г., но с въздушните спортове започнах през 1977 г., когато се записах на курсове по парашутизъм, оттогава се увлякох и по делтапланеризъм. По-късно, след 1991 г. започнах да летя и с парапланери… и така до днес, повече от 30 години не съм спирал!
Защо избра точно този спорт?
Този спорт ми дава много, обичам да летя и да постигам добри резултати – носи ми огромно удовлетворение!
Колко и как тренираш?
Тренирам много, може би най-много от всички, които се занимават с този вид спорт в България, но само това не е достатъчно. Освен техника, изисква се и огромна концентрация и постоянство. Само за миг невнимание и си аут от добрите резултати!
Какво помогна най-много на успехите ти?
Отдадеността ми на спорта и упоритостта, която не ме напуска нито за миг.
Какво най-много ти е пречило?
Нищо не може да попречи на човек, който има ясна цел и знае какво иска!
Кои са хората, които са те вдъхновявали?
Вдъхновяват ме хората, които не хленчат, а се борят със зъби и нокти да реализират мечтите си. Пример за това са моите приятели от Словения – световният и европейски шампион Яка Горенц и световният шампион Антон Свольшак, които знам как тренираха, за да станат шампиони.
А тези, които не те вдъхновяват изобщо?
Не ме вдъхновяват всички онези, които чакат някой друг да свърши нещо вместо тях.
Любими места за практикуване?
Любимите места са много, но естествено най-любимите са местата, където летим най-много – Расник и Витановци.
Най-хубавото нещо в твоя спорт?
За мен това е да накараш крилото, с което летиш, да ти се подчинява безпрекусловно. Да направиш един красив полет и той да завърши с едно прецизно приземяване… и това всеки път. А най-хубавото е, че всеки полет е различен от другия….
А най-неприятното?
Да видиш някой колега да пада и да не можеш да му помогнеш.
Най-сериозната ти контузия?
Пукане на таз вследствие на стъпване в пукнатина в тревата, високо в планината, последващо излитане и приземяване в равнината.
Освен очевидното – международното признание, кое определяш като най-големия успех за теб самия?
Двадесет дни след тази сериозна контузия станах първи на Световната купа в Ниш! Аз летях само заради отбора, който имаше шанс да остане на 3-то място в крайното отборно класиране за Световната купа и това стана.
Къде си в момента и как се виждаш за в бъдеще?
В момента съм сред десетте най-добри пилоти в света… ще ми се да съм най добрият!
Интервюто с Димитър Ралев е част от есенния брой на списанието. В случай, че ще пропуснали да се снабдите с броя своевременно от точките на разпространение, свържете се с нас на magazine@360mag.bg и ще го получите на преференциална цена. А за да не пропускате броеве в бъдеще, най-удобен и сигурен е вариантът с абонамент.
