Не може да се отрече – фотографията на Владислав Терзийски е изпълнена с атмосфера, независимо дали снимките са правени в центъра на София или на висок планински връх. Понякога те са резултат от чиста случайност и късмет да си на правилното място в точния момент – като снимката му на мълния над нощната столица. Друг път са резултат от дълго планиране и чакане на подходящите условия. Но едно е неизменно – усещането, което успява да породи в нас, докато разглеждаме кадрите и тихото смирение пред необятната красота на света, който ни заобикаля – и който Владо успява да ни сподели, в пълната му и най-истинска същност.
Какво те привлече във фотографията?
Когато бях малък, обичах да рисувам, но както често се случва, с течение на времето престанах да го правя. До един хубав ден, в който намерих един стар Зенит в гардероба на баба ми. След това вуйчо ми ми обясни каква е връзката между бленда, скорост и светлочувствителност – това бяха моите първи стъпки във фотографията.
Разкажи малко повече за техниката, която използваш?
Дълги години снимах с различни модели огледално-рефлексни фотоапарати на Canon, а напоследък започнах да снимам и с безогледални фотоапарати на Sony. Преминаването от Canon на Sony се дължи на това, че от няколко години насам се занимавам и с видео, a Sony се явяват достатъчно качествен вариант за по-професионално ползване, като успоредно с това мога да продължа да правя и снимки. Допълнително през последните 2 години започнах да снимам и с дрон. Първият дрон си го сглобих сам, а след това започнах да използвам различни модели на фирмата DJI.
Колкото до екипировката, с която ходя на планина, с нея не правя компромиси и с годините успях да се оборудвам с доста качествена и лека екипировка. Лека, защото когато искаш да спиш на палатка и едновременно с това да снимаш, е много важно
добре да помислиш за тежестта на раницата си.
Най-големите предизвикателства пред снимането на природа и открити пространства?
Има много трудности, но точно в това му е тръпката.
Кой е кадърът, с който най-много се гордееш?
Интересен въпрос. Не мога да кажа, че имам любим свой кадър. Естествено, имам кадри, които ми харесват повече от други, било то защото естетически ми допадат повече или защото заснемането им ми е коствало повече усилия, или зад тях стои история, която има някаква стойност за мен.
Какво търсиш в един кадър?
Нещо интересно, което се случва рядко. Търся уникалния момент. Много хора си мислят, че като си купиш фотоапарат и отидеш в планината, кадрите стават сами, но не е точно така. Зависят до голяма степен от творческите възможности на фотографа и най-вече от метеорологичните условия. Понякога за направата на няколко хубави снимки от едно и също място е необходимо да се ходи многократно.
Още от Владислав Терзийски може да намерите на Фейсбук страницата му.
Кое е мястото, което най-силно те влече като фотограф?
Определено планината, и винаги ще продължавам да се връщам там, за да я снимам. В България имам няколко любими места за снимане – в района на Седемте рилски езера, около връх Мальовица, циркуса на Леденото езеро и връх Мусала, връх Вихрен и Кончето, Тевно езеро, яз. Широка поляна, а в Стара планина хижа Ехо и района на хижа Рай. В Европа много ми харесва да снимам из Алпите. Снимал съм в Исландия и бих се връщал там многократно. Предстоят ми 2 ходения до Норвегия, където се надявам да направя красиви кадри и да хвана Северно сияние. Много ми се иска да отида да снимам и на Южния полюс, Канада и още много други интересни места. Така, като гледам, май много не обичам морето.
Какво ти дава фотографията?
Фотографията, а напоследък и видеозаснемането, са начин на живот. Постоянно пътуване, посещаване на интересни места, подтикване да достигаш лимита на
възможностите си, все такива интересни работи…
Природа, хора или действие – какво предпочиташ и защо?
Природа и хора в действие сред природата. Като цяло харесвам outdoor снимането.
Разкажи ни малко повече за снимането с дрон, с какво е по-специфично?
Заснемането с дрон ти дава нови гледни точки към красотата на природата, но ти носи и допълнителна тежест в раницата. Батериите са много тежки и не ти позволяват да снимаш дълго, така че ако искаш да снимаш повече, съответно са необходими и повече батерии, което отново води до повече килограми в раницата. Другото различно е, че освен да разбираш от фотография, трябва да можеш и да управляваш дрон и да свикнеш с идеята, че освен по хоризонтала, се движи и по вертикала.
За мен дронът освен възможност да погледна света от различен ъгъл, е и отговорност, защото макар че изглеждат като големи играчки, те могат да застрашат човешкото
здраве и живот.
Какво е посланието, което искаш да предадеш със снимките ти?
Искам да покажа красотата на природата, както аз я виждам и се надявам хората да оценят това и да се опитат да я запазят в сегашния ѝ вид, а защо не и да направят възможното за подобряване на състоянието ѝ.
Владислав Терзийски е автор на корицата на брой ЕСЕН 2016 на Списанието. В него може да прочетете пълното интервю с фотографа, както и да намерите още много вдъхновения за повече време в планините и спорт на открито. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена.
