Не може да сте пропуснали силното видео „QUАRRY“ на Beardfrost Productions. Ако сте, бързо поправете пропуска. В него фрийрайд колоездачите Милан и Никола се вихрят с колелата си по прашните склонове на кариерата до село Студена под звуците на 80-тарския бийт на Майкъл Джексън.
Толкова се впечатлихме от райдърите, че решихме да се свържем с единия от тях – Милан Димов, известен още като Миланстера или Монстер-а, и да го разпитаме какви ги върши, откъде, защо и как изскача с това колело.
Милан е старо куче, зодия Водолей, заклет даунхилър и новопоникнал фрийрайдър… но по-добре да разберете повече от самия него.
Откога караш колело?
DH карам от около 5 години. Като последните две години много ме влече фрирайда, защото когато пътеката свърши започва моята линия, това разчупва мисленето… правиш от невъзможното възможно. Друго си е да се чувстваш свободен и да си измислиш своя си линия, нещо все още непознато за БГ. Дори като пътувам с колата, като мерна нещо стръмничко в близост, в главата ми нахлува мисъл как да дръпна една чертичка по възможно най-интересния начин.
Преди колелото какво те е предизвиквало?
В началото беше биатлона, после дойде ред на автомобилите и моторите, голяма краста. Участвах и в улични гонки дори, но сега е друго, байкът взе превес…
Плюсове и минуси на спорта (ако има минуси въобще)?
Вече има голямо разнообразие на терени, може да се практикува целогодишно, гот е че срещаш различни хора, всеки е напомпан с адреналин и захилен до уши… и да не се познаваме, пак сме приятели по душа. Усещането за свобода няма как да го опиша – трябва да се пробва.
За минусите май е по-добре да не говорим, но хайде да споменем някои: Спортът е много травматичен. Аз още съм с извадена ключица например, често срещано явление е… Амортизацията на байка се случва със скоростта на светлината при постоянно каране и тренировки. Има си консумативи, трябва сервизиране на такъмите, за да може да се радваш на съкровището си по-дълго време. Абе като женка е, трябва си внимание и грижа… иначе скърца, или се чупи. Самофинасирането е почти непосилно, все наливаш за нещо. Ако не бяха приятелите, нямаше да имам байка във вида който е. Е, вярно е, че не му прощавам!
Как поддържаш формата и готовността да скочиш „в боя”?
Е, бачкам като луд, за да се самофинансирам… няма какво да се лъжем, когато мога съм горе, дори някой път след работа спретваме бандата и хайде на Витоша, поне за няколко пускания. Уикендите гледам да карам с цялата газ. Тогава избухвам и чистя съзнанието защото като караш забравяш какво те тормози. Все пак , когато ми се отвори малко време гледам да „разцъкам” и ОФП (обща физическа подготовка). Зимата освен за байк, е и за сноборд – и там си има тръпка, но ако условията стават за байк – с него съм!
Много хора смятат, че с напредването на възрастта ентусиазмът се изпарява. Как е при теб?
При мен желанието и лудорията ме удариха по-късно. Започнах първо XC колелце, дори и XC не беше, по-скоро беше „ужасен твърдак”. И с този твърдак, в слънчев и прекрасен ден приятели (които тогава пускаха DH), ме прилъгаха да се кача на Витоша за да се видим и да спретнем едно BBQ ( оттук идва и името на групата във ФБуук, която поддържам MTB-BBQ)… какво ти BBQ, докато се усетя летях надолу носен от твърдака с цялата газ. Тогава разбрах, че байка ми съвсем не е за тази цел, пристигнах долу с каплите на осмица и части на тотал щета, от него не ставаше вече нищо, но нямаше време за тъжности. Почти веднага се сдобих с колело с дискови спирачки и амортисьор… направо се родих! Така естествено си дойде и DH лудостта с мисълта за BBQ в планината.
Откога се състезаваш?
2011 г. ми беше първото състезание, а може и 2012 да беше… важното е да пускаш, годината няма значение.
А отбор, за който да се състезаваш, има ли?
Има. Състезавам се за Чемпиънс фактори. Отборът ме намери. Преди това имахме любителски отбор Паранормал Активити, сляхме се с Шампионите и сега сме едно. При нас с отборите е трудна работата, надеждите са отправени предимно към по-малките, старите кучета е по-трудно да бъдат забелязани и поканени, а аз май вече минавам за такъв.
Споделяш ли тънкостите със следващата генерация?
Да, имам си ученици дори. Караме заедно, набелязваме спот, оставям ги да си измислят линии, обсъждаме ги, всеки преценява как да го издърпа и го удряме. Занимавам се, кефи ме когато се отпусна и когато започна да виждам наченки за конкуренция. Тогава съм удовлетворен на макс от свършената работа.
Към какво се стремиш в спорта?
Към развиването на фрийрайда в България. Все още нямаме състезания в страната, направо си има ниша. При фрийрайда трябва мислене, няма лифт, сам си намираш спота, въобще всичко само си правиш, сам буташ, сам кОпаш и сам си пускаш цял ден. Иначе в БГ си имаме неподозирано добри спотчета за целта – Кремиковци, Юта-Перник…там са си спотове за чист адреналин. При Даунхила всичко ти е на тепсия, имаш си лифт, имаш си трасе, там само пускаш не мислиш за организационни. Мечтая си за деня, в който ще имаме Фрийрайд асоциация например и фрийрайд състезания.
Явно е трудно да си в играта. Каква е мотивацията ти?
Това си е моят лайфстайл. Не мога да си представя какъв ще е живота ми без природата, без адреналина, чувството да си на някоя скала и да я издропиш без да виждаш всъщност къде отиваш. Не мога да си представя да съм затворен между 4 стени.
Какво ще си пожелаеш за в бъдеще?
– Да не спирам да карам и да се раздавам по трасето. Да си намеря спонсори, да продължавам да вдигам летвата и да съм взискателен към себе си. Да се разпиша на европейско и световно… Не искам много, искам всичко.
А жените? Те присъстват ли в плановете?
Разбира се. Пожелал съм си една. The best one!
Още за гледане онлайн от Beardfrost Productions:
– Лонгборд с Мартин Раднев от Витоша
– „Хижа“
– „Изгубената зима“
