Откривателите, изследователите, пътешествениците – това са хора, които движат прогреса на човечеството, водени от своя несломим и търсещ дух. Не е важно къде и кога са родени или как са отрасли. Но те винаги са били различни.
Поглеждайки назад във времето, ще видим, че и в България има немалко забележителни личности – автори на изобретения, художествени творби, пътешественици и пионери в най-различни области. За повечето от тях обаче се знае твърде малко. Затова искаме да ви разкажем историята на един истински новатор – една обикновена жена, която оставя след себе си необикновена следа.
Анка Ламбрева е медицинска сестра, писателка и пътешественичка. Тя е първата българка околосветски пътешественик и първата жена в света, летяла с аероплан над Ламанша. Навсякъде, където ходи по света, разказва за България.
Родното място
Тя се ражда в Карлово на 22 февруари 1895 г. Потомък е на бедния Пиперков род, но въпреки трудностите успява да се реализира в различни области и да обиколи света два пъти.
Пиперкови имат 5 деца, едно от които е Анка, и всички живеят в голяма оскъдица. Анка от малка е любознателна и често задава въпроси, удивяващи със зрелост и проницателност. В училище съучениците ѝ я наричат „Енциклопедия“, а учителите „Динамит“.
Първа нейната будност забелязва баба ѝ, Тота Пиперкова, която я насърчава и не спира да ѝ повтаря: „С вирната глава все напред да вървиш. Назад да не се обръщаш и никога да не се връщаш“. Дали заради силната връзка между двете, но пътят на Анка сякаш точно следва наставленията ѝ.
Едва завършила трети прогимназиален клас, Анка решава да продължи образованието си в Пловдивската гимназия. Баща ѝ няма възможност да я издържа, затова тя взема нещата в свои ръце – живее в пансион и работи като слугиня. „На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!“, зарича се тя.
Една нощ в пансиона избухва пожар – газовият старовремски полилей пада и лумва огън, който обхваща стаята. Другите момичета хукват с писъци да търсят помощ. Анка остава сама сред пламъците и когато пристига помощ, огънят вече е угасен, а тя спокойно чете. Въпреки всички трудности тя завършва гимназията с отличие.
Амбициите ѝ не стигат дотук. В продължение на година и половина Анка учи медицина в София и работи като служителка в застрахователна компания, за да се издържа. Но в този период един след друг умират нейните родители и тя е принудена да напусне столицата, за да издържа семейството си в Карлово, където става учителка.
В края на всяка учебна година си давах оставката, после отново чуках на вратата на училищната инспекция в Пловдив за ново учителско място. На инспектора му дотегнаха моите оставки. Един ден на въпроса: „Какво ме кара да напускам старото и търся новото“, отговорих, че ме задушава еднообразието и търся нови хора, нови характери, даже нови трудности.
Един ден, разхождайки се в Пловдив, тя среща своя позната и научава, че у тях се е настанил мисионер американец, който набира студенти за медицинския университет в Цариград. Анка получава дар от съдбата – одобрена е, въпреки, че не отговаря на изискванията да знае отлично английски и да покаже лице, което да гарантира за нея.
Даже не знам как звучи английският. Колкото до гарант, не бих се унижила да ме препоръчват. Това съм само аз, която се познава най-добре.
Дадена ѝ е стипендия. Но през 1925 г. Кемал Ататюрк закрива американския университет, за да открие турски, но за него Анка няма пари. Затова тя остава в сестринското училище. Спасява няколко живота, между които и този на богатия англичанин мистър Тейкон, изпаднал в кома, вследствие на пневмония.
1928 г. Първото околосветско
След няколко месеца в училището се получава писмо от Нова Зеландия – мистър Тейкон я кани да гостува на семейството му, като ѝ е купил билет за първа класа с параход. За три месеца преминава през Египет, Индия, о-в Цейлон и Австралия.
1928 – 1931 г. Нова Зеландия
Освен пътешествието – подарък от мистър Тейкон, Анка отива на далечния континент, в Дънидан, със задача да помогне на неговата дъщеря Глория, която била влюбена в сина на един от вождовете на местното племе маори. Заради неодобрението на връзката от консервативните родители, момичето три години е с психическо разстройство.
Би било логично Анка, като медицинско лице, да ѝ даде лекарства. Но кое в живота на карловката е логично? Тя връща Глория към живота, но освен това намира нейния любим и ги свързва отново. Двамата се женят и се местят да живеят в друг град, а всички са щастливи. Щастлив е и мистър Тейкон, който прави нов подарък на Анка – едномесечен престой на Таити. Там тя не е сама, а с нейния любим Раймонд.
Анка прекарва няколко месеца сред маорите от племето тюканрънги. В своите спомени тя разказва подробно за начина им на живот, танците и култура, сред които важно място заемат дървените скулптури на техните божества.
Връщайки се в Дънидин, тя решава да учи машинно инженерство. Тежко и обидно ѝ става обаче, че никой не знае нищо за България. Така тя започва да води беседи и сказки в университети, колежи и женски дружества, беседи по радиото, пее български народни песни, провежда и безплатен курс по бродерия. А всички са възхитени от „тази руса, талантлива и красива българка“. Тъй като трудно произнасят името ѝ, я наричат Мис България.
Второто околосветско
Когато е на 36 години, носталгията я води към родината. Мистър Тейкон този път ѝ заплаща ново околосветско пътешествие – през Америка и Европа, към България. Възхитена е от Ниагарския водопад, а когато трябва да замине за Европа, предпочита да лети със самолет.
Говори се, че след смъртта душата се превръща в нещо друго. Аз искам моята душа да се превърне в птица, искам да бъда орел, за да кацам по най-високите скали и да гледам света отвисоко.
Статиите „Непознатата България“, които тя публикува в Нова Зеландия, са получени от нашето Външно министерство, което ги изпраща в своите легации по света, преведени на френски, за да се популяризира България.
1938 г. Техеран
Неспокойният дух на Анка я кара да търси нова дестинация и тя я избира произволно насочвайки пръст към картата. Използва чека, даден ѝ от мистър Тейкон, за да отиде в Иран. Там е директор на пансион за богаташки деца, после е главен лекар на болница за бедни дечица. Приютява в дома си бедна иранка с нейния 3-годишен син, подпомага бедни и просяци.
Светът е във Втората световна война, а Анка иска да се върне в България и да бъде на фронтовата линия. Озовава се вместо това в Бейрут, в пленнически лагер. Ужасният живот в лагера я подтиква да убеди главния комендант да се основе болница, в която тя и доброволци започват да се грижат за ранените. Именно в нея Анка се запознава с бъдещия си съпруг – младия персиец Райян Ахмад Дин (Дин означава княз), когото не само излекува от тежките рани, но и на когото категорично подарява сърцето си.
Двамата с Райян са освободени от лагера през 1943 г. Завръщат се в Иран, където нейният персийски принц притежава 12 села, 3 от които тя вече е получила като сватбен подарък. Анка и тук прави промени: махат глинените колиби и построяват двуетажни къщички за раята, пуска канали от реката към зеленчуковите градини и реколтата се удвоява и утроява, и хората се честити и доволни. Успява да устрои училище, културен клуб.
1957 г. Пътуване, заедно със съпруга си
От 1957 до 1964 г. посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи и Самоа. Двамата с Райян осиновяват син, когото наричат Килмарс. Тримата пътуват заедно, а Анка сбъдва и мечтите си да посети Япония и Швейцария.
1968 г. Завръщането в родината
Анка Василева Ламбрева се завръща в България през 1968 г. след смъртта на своя съпруг. На родна земя тя отново изнася беседи, този път за посетените чудни места по света, които показва заснети на стъклени плаки. Пише непрекъснато, като посвещава ценен ръкопис на следосвобожденско Карлово. Написва романа „Под сянката на Балкана“, свързан с българското минало.
Роднините ѝ си спомнят, че е била много активна – пишела много. Не можела да си намери среда обаче в Карлово, което донякъде ѝ тежало. По думите на неин родственик, вкъщи тя не ходела боса или по чорапи, а винаги с обувки на 8 см ток (а вече е била над 70-годишна). Когато обаче ходела на гости при други близки, не искала луксозни приеми, вместо това предпочитала да я нагостят с карловски фасул с много червен пипер.
снимка: Исторически музей, Карлово
Царицата на Южните морета
На една от книгите си тя дава името „Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета“. Един цитат от нея обяснява много:
Видях света и се връщам в България с още повече любов. България – когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но чужд.
Анка Ламбрева завършва жизнения си път на 18 февруари 1976 г., отново в родния си град, на почти 81 години. Един дълъг и пълноценен живот, достоен за уважение.
Материалът е изготвен по сведения от филма на БНТ „Кралицата на Южните морета“, с участието на Недялка Петрова, историк, Пенка Тодорова, уредник на Исторически музей Карлово и родственици на Ламбрева.
