Какво може да ти се случи, когато правиш преход в Стара планина? Може да срещнеш мечка, да не дава господ, но може и да ти се случи нещо по-вдъхновяващо. Така е станало с нашата героиня от това интервю – на слизане от хижа „Рай“ тя среща Музата. Но за това след малко…
Стефани Циканделова е млад пътешественик и дигитален номад. На 29 години е, от София, а детството си прекарва в Петрич. Завършва Немска езикова гимназия, а после следва в Германия. Сега е част от сплотения екип на семейната фирма, за която работи 40 часа седмично. Ако ѝ остане и малко свободно време, става някъде доброволец. Стефани е влюбена в пътуването и планините. За тази нейна страст и за философията ѝ за живота искаме да си поговорим сега.
360º: Здравей, Стефани! Откога е тази любов към планината?
С.Ц.: В училище винаги обичах да участвам активно в час по Физкултура, но любовта ми към планината се появи преди около 6 години след един преход в Стара планина – от хижа Рай до Карлово. Просто усетих, че това е „моето нещо“ и оттогава всеки уикенд съм в планината, че даже и през седмицата доста често.
360º: Какво си учила? Може би нещо свързано със спорт и туризъм?
С.Ц.: Не, нищо общо. (усмихва се) Учих „Медии и комуникации“ (бакалавър) на немски език в Ludwig Maximilian University в Германия. По време на следването прекарах един семестър в Южна Корея. Магистратурата „Медии и бизнес“ (на английски език) отне около 9 месеца в Нидерландия – Erasmus University. При избора на университет главно аз правих проучване – търсех студенти, които учат същото в същия университет, разглеждах предметите и т.н., като винаги съм имала безрезервната подкрепа на родителите ми. Завърших през 2016 г. и тогава се върнах в България.
Винаги съм знаела, че искам да се върна – за мен най-важно винаги е било и ще бъде да бъда близка със семейството ми.
360º: Какво място заема доброволчеството в живота ти?
С.Ц.: Обичам да доброволствам, когато ми се отдаде възможност. Докато бях студентка, бях доброволец в домове за възрастни хора в Германия, както и доброволец на Олимпийските игри в Бразилия през 2016 г., а също така и в шестседмичен проект в Шри Ланка. Често търся и други инициативи, например, помощ при пострадали от природни бедствия, но пътуването, планината и времето за близките често заемат цялото ми време, за добро или лошо.
360º: Разкажи малко повече за доброволчеството на Олимпиадата в Рио? Какво ти донесе? Сигурно е било вълнуващо?
С.Ц.: Донесе ми още повече любов към нови изживявания и към пътуването. Развълнува ме най-много участието ми в екип „Допинг контрол“, където общувах с хора, които са спечелили медал или са класирани на четвърто място. Комуникацията с хора, които са на място, за което са се борили цял живот, е неописуемо. За тях това е може би единствена възможност да докажат себе си пред света, а за мен беше чест да бъда част от този момент.
360º: А какъв беше доброволческият лагер в Шри Ланка?
С.Ц.: В Шри Ланка бях по шестседмичен проект към AIESEC. Целта беше да се промотира туризмът на острова, като изработвахме различни материали (видеа, брошури и т.н.). Групата беше от цял свят (Виетнам, Тайван, Русия и др.), като до ден днешен поддържаме връзка и вече даже се каним по сватби. (усмихва се)
Миналата година бях на сватба във Виетнам на един от приятелите, с които се запознах в Шри Ланка. Бяхме и все още сме едно голямо интернационално семейство.
Вижте: Snowboarding GIRLS Bansko: дамска общност за любители на сноуборд и екстремни спортове
360º: Ти не си просто пътешественик, а работиш на пълно работно време. С какво се занимаваш?
С.Ц.: В момента работя изцяло онлайн към малка семейна компания. Занимавам се с различни неща – маркетинг, организиране на събития, комуникация с клиенти. Това е моята работа от 7 години вече, като преди covid-19 дори не съм си представяла, че мога да работя от вкъщи всеки ден. Преди това по време на следването ми бях стажант в различни компании в България и в Германия в сферата на образованието ми.
Нови решения
360º: Разбрахме и нещо любопитно – че ти си квалифициран планински водач. Как стигна до идеята? Срещаше ли трудности при обучението?
С.Ц.: Идеята да се запиша към курса за планински водачи към асоциация „Планини и хора“ беше много спонтанна и случайна – прочетох интервю с човек, току-що завършил курса. Аз от своя страна обичах да ходя в планината, хареса ми идеята да пробвам нещо, което ще ме накара да се чувствам по-подготвена в планината, както и да направя нещо извън зоната си на комфорт, след един по-дълъг период на застой в живота ми.
Беше ми много трудно, тъй като ми липсваше доста опит в сравнение с други мои колеги и трябваше бързо да „наваксвам“. В крайна сметка завърших успешно, натрупах изключително много полезни знания и се гордея много със себе си, че не се отказах.
Вижте: 14 000 километра с колела: От България до Мароко
360º: Практикуваш ли професията?
С.Ц.: Не особено често. Воденето ми доставя удоволствие, но тъй като имам друга професия, засега по-често гледам на планината като време за „мен си“.
360º: Разбрахме, че напоследък пътуваш доста – кога взе решението и от какво бе провокирано то?
С.Ц.: От ноември 2022 г. обикалям сама по света. Имаше няколко стъпки до взимане на това решение. Първата беше, когато през пролетта на 2022 г. се разболях от covid-19 и трябваше да стоя 10 дни вкъщи. Тогава имах време да размишлявам върху себе си и буквално си зададох въпроса:
Ти защо не пътуваш по-често? Какво ти стана? Преди беше по-смела.
Така организирах няколко пътувания, а и през лятото се случи така, че да посетя приятели в чужбина. Всеки път взимах лаптопа със себе си, за да работя междувременно. Вече около ноември се замислих: „Щом можеш да работиш една седмица от чужбина, защо не можеш две седмици? Или един месец?“. И така започна запазването на всяко пътуване – първото беше в Португалия в края на ноември.
Промяната
360º: Това всъщност е начинът ти на живот вече 8 месеца и не изглежда да имаш намерение да го промениш. Защо? Какво ти дава?
С.Ц.: Със сигурност нямам намерение да променям нищо по начина си на живот към този момент – чувствам се изключително щастлива, защото пътуването ме промени по много добър начин.
Станала съм много по-търпелива, не се ядосвам за глупости толкова често, станала съм много по-смела, чувствам се много по-креативна на работа. Всички около мен го забелязват – щастието се разпознава лесно и отдалече.
Разбира се, другите позитивни емоции идват и от това, че посещаваш нови места, запознаваш се с нови хора, изживяваш нови приключения. От ноември насам съм прекарала минимум 2-3 седмици в Португалия, Италия, Мексико, Гватемала, Непал, Испания, Мароко и Андора.
360º: Някои хора биха реагирали критично. Разкажи ни за ежедневието си? За разходите и планирането?
С.Ц.: Най-честите реакции са:
- „Ама как така сама?“. Тук често отговарям, че споделените емоции винаги са много по-хубави и при много красиви преходи понякога ми се иска да не съм сама, а да има на кого някога да кажа „Помниш ли, когато…?“. Засега обаче нямам хора до себе си, които да живеят по този начин, така че прецених, че предпочитам сама да изживявам неща.
- „Работиш ли нещо?“. Да, 40 часа седмично, че често и повече. Покрай воденето ми се е случвало да имам и три седмици без почивен ден, защото работя от понеделник до петък, а през уикенда съм с клиенти в планината. Въпреки всичко съм си обещала, че време за себе си ще намирам всеки ден – съответно разходката след работа или кратък преход за изгрев / залез е често задължителен за моето психическо здраве.
- „Живот си живееш“. Да, но не е за всеки. Живея на две раници, нямам собствена стая, често не се наспивам достатъчно и нямам много свободно време (отива за планина или за планиране накъде да отида на следващия ден). Това обаче мен ме прави много, много щастлива.
Всеки ден е различен. Тъй като имам плаващо работно време, мога да стана рано (дори в 5 ч.), за да поработя и съответно да се възползвам от дълъг преход след работа или обратното – да направя преход за изгрев, а вечерта да работя до 1-2 часа.
Относно разходите – има много приложения, чрез които може да следиш колко са ти разходите и за какво отиват. Засега балансът приходи – разходи при мен е идеален, но е с цената на неща, с които не всеки би бил съгласен: спане в хостели (с други хора) и главно ограничения откъм излизане (напр. ресторанти). За мен тези неща са доста лесни, тъй като съм професионалист в спането „където падне“, а и не си падам по нощни излизания. Предпочитам да съм в леглото в 20 ч., ако на следващия ден в 4 ще съм станала за преход.
360º: В коя държава, до момента, ти е било най-приятно да номадстваш? Има ли интересно приключение, което много те е заредило?
С.Ц.: През юни бях в Андора – влюбих се в държавата и във възможността планината да е пред входната ти врата. Там завърших голямата обиколка на държавата (GPR Andorra, нещо като тяхното Ком-Емине, но е кръгов маршрут със статистика 107 км, +8250 м, – 8250 м) и много се гордеех със себе си. Беше първият ми по-дълъг преход съвсем сама, като преди година бих изключила дори мисълта за подобно приключение.
360º: А къде ти беше най-трудно?
С.Ц.: Никъде досега, за моя радост, не съм усещала „най-трудно“. Имала съм моменти, в които ми е било тъжно, може би.
В Андора например имаше моменти, в които ми се искаше да бъдат споделени с друг човек – онзи изгрев от върха над хижата, онзи джаз фестивал. И така може цял ден да ми е криво, въпреки че съм наясно, че всичко всъщност е наред – аз съм здрава, семейството ми е здраво, имам прекрасна възможност да пътувам.
Но съм се научила да си казвам, че е „ОК е да не се чувстваш ОК“ и да не се упреквам, когато не се чувствам добре на 100%. Разговорите с приятели по телефона също помагат безкрайно много, за което съм им благодарна.
360º: Срещаш ли много хора като теб?
С.Ц.: Най-често срещам хора, които само пътуват, напр. напуснали са работа и са решили половин година или повече да обикалят света. По-рядко срещам хора, които работят и пътуват. Предполагам, защото, първо – не е лесно, а и те самите (както мен) най-вероятно често да са се затворили да работят от вкъщи / мястото, където са отседнали.
Вижте: Маги, Цветин и „Вълшебния керван“…
360º: Къде те намираме сега? Как съчетаваш полезното с приятното?
С.Ц.: В Австрия съм за около един месец, като съм в планината всеки път, когато имам възможност. Времето е доста нестабилно този месец, така че ми се случи да отида на планина през седмицата, но за сметка на това да работя през уикенда. Засега вече имам пет дни в планината сама, като това наистина ме зарежда още повече за работа и ме кара да се чувствам жива и щастлива.
360º: Как човек може да е спокоен и сигурен, ако е сам в планината?
С.Ц.: Ключът към това да бъдеш сам в планината: Опит, знания, нужна екипировка и подготовка (предварително проучвам в детайли всеки маршрут, прекарвам часове с картите), информация към близки (къде ще съм, има ли обхват и т.н.), както и може би най-важното: критичен поглед и оценка на място – да знаеш, кога вече трябва да се върнеш или кога не е ок да продължиш. Този уикенд ще имам гости от България и доста се радвам. Всички близки знаят къде съм всеки месец, така че имат „отворена покана“ да ми дойдат на гости, ако имат възможност.
360º: Колко често се връщаш в родината?
С.Ц.: В България се връщам за около две седмици на всеки три месеца – времето лети хем бързо, хем бавно, когато изживяваш нови емоции (и при двете в най-хубавия смисъл на думата), а в България времето също се уплътнява със семейството, срещи с приятели, преходи.
360º: Пътувала си доста по света – къде ти хареса най-много?
С.Ц.: Всяко едно пътуване ме е променило и ми е дало по нещо, така че ми е трудно да преценя къде най-много ми е харесало. В топ пет със сигурност бих включила Бразилия, заради участието в Олимпийските игри, както и Андора, заради първия ми дълъг „соло“ преход, през който преборих страха да прекарам сама в планината толкова много време и осъзнах, че сама на себе си съм си страхотна компания. (смее се) Италия със сигурност е една от любимите ми дестинации – имат от всичко по много, няма лоша дестинация.
Вижте: Виктория Агова, която прекоси Европа сама на колело
360º: Създала си група във фейсбук – за чужденци в България (и българи), които се интересуват от преходи тук? Как възникна групата и какво представлява в момента?
С.Ц.: Създадох групата Hiking in Bulgaria: Tips and ideas съвсем спонтанно – познавам много чужденци в България, които знаеха, че ходя много по планините и ми задаваха често едни и същи въпроси (как да се кача до Черни връх / Седемте рилски езера и т.н.). Съответно реших, че една група ще улесни много моята „работа“ и намирането на информация за хора, които иначе трудно биха имали достъп до нея. Впоследствие обаче групата доста се разрасна и в момента има над 4000 души, които често споделят различни дестинации, съвети, задават полезни и интересни въпроси, като веднъж организирах и безплатна презентация на английски език с ПСС на тема безопасност в планината.
360º: Къде споделяш преживяното от пътуванията?
С.Ц.: Изживяното споделям най-вече в моята Instagram страница – @hikingbulgaria, като съдържанието се споделя автоматично и във Facebook страница „Hiking Bulgaria“. Профилът ми винаги е бил по-информативен, т.е доставя ми удоволствие да споделям идеи за преходи, съвети за планината (напр. „какво да носим в аптечката си“) и т.н.
Личните емоции обикновено пазя за себе си, но от този месец съм си обещала да споделям повече лични истории – надявам се някой някъде там да намери в тях вдъхновение или да прочете нещо, което е имал нужда да чуе.
360º: Какво мислиш за кампанията „Хижа на годината“?
С.Ц.: Кампанията е страхотна и я подкрепям с две ръце. Пътувайки много в чужбина, няма как да не правя сравнение между хижите там и хижите у нас. Ще се радвам да видя много от хижарите в България да почерпят нови идеи за развитие на туризма и да инициират реновации на базата, с която разполагат. По този начин ще има и повече хора в планината. Знам, че за някои хора това звучи дори страшно („повече хора в планината / масов туризъм“), но всъщност при добра организация на хижите, маркираните пътеки и спазването на законите в съответните защитени територии хижите ще са дом за повече хора. Какво по-хубаво от това!
