Независимо дали навън е топло или студено, планината винаги е привличала със своята красота и чист въздух многобройни ентусиасти, които искат да прекарат свободното си време там. Притегателната сила на природата извежда хората навън открай време насам. А когато зимните спортове започват да набират популярност, тенденцията за ходене в планината и каране на ски става все по-масова.
Как обаче се е осъществявал процесът на каране в зората на този спорт?
С две думи: „много просто“. Любителите на зимните спортове са си носели ските на гърба, изкачвали са се сами до върха на пистите, след което се спускали. Може би сами предполагате колко време е отнемало това. За да могат да покарат само няколко минути, те са се изкачвали много време по стръмни склонове с товар на гърба.
Точно затова през 1904 г. германецът Роберт Уинтерхалдер се замисля за това как може да улесни придвижването на скиорите нагоре по пистите. Това е важно както за него, така и за всички посетители на къщата му за гости и района на Сколах. В този период те не спират да прииждат.
Идеята на Роберт е да инсталира система, която успешно ще издърпва скиорите до върха на пистите. Това със сигурност ще отнема по-малко време от процеса по изкачване пеша. Процедурата по създаване на нещо подобно е дълга и трудна. Германецът обаче има нюх към тези неща и се справя повече успешно със задачата, която е подхванал.
14 февруари 1908 г. е денят, в който първият влек е официално пуснат в експлоатация. Много скоро след това успехът е налице. Започва да се говори в цяла Германия какво е успял да направи Роберт Уинтерхалдер. Той създава формуляр, с който кандидатства за патент за влека в Патентното ведомство в Карлсруе. В годините между 1909 и 1911 той го получава не само за родната си Германия, а и за държавите Австрия, Франция, Норвегия, Швеция и Швейцария.
