Виктория Агова, която прекоси Европа сама на колело

В днешно време най-скъпо струват истинските неща. Тези, за които не се плаща с пари. Неща като време за близките и време за себе си. Но понякога на човек просто му се иска да си открадне парченце време и да тръгне да попътува, далеч от шума на забързания свят.

Едно момиче предизвиква само себе си и осъществява пътешествие, което на мнозина ще се стори опасно, прекалено трудно физически, изтощаващо психически. Дали? Какво е да оставиш удобствата и уюта на дома и вместо това да спиш на палатка, да въртиш педалите на непретенциозния си велосипед цели 3500 км, вместо да се возиш в удобен автомобил или да ги прелетиш бързо със самолет?

Срещаме се с Виктория Агова – едно младо, смело и целеустремено момиче, което не се притеснява да изследва външния свят и да се гмурне надълбоко в тайните на своя вътрешен мир. Преди три месеца тя решава да се прибере от Уелс в България, именно по този начин – с колелото си, прекосявайки 11 европейски държави, съвсем сама. Как се планира и какво ти струва да изпълниш такова велопътешествие, питаме главния герой на историята.

Вики е на 28 г. и е родом от София. Заминава за Великобритания през 2014 г., за да следва Бизнес и Маркетинг в университета в Кардиф, Уелс. След завършването си остава там, възползвайки се от добра оферта за работа. Освен това по онова време е играч и треньор на баскетболен отбор, съставен предимно от жени от мюсюлмански култури, за които е важно да имат среда, в която да се социализират, далеч от мъжките погледи.

Аз съм човек, който вярва в добрината и в хората до доказване на противното, и точно така подхождам към заобикалящия ме свят всеки ден. Идеалист, авантюрист и социален хамелеон. Последното ми помага във всякакви ситуации.

– така Вики описва себе си и ни споделя, че предприема това пътуване отчасти, за да „намеря автентичната си същност, да видя от какво всъщност съм направена, и да се върна към тази решителност, която последните години ми убягваше някъде“.

Сега, когато приключението е завършено, Вики може да си направи равносметка:

Разбрах и кои са нещата у мен, които са по-скоро негативни черти, но ме допълват, и пътят към себепознание и себеприемане започна и продължава с пълен ход.

360º: Как реши да предприемеш такова „пътуване“?

В.А.: Винаги съм била на мнение, че всеки човек трябва поне веднъж в живота си да пътува сам. Коренно различно става преживяването, ако си с друг човек или група. Как го реших – ами, отдаде ми се удобна възможност. Една работа приключи и реших, преди да започна друга, да си дам почивка от няколко месеца – да счупя малко този цикъл на работа, работа, работа. Пътувах на спестявания и съм щастливка, че имах хора до мен, които ме разбраха и подкрепиха напълно. Те спомогнаха да стане възможно цялото нещо.

360º: Какво представляваше твоето пътешествие на колело, колко километра и за колко време измина?

В.А.: Реших да пътувам с колело, защото за мен това е форма на активизъм. Аз имам и автомобил, но не обичам да го използвам и го правя само в краен случай. Всички виждаме какво се случва с климата – зачестяват и стават по-продължителни някои явления, например горещите вълни. Аз ги усетих отблизо това лято. Исках да покажа на хората, че с колело може да се иде навсякъде.

Тръгнах от Кардиф, столицата на Уелс, Великобритания, а дестинацията беше родната ми София. Около 3500 км са и го планирах за 3 месеца, но се справих малко по-бързо – за 84 дни, с доста почивки, включително една седмица в едно градче близо до Милано, при леля. Това се падаше по средата на маршрута, точно след швейцарските Алпи и имах голяма нужда от почивка!

Имаше и други причини да тръгна с колело, сред които са това, че е много по-евтино например. Все още не съм теглила чертата, но не мисля, че разходите ми надвишиха £2,500 или 5,600 лв. за три месеца.

Виждаш много повече от една държава, защото минаваш през малки населени места и имаш възможността наистина да се гмурнеш в начина на живот на местните и да усетиш тяхната храна, култура, език.

За момент ставаш и ти като тях. Правиш различни и спонтанни неща и избираш сам какво да видиш, къде да се храниш, колко дълго да останеш на дадено място, защото не си ограничен от дата на полет, например. Ако пътуваш като всички останали, правиш и виждаш същите неща, които и всички останали. А по този начин (с колело/пеш), преживяването е много по-лично и уникално.

360º: Какъв беше маршрутът ти?

В.А.: Първите десетина дни изкарах в Англия, на гости на приятели в Кеймбридж, Лондон, Ийстборн. Хванах ферибот от Довър до Кале във Франция, и на следващия ден влязох в Белгия. Там основно исках да видя Гент, отидох и до Брюксел. След това минах през белгийските Ардени и влязох в Люксембург. Вече следвах маршрута , който си бях набелязала – EuroVelo 5, който щеше да ме отведе до Милано. От там отново във Франция, този път за повече време. Препоръчаха ми да видя Метс. След това карах по канала Рин, който се влива в река Рейн при Страсбург. Страсбург ми хареса много, прекрасен град.

Влязох за малко в Германия, да видя Фрайбург и част от Шварцвалд, и от там отидох към Базел, Швейцария. В Швейцария бях в Аарау, Люцерн, Флюелен преди да започна да катеря в Алпите към Андермат. Катеренето беше два дни, спах в хостел в Хоспентал и на следващия ден се изкачихме с двама швейцарци до Прохода Сан Готард на 2106 м. От там беше само спускане до Белинзона, където къмпингувахме. На следващия ден отново бяхме на къмпинг на езеро Лугано и после вече влязох в Италия. Къпането в езерата беше едно от най-запомнящите се неща на пътуването, защото водата беше невероятно чиста и много приятна.

Вижте: Вярвай, обичай и пътувай: По целия свят с велосипеди и детска рикша

В Италия бях в Милано, езерото Гарда, Верона, Тревизо. След това отидох в Словения, която минах за 4 дни и беше много красиво, хълмисто, с много пещери и гъсти гори. След това беше ред на Хърватия – в Загреб бях в Музея на разбитите връзки, който препоръчвам на всеки. После минах през природен парк Лонско поле и щъркеловото селище Чигоч. И в България имаме такова – Белозем. Те са част от европейската мрежа на щъркеловите селища.

После отидох към Славонски Брод и Вуковар – важен за Хърватия исторически град, който е бил пожертван, така да се каже, по време на разпадането на Югославия. Имало е клане там, подобно на Баташкото. На Вуковар беше първата гледка към Дунава и ми беше много емоционално, защото знаех колко близо съм до вкъщи вече и, че реката ще ме отведе там.

В Сърбия следвах реката – бях в Нови Сад, Белград и по Дунава чак до Кладово, Неготин и после ГКПП Брегово, откъдето и влязох в България. Имаше вариант да карам по права линия от Белград, вместо по реката, и да вляза през Калотина, следвайки Sultans Trail (друг известен вело маршрут, който стига до Истанбул). Но реших да следвам EuroVelo 6 до Видин, защото исках да видя и нещо от България, все пак. Да я рекламирам малко на моите приятели, които ме следваха в Инстаграм. Отидох до Баба Вида, видях Белоградчик, къпах се в река Лом и това бяха едни от най-красивите дни за цялото пътуване, но също и най-стресиращи от гледна точка на каране. Гледах да намирам малки, междуселски пътища. След това изкатерих Петрохан и стигнах София, моята крайна дестинация.

360º: Какъв е опитът ти с колело, откога караш?

В.А.: Откакто живея извън България, колелото ми е било винаги основният транспорт. В студентските години го ползвах от и до университета, после от и до работа. Постепенно се запознах и с хора, които карат, и сега излизаме веднъж-два пъти в месеца да караме близо до Кардиф, но обикновено само за деня (60-70 км). Не бих казала, че карам редовно. Колелото, с което пътувах, го купих преди две години и вероятно случаите, в които съм излизала с него за по-дълго каране, се броят на пръстите на едната ми ръка.

Обичам да карам колело, има една особена свобода и независимост, която изпитвам, когато се кача на велосипеда.

360º: С какво колело кара този път?

В.А.: Хибрид, марка Specialized, моделът е Sirrus X 2.0, като е важно да уточня, че това не е специализиран велосипед за touring/bike packing. Той си е за града и може би става за по-лесни офроуд терени. Много е лек, но компонентите му са изключително качествени и за тези три месеца нямам дори спукана гума (сега вече мога да го кажа спокойно, без да се урочасам, хаха). Никакви проблеми нямах, освен някакви козметични неща и то по-скоро с багажника, който аз сложих. Единствения минус на колелото е, че скоростите ми бяха малко и го усетих, особено на прохода в Алпите и на Петрохан. Само 8 скорости и само един венец отпред. Коленете ми протестират малко, но ще им мине.

360º: А с колко багаж пътува и как беше закрепен?

В.А.: В началото тръгнах с доста багаж и постепенно намаля. Има едно правило в bike touring-а и то е, че ако не ползваш нещо две седмици, трябва да го махнеш. Пращах неща вкъщи, оставих дебели дрехи в Италия, преди да започнат жегите, в същото време и си набавях някои неща по пътя. Но винаги багажът беше между 18-23 кг, в зависимост от това дали носех храна, вода и т.н. Карах с две 30 л чанти отзад, от всяка страна на багажника, по средата палатката. Една 3.5 л чанта отпред на кормилото и една малка 3 л на рамката, където държах инструменти, резервна вътрешна гума и т.н.

Вижте: Нов дамски рекорд за най-бърза обиколка на света с колело

360º: Имаше ли някакви проблеми по пътя – технически, с хора, с кучета?

В.А.: Технически, никакви. С хора също. Хората навсякъде бяха адски отзивчиви и добри, особено като започнах да навлизам на Балканите. От Хърватия се усети най-много разликата в нравите и отношението. Толкова мили хора са и хърватите, и сърбите. Ще се погрижат за теб, както за член от семейството им, без колебание, особено хората извън големите градове, където животът е по-спокоен.

Единствено проблеми съм имала с шофьорите, като в България, за съжаление, изпитах най-лошото отношение на пътя. В Италия също беше много зле. И столиците, през които минах, независимо от държавата, беше кошмарно за каране. Например в Люксембург и Загреб. Затова и понякога си взимах влак от единия край на столичен град до другия – така направих в Милано, изобщо не си и помислих да го прекосявам с колело.

Бездомните кучета започват от източна Сърбия, в Румъния съм чувала, че има най-много, но аз не минах оттам. Срещнах в България доста, но повечето са страхливи и когато спреш, идват и започват да ти се умилкват. Най-грешната стратегия е да се опиташ панически да избягаш и да увеличиш скоростта. Трябва да слезеш и да буташ бавно, за да видят, ме не представляваш заплаха, и тогава всичко е окей. След 10 метра те оставят на мира.

360º: Хората приемаха ли гледката на каращо момиче или имаше „уау“ ефект?

В.А.: Определено имаше „уау“ ефект, макар и не навсякъде. Повечето хора ми се възхищаваха, махаха ми от къщите си, някои ме поздравяваха с клаксона, като се разминавахме по пътя. Особено в Словения, Хърватия и Сърбия. В западна Европа не чак толкова, защото повече са свикнали.

Когато оставах при семейства да нощувам, жените винаги ми казваха колко много ги вдъхновявам и те да предприемат такова пътуване, или ми споделяха защо биха или не биха тръгнали сами.

Но всички до една ме поздравяваха за смелостта ми. Мъжете също, но ми ставаше смешно, когато ме попитат “Мъжа ти как те пусна?”. Любим въпрос, който ми задаваха предимно в източна Европа или ми пишеха познати, сякаш длъжни да изкажат мнението си “ти си луда”.

В интерес на истината тази година има много жени, които пътуват сами. Следвам две – едната в момента е в Африка, а другата някъде в Близкия изток.

360º: Кои са най-красивите места, през които мина?

В.А.: Много бяха, като започнем от зелените хълмове и южното английско крайбрежие, минем през Ардените в Белгия, и стигнем до живописните реки и равни маршрути във Франция. За един ден минах и през Шварцвалд в Германия, преди да вляза в Швейцария, където започнаха истинските красоти. Най-много ми хареса да плувам в езерата на фона на високите върхове, които се издигаха гордо над тях. После Италия беше прекрасна, пак с езера и китните италиански градчета, с пекарна на всеки ъгъл.

Онзи ден някой ме попита къде ми е харесало най-много и до последно не знаех, че ще кажа Хърватия. Но така си беше. Там комбинацията от прекрасни хора и девствена природа ме спечели най-много, дори и да не минах по прословутото им крайбрежие (аз съм била там преди години).

И България – вече не знам дали има смисъл да я споменавам.

Природата ни е ненадмината, но това, с което най-много се различаваме от останалите държави, са българските села, които са толкова красиви и са накацали по най-неочакваните места.

Гледаш зелено, диво, усойно на километри около теб и изведнъж едно селце, сгушено сред тия красоти. Хубаво ни е, и още по-хубаво ще е, ако започнем да го ценим. Тази енергия и този мирис го няма другаде, освен по нашите земи и това си е факт.

360º: Кои бяха най-запомнящите се моменти за теб?

В.А.: Два са: изкачването на Алпите и усещането да си на най-високата точка от планинския проход там – 2106 метра надморска височина. Имаш чувството, че си покорил света и нищо не може да ти се опре. И вторият е, когато гледах операта Аида във Верона, и то съвсем случайно, в емблематичния амфитеатър Арена ди Верона. Да станеш свидетел на нещо толкова красиво и то в един от най-добре съхранените римски амфитеатри, е нещо доста специално.

Но също така всеки ден ми беше запомнящ се, когато след дълго каране в жегата, си отпия първата глътка от студената бира, а до мен съм си направила бивака с опъната палатка и дрехи, които се сушат на колелото. Обикновените моменти често ми бяха най-специални.

360º: Имаше ли интересни случки с местни хора?

В.А.: Сещам се за един интересен случай. Намираме се в Гент, Белгия. Студентски град, вторият или третият по големина. Страшно красив и важен за развитието на страната град, където хората се придвижват предимно с велосипеди, поради отличната инфраструктура. Пристигам при моя Warmshowers домакин, който ми поверява и колата си (освен двуетажната си къща) и ми заявява, че живее с годеницата си на друго място в центъра на града и ако искам, може да се срещна с тях за вечеря. Дава ми адрес – точно на пъпа на центъра си го представете! На дъска за дартс, по средата на 50-те точки, толкова централно.

Звъня му, и докато дава свободно, изведнъж пред мен започва автоматично да се отваря една огромна порта, на която пише “Посолство на Болдония”. Докато се чудя къде съм попаднала, от вътрешния двор ми се усмихва Джонас – домакинът – и ми казва „Добре дошла“. Обяснява ми шегата с посолството (някакъв работен колектив са си го измислили) и ме запознава с годеницата си Гаел (или Гейл за английски). Страхотни хора, с които си пасваме и си говорим за всичко от политика и социално предприемачество, до пътешествия и особености на различните народи. Семейството на Гаел са кореняци-гентчани и държат един от най-старите бизнеси в града, а именно палачинки (или крепс, както е оригиналното наименование) на колела. Гаел ми приготвя пръстооблизващ солен креп с яйце, шунка, кашкавал и брашно от елда по семейна рецепта, която с поколенията се е подобрявала, и вече съм убедена, че съм попаднала в рая. Как после да не пътувам с колело!

Вижте: 62 000 км през 48 държави с колело

360º: Проблеми с метеорологичната обстановка имаше ли? Как се справи?

В.А.: Доста късмет имах относно времето. Не ми се е налагало да карам в тежки дъждове, дори в Англия, макар че бях подготвена за това. Най-тежко беше да се кара в жегите, които започнаха от Италия. Един ден бях слънчасала лошо, но бързо се възстанових. Опитваш се да си набавиш солта, която губиш, докато караш и се потиш. Носех си специални прахчета, които си разтварях във вода, и това много помагаше. Когато беше най-горещо в Хърватия, започвах да карам в 7 ч. и спирах в 12. После чаках до 17 ч., ако имах още километри да измина. За щастие, избегнах най-лошите бури. Бях в Сърбия на палатка, когато наблизо мина бурята, но до 00:30 ч. беше отминала и си спах спокойно.

360º: Къде нощуваше, имаше ли проблеми?

В.А.: Най-често оставах при хора, които намирах през приложението, което споменах – Warmshowers. То е само за хора, които пътуват с колела, и помага много на дълго пътуване, тъй като не плащаш за нощувката. Хората, които са си отворили домовете за теб, често също са вело туристи или са били някога, и те приемат на драго сърце, готвят за теб, и винаги имате общи теми. Особено в големите градове е супер да останеш с някой местен. Самото приложение е £3 или символичните 6-7 лв. на месец.
Не навсякъде е популярно и не всички отговарят навреме. Когато това се случи, спя на къмпинг. Два пъти ми се случи и да няма къмпинг и да си опъна палатката просто така – на случайно място сред природата. Дори в държави, в които е забранено дивото бивакуване (а това са повечето), няма проблем, ако пристигнеш късно и си тръгнеш рано без да оставяш следи след себе си.

360º: Какво друго би искала да разкажеш?

В.А.: По-скоро искам да призова хората, които четат това, да не се колебаят ако искат да направят нещо подобно, било то с колело, влак, автобус и т.н. Работа винаги ще има, и ако чувствате, че ви се приключенства, дайте воля на тези пориви и няма да съжалявате. Няма да забравя първия ден, в който се качих на колелото и за малко да се откажа – беше супер тежко и наистина се усъмних дали мога да го правя в продължение на 3 месеца. Ще се изненадате от способността на организма ви да се адаптира към средата и то с такива бързи темпове.

Вижте: Slow travel: Светът на пътуващите с колело

360º: Хората, които искат да направят нещо подобно, сигурно искат да узнаят подробности – какви съвети би дала?

В.А.: Нека се свържат с мен на Instagram @agovavic. Важното е да знаят, че в днешно време е по-лесно и безопасно от всякога да организираш нещо такова. Много зависи от това къде пътуваш, защото климатичните особености са тези, които диктуват всичко, свързано с организацията – от нощуване, до оборудване и така нататък. Все пак 80% или повече от времето си навън сред природата и това е най-големия фактор, затова и не мога да дам един общ съвет. В Европа е лесно и питейна вода има навсякъде – всъщност завърших пътуването си без нито веднъж да си закупя вода!!!

Доброто планиране и това да не се излагаш на излишни рискове, са в основата. Понякога не е възможно да планираш много напред, и тогава е добре да имаш всичко необходимо, да си си самодостатъчен, но и да си уверен в себе си, че можеш да се справиш с всяка ситуация. Психологичната настройка и това да си спокоен, са двете най-важни неща.

360º: Ще предприемеш ли друго такова пътуване?

В.А.: Със сигурност. Макар и да се чувствам физически изморена, психически се чувствам пълноценно отпочинала.

360º: Пропуснахме ли да те питаме нещо?

В.А.: Светът далеч не е толкова опасен, колкото слушаме по новините. Както обичам да казвам: Светът е голям и чудеса дебнат от всякъде! Добрите хора са много повече от лошите, а аз лоши хора така и не срещнах.