Двамата алпинисти от клуб „Планинец“ Росен Аначков и Станислав Атанасов са изкатерили на 2 август един от най-трудните маршрути на Чима Гранде ди Лаваредо, в Доломитите. Те успешно са преминали линията „Camillotto Pellisier“ 8а/а+ по Северната стена. За това съобщи по-рано БНР.
Те са работили по линията в продължение на месец. В това време, по думите на Аначков, на терен са се редували дъждове, гръмотевични бури и ниски температури. В своя профил във Фейсбук той коментира и състоянието на скалата: „не толкова стабилна, с ръждясали 50-годишни клинове, чиято издръжливост не ти се иска да проверяваш с големи падания“.
Вижте: Какво коства създаването на един спортен катерачен маршрут
Най-трудният бигуол маршрут, който някога съм преминавал, и най-голямото предизвикателство, пред което съм се изправял досега в катеренето
– добавя още Росен Аначков в профила си във Фейсбук.
А ето и за какво по-точно става въпрос. Родният алпинист описва маршрута и категорията на трудност (според него): Първите 6 въжета (200 метра) маршрутът е в надвес. Първо въже – 7b+, второ въже – 7c (7c+), трето въже – 8a/a+, четвърто въже – 8a (7c+), пето въже – 7a, шесто въже – 8a+ (7c+/8a), седмо въже – 6c+, осмо въже – 6b, девето въже – 6b, десето въже – 5, единадесето въже – 5.
За Росен желанието да премине Camillotto Pellisier се поражда преди 6 години, когато е в района на Трите Чими за пръв път. Тогава той преценява, че на този етап преминаването на линията е невъзможно за него, но продължава да трупа опит и да става все по-добър в катеренето. Признава, че е имал нужда от някой, който може да сподели идеята със същата страст, като него.
Трябваше да е някой, който да не се отказва, когато стане трудно, студено, мокро и когато катеренето продължава повече от 14 часа. Някой, който вместо да се откаже, когато нещата не се получават, ще натисне още повече и ще се опита да намери решение.
Най-подходящ за тази работа се оказва, разбира се, неговият дългогодишен партньор по свръзка Станислав Атанасов – Мечката. „Имам огромна страст към маршрутите за силова издръжливост. Те изискват всичко, което имате, за да ги завършите. Това е битка, както физическа, така и психическа“, коментира Станислав в профила си във Фейсбук.
Вижте: Централна стена, Враца: Пътят на свободните души
Това невероятно приключение двамата алпинисти споделят с фотографа Александър Вълчев, който пристига, за да заснеме успешния край на проекта. „Успя да свърши работата на цял снимачен екип и предостави тези невероятни снимки!“, казва след финала Росен Аначков.
А ето и впечатления на самия Вълчев:
Винаги съм намирал снимането на катерене за много трудно. В доста случаи си ограничен откъм диапазон на движение, да минеш метър, два в страни може да отнеме часове или дори да не е възможно. Не винаги имаш лукса да избираш гледната точка. Всичко отнема адски много време, от това да пиеш вода, до това да смениш обектив.
Досега не бях ходил на голяма стена, признавам че на моменти е страшно. Доста страшно. Под теб бездна, над теб безкраен вертикал. Трудно е да се опишат мащабите, нито да се пресъздадат със снимки, самият аз не ги осъзнавах докато не се качих там.
Финалните думи на Росен Аначков от социалния му профил казват всичко: „Беше невероятно да видиш как с много усилия, отдаденост и последователност една невъзможна идея се превърна в реалност!“
Вижте: Възможно 10a спортно катерене: Адам Ондра и Якоб Шуберт опитват „Project Big“
През месец май Аначков и Атанасов станаха първи на Ботевата алпиниада. През 2022 г. двамата спечелиха първо място на алпиниада „Мальовица“, а после бяха обявени и за републикански шампиони по алпинизъм.
