Тръгваме на пътешествие-интервю с Маги, Цветин и техния Вълшебен керван, който ще ни отведе до чудати и мистични дестинации в търсене на себе си. Ако са ви познати, то е защото двамата са изцяло отдадени на странстването по света и заети с опознаването на неговите хора.
“Вълшебния керван”, както се наричат, обикаля по суша и вода, ползва карта и компас, а времето му за достигане на крайната точка е неограничено. Нощува из планини, пустини, джунгли и морета и честичко остава под звездното небе. Не се спира пред климатичните условия и не бърза да се прибира, а наскоро издаде и книга – „Палецът на свободата“, в която събира странстванията си по така тайнствената ни земя.
Кое е едно от най-опасните места на земята, какво е да си „хванеш автостопа“, къде да се пазим от ловци на глави, можем ли да се оженим за плод (?!) и как 15 години из света се събират в книга – Маги и Цветин разказват, возейки ни с „Вълшебния керван“ на приключението.
360°:Кои бяха Маги и Цветин преди да започнат да обикалят по света?
Вълшебния керван: Маги започна да обикаля света веднага щом навърши 18. Още в България странстването, дивата природа и непознатите измерения на света около нас бяха истинската ни страст. Цветин работеше инженерна работа през ⅔ от годината, останалото време живееше със сноуборда си в планините, а през топлите месеци по диви плажове и скали на Черноморието. След запознанството ни преди 15 години започнаха същинските пътешествия.
360°:Как се роди идеята за “Вълшебния керван”?
В.К: Вълшебния Керван е керван, който пътува 99% по земя и вода без самолетни полети, по древните сухоземни пътища между Азия, Африка и Европа. Попива и събира вълшебствата на един свят, който наистина не познаваме, въпреки медийната “информираност” в настоящия век.
360°: Какво вдъхновява едни млади хора да оставят сигурната си работа и да тръгнат към неизвестнотото?
В.К: За нас в неизвестността се крие единствената възможна сигурност – тази на свободния дух. Така наречената “сигурна” работа винаги ни е притеснявала неимоверно с илюзорната си сигурност, в името на която животът отминава като сянка покрай теб без дори да си го докоснал.
360°: Много хора имат предразсъдъци, относно пътуването на “стоп”. Разкажете ни за този тип придвижване – плюсове, минуси и какво трябва да имаме в предвид?
В.К.: Пътуването на автостоп е общуване с “непознатия”, който в крайна сметка се превръща в наш брат. Лицето на този брат е в мюсюлманина, хиндуиста, просяка, махараджата, старицата, учителя, с който никога не сме си общували в нормалното ни статукво. По време на автостоп за броени часове се докосваш до културата, историята, политиката, вълненията и радостите на един народ. Попадаш в ситуации и места, които никой тур не може да ти осигури. Научаваш се на търпение и надежда в човека.
Мнозина смятат, че автостопът би могъл да е опасен, но в действителност не е по-опасен от това да се срещаш с непознати в магазина, хостела или на улицата и да завързваш разговор с тях. За стотиците хиляди километри на автостоп никога не сме имали неприятна ситуация, въпреки че разбира се такава е възможна винаги, не само на автостоп, но и навсякъде по пътя.
Много често автостопът се оказва значително по-забавен, комфортен и по-бърз начин на придвижване от конвенционалния транспорт особено в Азия и Африка.
Единственият ни съвет към стопиращия е никога да не смята, че някой е длъжен да му спре и да благодари от сърце на всеки, който му е помогнал. Ако пък никой не спира дълго време да е готов да върви и чака, ако трябва и цял ден – неговата кола вече пътува и чакането винаги си е заслужавало.
360°: Кой е най-запомнящия ви “стоп”?
В.К: Хиляди са случаите, когато сме се качвали някъде на стоп и не сме можели да повярваме, че не сънуваме. Возили сме се в тир цяло денонощие из Памир на 3000 метра н.в., стопирахме яхта, която ни откара на шестмесечно плаване през Тихия океан, возихме се във военни джипове с картечници и с камион, каран от дете. Стопирахме трактор на границата между Лаос и Камбоджа и пресякохме нелегално границата от Папуа Нова Гвинея към Соломоновите острови с моторна лодка, която стопирахме от пустинен плаж. Возихме се на каруци, теглени от волове в Индия и в каросерията на джипове през черната нубийска пустиня, докато пясъчна буря ни пълнеше очите и ноздрите с пясък.
360°: Обикаляли сте много и сте стигали до мистични и крайни точки на планетата. Кое е най-опасното място, където сте били?
В.К: Сред опасните места се нареждат на първо място племенните територии в Папуа Нова Гвинея, фундаменталистката провинция Белуджистан в Пакистан, Южния Пасифик по време на сезона на тайфуните.
360°: А най-интересната култура, с която сте имали допир?
В.К.: Досега с племена на ловци и събирачи, откъснати от съвременната цивилизация, ни порази – такива групи открихме в Папуа Нова Гвинея, в джунглите на Борнео, Суматра и Малайзия. Безброй са културите, които са ни хвърляли в дълбоки културни шокове – ловци на глави от Борнео, индигови бадуи, които живеят в свещени непристъпни за външни хора територии на остров Ява, хималайски мистици, тибетски монаси, които излизат от 3-годишна непрекъсната медитация, папуаси, които ползват за възглавници черепите на родителите си, пустинни монаси аскетици в етиопските планини, жени, които се женят за плод в Непал и такива, които практикуват полиандрия с по няколко мъже в индийските Хималаи, и още много други…
360°: Видяли сте много – кое е мястото, на което бихте искали да се установите за по-дълго?
В.К.: Сред най-любимите ни места са Хималаите, монголските степи, Япония, Тайван и островите в Тихия Океан (Меланезия и Полинезия). Ако отидем пак в Индия сме си мислили, че може и да не се върнем никога повече в Европа.
360°: Знаят ли чужденците от по-отдалечените точки на земята, къде е България или се налага подробно да им разказвате?
В.К: По-голямата част от хората, с които сме си общували никога не са чували за България и често не знаят на кой континент се намира, с изключение на японци и корейци или по-образовани заможни хора, пътували в чужбина.
360°: Къде все още не сте били и го включвате в бъдещите си планове? А световната здравна пандемия повлия ли на проектите ви през изминалата и тази година?
В.К: Местата на които не сме били превъзхождат неимоверно по численост тези, на които сме били. Винаги имаме чувството, че едва едва сме надникнали в безумното разнообразие и красота на планетата. Има много държави от Африка, които бихме опознали, а Азия ни е втори дом, в които сумарно сме прекарали 7 години от живота си и ни липсва ужасно.
Пандемията промени краткосрочните ни планове, но в дългосрочен план мисля, че няма да успее да осуети номадските пориви на никой заклет пътешественик.
360°: Кое наложи необходимостта от написването на “Палецът на свободата”?
В.К.: Такава необходимост не може да се каже, че е имало. Това бе просто един опит за споделяне на вдъхновението и екстаза, пред един изумителен свят, който почти не познаваме.
360°: За финал, какво бихте “завещали” с думи на всички, които тръгват да търсят себе си по света?
В.К.: Думите на великия Тагор го казват съвършено:
“Това е най-далечният, но и най-близък към самия мене път”.
Човек открива себе си навсякъде и във всичко, но докато това се случва, той неусетно е пребродил стотици светове.
