Язовир „Широка поляна“ се слави като едно от най-красивите у нас, с крайбрежие, обгърнато от боровите гори на три защитени местности: „Широка поляна“, „Студената чучурка“ и „Кавал тепе“. Разположен е на 1500 м надморска височина, в Западните Родопи и отстои на около 30 км от Батак и на 20 км от Доспат.
Освен приказната природа наоколо, допълнително очарование на водоема придава една мистично изглеждаща сграда – старата ловна хижа на Цар Борис III. Тя е разположена на северния бряг на язовира.
Къщата е старинна, каменна и обичайно е потопена наполовина във водата. Стените ѝ са изградени от дялани камъни. Цар Борис ІІІ използвал някога постройката като ловна резиденция, в която да отсяда, когато е на излет в Родопите. Говори се, че това било едно от неговите любими места за отдих.
Цар Борис ІІІ умира на 28 август 1943 г., малко след срещата му с Хитлер. През 1944 г. идва народната власт. Строежът на хидровъзела „Широка поляна“ трае между 1959 и 1962 година. Тогава хидроинженерите изчисляват, че язовирът вероятно ще залее някогашната ловна резиденция, но въпреки това тя не е разрушена, тъй като е със статут на паметник на културата.
В днешно време сградата изглежда призрачно – покривът е отдавна разрушен, а стените ѝ упорито устояват влиянието на дъждове, бури и пек. На мястото на прозорците и вратите пък зеят дупки. Няма и следа от някогашните рисунки на ловни сцени, украсявали вътрешността на хижата.
Като всяко запустяло вече място, и за хижата на Царя се носят страховити легенди. Мнозина твърдят, че са чували странни стряскащи звуци нощем, а други казват, че са виждали светлини. Затова не е чудно, че битуват твърдения за бродещия дух на Цар Борис III, обикалящ във и около хижата нощно време.
Разбира се изоставената постройка е повод и за дискусии от съвсем различно естество. Местни рибари говорят, че когато е наводнена, в основите ѝ се крият огромни сомове. И тази теория обаче има своите опоненти, според които „Широка поляна“ не е популярен с обитанието на такива риби. Не ни е известно дали има достоверни доказателства за тезите – за целта първо трябва да се покачи нивото на водата и след това някой да се гмурне или да хвърли въдица, за да провери. Така или иначе мястото е било и си остава „перла в короната“ на българската природа.
