Той е само на шест години, а е пътувал е до 24 страни по света. Летял е 98 пъти със самолет. Катерил е планини в Непал. Когато е на една година, посреща Нова година в къща на дърво в Камбоджа, а компания му прави дружелюбна мишка. По време на пътешествията е кален след срещи с хлебарки, диви жаби и пътувания в претъпкани, стари влакове.
Той е Алфред Съри – за крехката си възраст видял повече свят, отколкото мнозина виждат за целия си живот.
За цялото приключение са виновни родители му Сюзън и Келвин Съри, които много често го носят на гърба си в буквалния смисъл. Майка му дори основава бързо процъфтяваща онлайн общност, за да популяризира този вид туризъм с деца.
„Пътуваме, за да видим различни култури, различен начин на живот и да се срещнем с различни хора. Той дори понаучава малко от местния език. За мен това е важен опит. Има деца, които растат като затворени в клетка в Англия. Когато го разнасяхме с раница из Индия миналата година, аз исках той да осъзнае какъв късметлия е“, казва Сюзън.
„Това го прави много приспособим. На възраст между 18 месеца и четири години той израсна в Малайзия, като виждаше различна култура и ходеше в местна детска градина.“
Алфред никога не е ходил на типична ваканция, но животът му от раждането му досега е нещо повече от това – едно безкрайно приключение.
„Никога не бихме поставили живота му в опасност. Всичко, което правим, не крие никакви рискове“, твърди майка му.
Когато е на три години и половина, шерп го носи по стръмните хълмове на Непал, където детето вижда цялата красота на планинската верига Анапурна.
То спи в хижите с родителите си и не се къпе в продължение на четири дни заради студа, тъй като температурите падат до -8 градуса по Целзий през нощта.
Когато сплотеното семейство проучва Югоизточна Азия, те дори правят импровизирана кошара от своите раници и възглавница за момчето.
Смелата му майка смята, че най-добрият начин за пътуване е просто да резервирате полет и да се тревожите за настаняването, след като кацнете. Тя признава, че условията често не са „пет звезди“, но това също е част от опита на пътешественика.
„Пътуването е полезно за всеки, а в повечето страни в Югоизточна Азия хората са толкова приятелски настроени към децата, че е много лесно“, казва Сюзън.
„Когато бяхме в Тайланд и той беше още бебе, сервитьорите в ресторантите го разнасяха и забавляваха, за да може ние да се насладим на вечерята.“
Сега Алфред ходи на училище и приключенията се случват само по време на ваканциите. За да могат да осъществят всичките си планове, родителите му се придържат към строг бюджет.
„Не харчим много. Имаме списък с места, които искаме да посетим, и планираме всичко. Обикновено отсядаме там, където другите хора не биха искали да отидат. Не търсим луксозни хотели с басейни. Винаги избираме обикновени хостели. Всичко това е част от приключението и Алфред го обича“, казва Сюзън.
Тя опровергава схващането, че пътуванията са скучни за децата. „Те просто нямат време да скучаят!“
„Има толкова много да се види и аз мисля, че е много по-интересно отколкото двама родители, лежащи на шезлонг, докато детето си играе в басейна.“
Другият плюс е, че семейството пътешественици никога не остава на едно място за повече от няколко дни. Така тяхното приключение никога не свършва.
