В списъка на учредителите на Българския планински клуб /БПК/, името на Любен Телчаров е записано под номер 9, а след това е добавено – студент, медик. Впрочем този списък е доста колоритен, защото 12 от 18-те имена са на студенти петима медици, трима юристи и по един инженер, математик, спортист и художник. Ако проследим тяхното следващото развитие, то също е впечатляващо. Един е достигнал до най-високото академично звание – Ростислав Каишев става Академик, а до професорското звание са достигнали още четирима – Любен Пенев, Любен Телчаров, Филип Филипов и Кирил Влахов.
Впрочем моята задача днес е да проследя пътя на един от 18-те учредители на клуба на българските алпинисти и то е на Любен Телчаров. Роден е на 17.09.1907 г. в крайдунавския град Оряхово. Баща му Минко Телчаров е акушер-гинеколог. Майка му Пенка Константинова е сестра на Никола Константинов-министър на железниците 1902 г.
Началното си образование Любен Телчаров получава в родния си град. След това семейството се премества и заживява в София, където той завършва средното си образование. После, съвсем естествено пътят му е предначертан и той записва медицина. През 1932 г. год. завършва Медицинския университет в София и тук наред с огромния теоретичен и практичен учебен материал, роденият в равнината, на брега на най-голямата ни река Дунав млад студент не избира за хоби водните ширини, а примамливите планински върхове. Сприятелява се с няколко свои колеги, които стават едни от най-активните членове на младежкото туристическо дружество Юношески туристически съюз /ЮТС/.
Точно по това време членовете на ЮТС са доста по-активни от възрастните туристи и планинари. Прочели по нещо за модното на запад алпийско увлечение от излизащите по това време две туристически списания „Български турист” и „Млад турист”, те започват да навлизат все по-често в покоите на алпийските върхове по трудните им пътища, катерейки се по скалите. В своите трудни преходи обаче те не са сами, защото техните пътища са съвместими и с няколкото самоковски и софийски младежи.
Вижте още: Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Пенев
Получили първите си уроци по скалите на Лакатник, Витоша и Черепиш, дръзновените младежи смело навлизат във високата планина извън страната, главно в Алпите. И съвсем естествено, в края на1929 г., най-активният и запознат в организационно отношение Стефан Попов отправя писмена покана за учредяване на клуб на българските алпинисти. В списъка му е Любен Телчаров, както и останалите му приятели. И така на 19 ноември 1929 година 18 души от членовете на ЮТС създават първата у нас организация на алпинистите – Българския планиниски клуб (БПК), преименуван през 1934г. Български алпийски клуб (БАК).
Въодушевени от бързото развитие на високото планинарство, още през 1931 г., членове на студентската организация на ЮТС и БПК, общо 7 приятели, организират задграничен излет до най-личния и най-висок връх на Австрия Гросглокнер /3798 м/. Пълният им успех ги въодушевява и те продължават с още по-голям ентусиазъм. През 1933 г.Любен Телчаров вече като лекар, специализиращ във Франция и Германия, се записва за член на Френския алпийски клуб и като такъв изкачва редица сложни и високи върхове – вр. Грепон /3472 м/, Иглите Блетиер /3522 м/, Ла Мейж /3937 м/, Монблан /4807 м/, без водач и редица още трудни снежно-ледени върхове.
Вижте още: Цанко Бангиев – една от легендите на българския алпинизъм
Завърнал се в България, френският възпитаник се включва много активно в работата на БАК. Така през месец февруари 1933 г. Любен Телчаров, Александър Белковски, Никола Рибаров и Васил Стоянов, осъществяват първото зимно преминаване на „Трионите” – силно назъбеният ръб между Малка и Голяма Мусала. Година по-късно под ръководството на д-р Телчаров 4-ма души осъществяват и първото цялостно зимно преминаване на Рила от Сапарева баня до Разлог.
Връх в зимните премиери на д-р Любен Телчаров обаче е първото зимно преминаване на Карстовото било на Пирин през тъй нареченото „Конче”. Тук негов партньор е един от най-големите познавачи на Пирин, художникът-фотограф Никола Миронски. Успехът им тогава е обявен за най-голямото българско постижение на зимния алпинизъм, което и днес не е загубило своето величие. Съхранил добрата си спортна форма, д-р Любен Телчаров, заедно с д-р Емануил Шаранков осъществяват и една голяма тяхна мечта. Между 25 и 31 юли 1936 г. те провеждат разузнавателна обиколка на планинския масив Олимп, при която изкачват първенеца на южната ни съседка Гърция – вр.Митикас /2918 м/. Това, че само няколко дни преди тях на Митикас /5 юли/ са били участниците в Първата царска ботаническа експедиция д-р Кръстю Тулешков, впоследствие виден наш професор, Вили Шахт и Димитър /Дончо/ Папазов не намалява успеха на Телчаров и Шаранков, които въобще не са знаели за тяхното изкачване. Е, тогава не е имало толкова мобилни телефони, та дори и други информиращи средства.
Вижте още: Никола Миронски – фотографът на българските планини
Важно събитие в историята на българския алпинизъм са и следните зимни изкачвания и траверси в Мальовишкия дял на Рила. Едното е под ръководството на Никола Миронски от голяма група, в която е и Телчаров, осъществява първото масово зимно преминаване на Рупите. От тогава започват да се дават и имената на отделните върхове на Рупите – Попова шапка, Купените, Ловница, Злия зъб, Орловец, Петлите. Второто е на коридора на вр. Мальовица, разделящ върха на две части – източно и западно крило, а третото е на вр. Злия зъб от юг.
И трите прояви са извършени при пълна зимна обстановка и са първите от този род у нас.
В съобщението на „Бюлетин на БАК” се съобщава още, че те са осъществени в две свръзки по трима души, като всеки от тях е бил с пикел /ледокоп/.
Още един много важен момент от дейността на БАК е това, че от 20 до 26 септември 1934 г. д-р Любен Телчаров, Пепи Енглиш, Михаил Кръшняк и Мария Въжарова са изкачили няколко върха в Рила, между които западното крило на Северната Мальовишка стена „гдето за първи път, във високата планина е приложена алпийската техника на гвоздея /клина/ и чука в България”. Освен това са изкачени и северната и южната стени на вр. Злия зъб.
Вижте още: Борислав Йорданов – едно закъсняло признание
Алпийската биография на д-р Любен Телчаров няма да е пълна, ако не се спомене и изкачването на Северната стена на вр. Вихрен, позната като „Фунията”, от Телчаров и Божидар Стоичков. С изкачването ѝ през 1935 г. само за два часа двамата развенчават мита на немските алпинисти д-р Ф. Ауер и Б. Мозел, изкачили стената предната година за осем часа с ползването на „множество клинове”?… Въодушевени от това свое изкачване, няколко месеца след това двамата навлизат в стената при трудни зимни условия, но лошото време ги кара да се откажат.
Като лекар д-р Телчаров посещава планината не само като алпинист. Той осъществява редица свои наблюдения за физиологичните промени на организма при туристическите, включително и алпийските натоварвания. Смело бих могъл да кажа, че от всички наши лекари планинари той е направил най-много за изследването на планинската болест по нашите планини. Безценна е и огромната роля която той има и при създаването на Планинската спасителна служба /ПСС/, както в България /1933 г./ така и в Пловдив през 1949 г.
А когато на 9 април 1959 г. пловдивските студенти учредиха свой алпийски клуб „СТД – Академик” Пловдив, проф. Телчаров имаше най-голяма заслуга за това и застана начело на клуба, като председател и го ръководи 4 години.
Пишейки за една толкова разностранно развита личност, не мога да не спомена за чудесните научни и научно-популярни статии на проф. д-р Любен Телчаров, помествани години наред в излизащите по негово време издания – сп. „Български турист”, „Годишник на БАК”, „Бюлетин на БАК”, сп. „Турист” и в. „Ехо”. Тук не влизат високо компетентните научно-специализирани публикации у нас и в чужбина, доклади и реферати в медицинските издания. Не се спирам на пътя и постиженията му в медицината като лекар, патоморфолог, доктор на науките, професор, ръководител на първата катедра по Патофизиология в България, основана в МУ Пловдив.
Тук не бих сложил точка, ако в този ред на мисли не отдам заслуженото на проф. Телчаров за това, което той е дал и лично на автора, защото в първите 4 години от трудовия му стаж, той е бил под зоркото око на професора като председател, а авторът като треньор и ръководител на алпийския клуб „СТД – Академик”-Пловдив. И не само това. Лично от проф. Телчаров авторът е научил много неща за историята на началното развитие на българския алпинизъм. Няма да е пресилено, ако кажа, че дисертационният ми труд „История и развитие на българския алпинизъм” нямаше да бъде пълен без спомените на проф. Любен Телчаров.
Ползотворния си спортен и професионален медицински път професорът завърши на 4 юли 1995 г., когато календарът му отреди 88 години.
Вижте поредицата: Ветераните в българския алпинизъм