На 19 август 1961 г. един от най-талантливите ни алпинисти Цанко Бангиев остана завинаги на 39 години. Тогава, заедно с още двама големи български алпинисти – Йордан Мачирски и Радко Бреянов, остана в ледените обятия на Кавказ.
Роден в столицата на розите – Казанлък, на 22 септември 1922 г., Цанко Бангиев расте като буйно и жизнерадостно дете. Не го влече футболната, волейболната или баскетболната топка, а все по-често поглежда към най-високия връх на Балкана – вр. Ботев и най-вече към скалната огърлица, която обгражда върха от юг – над х. „Рай”.
Като ученик става запален планинар и самоук алпинист. Още в крехката си юношеска възраст, заедно с приятеля си Иван Стайков, впоследствие републикански шампион по ски и ректор на Националната спортна академия /НСА/, забиват първите алпийски клинове над х. „Рай”. До категоризиран маршрут на тези скали тогава те не достигат. Липсата на опит и специален алпийски инвентар не им позволява повече.
Години по-късно, когато Цанко вече е студент по право, на Лакатник е организиран първият национален курс за начинаещи алпинисти. Един от 100-те курсисти е Цанко Бангиев. Заедно с Георги Атанасов /Джиджи/, Енчо Петков и Никола Корчев, те са от онези десетина отличници, които завинаги свързват живота си с алпинизма. Следва инструкторски курс и после алпинизъм, алпинизъм и пак алпинизъм.
Вижте още: Траверсът на Безенгийската стена- „Виза към високите върхове“
Тогава родният алпинизъм е в началния стадий на своето развитие и Цанко, вече като инструктор, треньор, ръководител и началник на учебната работа в Централния алпийски лагер /ЦАЛ/ в Рила, дава много от себе си за развитието на този спорт.
Млад, изпълнен с енергия и с отлично телосложение, Цанко, като че ли бе роден за алпинист. С малко по-дълги ръце и нито грам наднормено тегло, изцяло е подвластен на алпинизма. По това време категоризираните маршрути у нас са малко. С различни партньори той се впуска в прокарването на нови и нови маршрути. На Злия зъб, Ушите, Еленин връх и Двуглав в Рила, както и на Витоша и Лакатник, се явяват нови маршрути, трасирани от Цанко Бангиев.
През 1948 г., едва 10 години след първото изкачване на Североизточната стена на вр. Мальовица, заедно с Константин Дюлгеров правят второто изкачване, което е посветено на 10-годишния юбилей. Тогава двамата поставят тетрадка, в която всеки, преминал през „Орловото гнездо”, да вписва името си. Една прекрасна инициатива, която от години е забравена.
Когато през октомври 1949 г. шестима чехословашки студенти-алпинисти идват у нас, Цанко и Джиджи са с тях. Тогава именно се появяват най-логичните маршрути на Еленин връх /Цанко и Хуго Прохаска/. Пак тогава двамата прокарват един от най-трудните и популярни маршрута на Злия зъб – „Славянският тур”, който и днес е мечта за всеки алпинист. Следва второто изкачване на емблематичната северна стена на вр. Мальовица, изкачена за първи път още през 1938 г. от легендарните ни алпинисти Константин Саваджиев и Георги Стоименов.
А какво да кажем за книгата му „Алпийските стени в България”? /С. Държавно издателство за физкултурна и спортно-техническа литература, 1956 г./. За да напише тази книга, Цанко преминава с фотоапарат, бележник и молив /по това време все още не познавахме химикалката/ всичките категоризирани маршрути у нас.
Катери, спира и отбелязва ключови места, чертае, пише и пак продължава, и така повече от 100-те маршрута са описани, систематизирани и издадени в една книга, станала настолна за всеки алпинист
Книга, която вече толкова години не е загубила нито частица от стойността си. Дори и като рядка библиографска реликва, тя си остава като един от най-важните атестати за познанията, възможностите и способностите на Цанко. В книгата е систематизиран географски, геоложки, петрографски, исторически и технически материал. Дадени са практически и технически съвети, които е необходимо да се знаят от алпинистите, когато се насочват към дадената стена. Всичко това говори за разностранните интереси и познания на автора, за неговата висока степен на ерудираност. Днес списъкът на алпийските ни книги е доста дълъг, но това, че този списък започва точно с книгата „Алпийските стени в България”, е нещо велико.
Отличен алпинист, Цанко бе и един от водещите адвокати във Втора адвокатска кантора в София. Не знам как през 50-те години на миналия век той съчетаваше толкова задължения – много активен адвокат, началник на учебната работа в ЦАЛ, участник във всяко алпийско мероприятие.
Когато през 1953 г. направих първите си стъпки в алпинизма, в този спорт три имена се открояваха над всички – Цанко Бангиев, Енчо Петков и Георги Атанасов. В следващите години съдбата нееднократно ме срещаше и с тримата, дори многократно ни свързваше и едно алпийско въже.
Вижте още: Спомен за „Безенги-1961“: Експедицията, от която не се върнаха трима от най-добрите ни алпинисти
Беше през 1961 г. Тръгнахме за траверс на прочутата Безенгийска стена в Кавказ. Цанко бе най-възрастният и най-опитният, а аз един от най-младите. Въпреки това с него се сближихме, а причината за това бе много лична. С опита, който той имаше и с веселия си и закачлив нрав, той бе душата на 8-членния ни екип. Два дни преди да тръгнем по траверса, Цанко прекара в кухнята, където взе най-акивно участие в изпичането на повече от 100 кюфтета. Нямаше време да си изработи защитна маска против силното слънчево излъчване. Дойде при мен и тихо ме помоли „Направи и за мен поне две, за да имам в резерв”. Изпълних молбата му.
На 19 август 1961 г. изкачихме първия от поредицата върхове на Безенгийската стена, а към 10 часа, преодолявайки едно от поредните възвишения, Цанко се обърна назад, повдигна ледокопа си за поздрав… Не, това не беше за поздрав, а за сбогом, защото вече десетилетия, там някъде във вечните ледове на вр. Шхара, заедно с Данчо Мачирски и Радко Бреянов, лежи и той – Цанко Бангиев, авторът на много премиерни изкачвания по нашите планини, учителят на много млади алпинисти, авторът на незабравимата книга „Алпийските стени в България”. Той, роденият в Казанлък, но необяснимо защо малко познат на съгражданите си и недолюбван от висшестоящите ръководители на тогавашното туристическо движение.
Вижте още: 19 август 1961 г. – тъжен ден за българския алпинизъм
Позабравено е и това, което той е направил в първите години на родния алпинизъм. В годините на най-активната си алпийска дейност, поради „синята си кръв”- както често се шегуваше, той не бе допускан извън пределите на страната и най-вече на запад, където Алпите бяха мерило за спортното майсторство в алпинизма, Цанко Бангиев няма нито едно високо алпийско постижение. За Кавказ замина, защото целта бе много висока, а той знаеше и можеше много, а защо и не най-много.
С настоящите редове, дано поне малко напомня за този голям алпинист и много ерудиран адвокат. Сега, в негова памет, там, където той заби първия алпийски клин в в скалите над х. „Рай”, Христо Проданов ни е оставил един много интересен и труден маршрут – тур „Цанко Бангиев” от V-та категория на трудност.
Вижте поредицата: Ветераните в българския алпинизъм
