Списание „Български туристъ“ е месечно издание на Българския туристически съюз за туризъм, планинарство и скиорство. Стартирало в зората на 20-ти век по-скоро като трибуна за обсъждане на организационните въпроси на съюза, в своята 70-годишна история „Български турист“ постепенно се развива до илюстровано художествено-публицистично издание, на страниците на което всеки месец читателите намират информация за най-важните фигури и най-интересните събития от света на алпинизма.
Приключенското читателско око се радва и на безброй разкази и пътеписи за българските планини, върхове и хижи, съвети за туристи, алпинисти и скиори, описания на маршрути и др. Изданието е своеобразен предшественик на съвременните гидовници за туристически маршрути и природни забележителности. Изумително е колко интересна разходка назад във времето можем да направим, разглеждайки някои броеве на списанието. Още в първия брой, който ни попада, с интерес установяваме, че не познаваме хижа „Белмекен“ с първоначалното ѝ име, с което днес никой не я споменава. Оказва се, че всъщност хижата е кръстена на нейния дарител д-р Константин Панайотов.
Първият брой на „Български турист“ излиза на 15 март 1902 г. Оттогава до последния му брой през 1989 г. изданието се ръководи от влиятелни и ерудирани личности, сред които академици, професори, инженери, прависти, педагози и художници.
Сред главните редактори на „Български турист“ през годините са: акад. Александър Теодоров-Балан, който седи в основата на списанието като негов първи главен редактор, а след това – д-р Христо Пиперов, Сотир Скрински, Стоян Поплуков, Борис Наследников, д-р Иван Велков, д-р Божко Ковачевски, проф. Васил Захариев (редактор само на един брой), Стефан Попов, Георги Драгоев, д-р Андрей Пиперов, Божидар Стоичков и Иван Н. Иванов.
Любопитна подробност е, че те не са взимали хонорари за дейността, свързана със списанието, тъй като са работели и на други места. Хонорари не са получавали и работещите за изданието сътрудници/автори. Единствено Стефан Попов, създател на организирания алпинизъм в България, известно време е получавал заплащане, защото не е работел на друго място. Ролята на главния редактор, който често е бил и разпространител на изданието, е била свързана единствено с редакцията на печатни или фактически грешки, без намеса в съдържанието.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Личности от историята на българския алпинизъм
Ето какво пише в юбилейния брой ноември/декември от 1939 г., за създаването на списанието, един от неговите съоснователи д-р Петър Козаров:
„Наскоро след основаването на „Алеко“ (Първо българско туристическо дружество „Алеко Константинов“. Бел. ред.) и след като клоновете в провинцията почнаха да се умножават, дирейки съвет и упътвания от София, наложи се за улеснение да се създаде специален печатен орган, който, освен като обединително звено, да служи и за идейна пропаганда в страната.
Тъй се роди нашето списание „Български туристъ“ през 1902 г., което продължава и до днес да излазя. Почин за това даде тогавашният председател на дружеството, проф. Теодоровъ-Балан, който, подпомогнат от подпредседателя д-р П. Козаров и заедно с него в продължение на две години извършваха цялата работа по списанието, администрацията и разпространението му.
Прелиствайки тези годишнини на списанието сега, след толкова изминали години,
прави ми силно впечатление, как още в началото е било заработено системно и планомерно в организационно отношение, като са засегнати всички основни въпроси, които осигуряват развоя и успеха на делото. Разбира се, поука за това се черпеше от чужбина и главно от получаваните тогава иностранни списания: „Der Turist, „Mitteilungen des Deutsch-Oesterreichischen Alpenvereins“, „Хърватски планинарь“, „Планински вестникъ“ и др.“
Прохождайки в един по-скоро вестникарски формат, с годините „Български турист“ придобива облика на списание, способно да се конкурира по дизайн със съвременни нишови издания. С времето се превръща в убежище за все по-наболели теми, поставяйки редица въпроси, сред които тези за строежа, собствеността и стопанисването на хижите в България. На страниците си изданието не спира да приютява идеите на туристическия съюз, които пропагандира сред все по-голяма част от обществото.
„Български турист“ има амбицията не само да говори на своите читатели, които редакторският колектив нарича „съидейници“, но и да се превърне в значим фактор в българския културен живот. Почти 70 години изданието съумява да се радва на стабилна аудитория и голям интерес в ежемесечното общуване с обществото на заинтересованите активни хора.
Изключение са няколко прекъсвания на изданието, свързани преди всичко с политическата обстановка. Списанието е прекъсвано два пъти в периода 1915-1920 г. по време на Първата световна и последвалите войни. Не е излизало и през 1944 г. по време на бомбардировките.
След войната вече не излиза като „Български турист“. Появява се под името „Народен турист” през 1945 г., като отново спира от януари 1951 г.
Главни редактори на списанието след това са били Станимир Милойков, Христо Русков и Борис Минковски.
От януари 1956 г. изданието продължава да излиза под името „Турист”, подражавайки на съветското списание със същото заглавие. Под това име изданието е ръководено от Кръстю Белев, Стефан Станчев и Христо Георгиев. За най-дълъг период туристическото списание ръководи Стефан Станчев – цели 23 години!
Под предтекст за недостиг на хартия списанието спира да излиза на 1 януари 1989 г. Безспорна загуба за верните му читатели и за хрониките на туристическия живот през последвалото десетилетие на миналия век.
*Благодарим на доц. Сандю Бешев за предоставената информация за списанието!
Любопитни ретро планинарски истории, публикувани на страниците на списание „Български туристъ“ можете да прочетете в рубриката ни „Страници отъ миналото“.
