Първият национален парк в Америка (и в света) Йелоустоун е обявен на 1 март 1872г., а през 1916г. е създадено и Управление Национални Паркове на САЩ. Днес то се грижи за 413 обекта – национални паркове и монументи, исторически и военни паркове, морски и речни брегови зони, зони за почивка, реки, исторически и природни национални маршрути – пътеки и пътища; дори за Белия дом. Годишно обектите се посещават от над 300 милиона души.
Наричани „най-добрата американска идея“, парковете са организирани перфектно и добре опазвани. Но във всички природни паркове съществува възможност да се обикаля с раница и палатка и къмпира диво – това е стара традиция в Америка. Така пионерите са “завоювали” Запада, а пешеходният туризъм (backpacking) е една доста популярна дейност и днес. Според мнозина, това е най-добрият начин да потънеш сред природата и да се докоснеш до духа на първопроходците.
Superstition Mountains, Arizona
Доколкото парковете се различават по ресурси и посещаемост, регулациите за многодневни походи с палатка варират. Като правило се иска разрешение за всички многодневни походи, което се издава от съответните центрове за посетители. Възможна е и предварителна резервация по интернет. В някои паркове, където няма много посетители, или не е активен сезон, може да се направи и само регистрация на изходните пуктове. Нерядко има въведени ограничения на броя разрешения, издавани на ден, броя нощувки на едно място, както и максималния брой участници в група (най-често 6-12). Единствено изключение са историческите паркове – обикновено там не е разрешено дивото къмпиране и ходенето извън пътеките, за да се опазят по-добре паметниците на историята.
Всеобщо задължение е да се пази природата: мотото на програмата “Не оставяй следа” гласи: “Вземи само фотографии, остави само стъпки”. Незаконно е да се изнася каквото и да било от ресурсите на парка, включително артефакти, минерали, растения. За нарушителите има тежки санкции. Същевременно всички отпадъци трябва да бъдат изнесени от парка. „Вторичният продукт“ се закопава поне 15 см дълбоко и поне на 60 метра от водоизточници.
“Дивото” къмпиране в някои паркове е свободно, в други е разрешено на определени места. Общото правило е палатката да се слага поне на 1 миля (1,605 м) от асфалтов път и на 100 метра от реки и пътеки, а в местата с оскъдна вода поне на четвърт миля (400 метра) от източниците на вода, за да не се пречи на животните да пият.
На стръмни склонове е задължително да не се “сече” пътеката, за да се ограничава ерозията. В особено чувствителни екологични зони излизането от пътеките може да е специално забранено. Не е разрешено да се правят структури от камъни и дървета, нито допълнителна маркировка. Идеята е следващите посетители да намерят парка възможно най-незасегнат от човешка намеса.
Забранено е и да се хранят дивите животни (ако те свикнат с лесна храна, стават лениви и агресивни – особено мечките, и се налага да бъдат убити). Забранено е и умишленото приближаване на по-малко от 50 метра до опасните едри животни, за да се избегне риска от инциденти.
В районите с мечки, храната и всички други продукти със силна миризма (например пастата за зъби), трябва да се носят в специален контейнер, който през нощта се оставя поне на 30 метра от палатката, или се закача високо над земята (а в къмпингите и на паркингите има големи метални кутии за целта). Никога не бива да се оставя храна без надзор и никога не бива да се складира в палатката.
Огньове могат да се палят само на определени места, в много паркове е напълно забранено. Правило е да се горят само паднали сухи клони. В реките и водоизточниците не може да се употребяват миещи препарати, а миенето трябва да се извършва на достатъчно разстояние встрани от водата.
Изглежда сложно, но правилата са напълно логични и на практика е съвсем лесно да се спазват. Всичко се прави единствено с цел опазване на природните ресурси – което е и основната мисия на националните паркове.
