След 18 безплодни опита и с цената на 4 жертви, на 14 юли 1865 година е осъществено първото изкачване на идеалния връх, на един oт най-красивите и популярни върхове в света Матерхорн /4471 м/. Това изкачване бележи нов етап в развитието на алпинизма – той се превръща в спорт.
Италианците го наричат Матерхорн „Монте Червиньо”, а французите „Монт Сервин” – за всички останали той си е Матерхон. Един от най-трудните и красиви върхове в Алпите, застанал като страж на границата между Италия от юг и Швейцария от север, върхът, чието изкачване от която и да е страна изисква специална алпийска подготовка.
Матерхорн има четири симетрични ръба – Швейцарският, познат на алпинистите повече като „Хьорнли”, Италианският и ръбовете „Фурген” и „Цмут”, започващи от около 3000 м н.в., се издигат стръмно нагоре, за да се съберат в една точка на 4471 метра.
Първите изкачвания на всеки един от тях изискват много героизъм и бележат важен момент в историята и развитието на световния алпинизъм. От българска страна върхът е изкачен през 1965 г.
През 1964 г. по решение на Генералната асамблея на УИАА, на БТС е възложено да организира и проведе Международния алпийски сбор и среща на младите алпинисти. За участие в това голямо международно събитие в Българи пристигат 50 алпинисти от 18 страни. Между тях са и представителите на швейцарския студентски клуб от Женева. Благодарение на създадените връзки с българските студенти, през 1965 г. петима наши алпинисти от „Академик” София, получават покани за гостуване в Швейцария /нещо изключително трудно по тези времена/. Като представители на нашата академична младеж заминават – мс Борис Маринов, ръководител, мс Петър Москов, треньор, Иван Василев, Драгомир Костов и Михаил Гайдаров. В Швейцария към групата се присъединява и Наталия Машерска, бивш член на софийския клуб, а в момента студентка в Швейцария.
Вижте още: Първото българско зимно изкачване на Матерхорн
По време на 20-дневното посещение /31 юли – 16 август 1965 г./ нашите студенти правят редица изкачвания, като за тренировка преди това катерят в планината Салев, близо до Женева. Там, където преди 70 години друг български студент, Параскев Стоянов, се готви в продължение на 7 дни за своя подвиг – изкачването на вр. Гран Комбен /4318 м / – първо българско изкачване на висок алпийски връх. /1 август 1895 г./.
На 3 и 4 август Петър Москов – Иван Василев, заедно с Апдре Донанд /Швейцария/ и Мишо Гайдаров – Драгомир Костов с Кондрат Кирш /Швейцария/ изкачват Иглата Ла Пел. Най-сериозното изкачване, което нашите алпинисти осъществяват, обаче е това на вр. Матерхорн и то е осъществено на 7 август 1965 г.
На тази дата още в 4.00 часа сутринта по Швейцарския ръб /„Хьорнли”/, тръгват швейцарецът Габ – Борис Маринов и Шмил – Наталия Мащерска. По същото време швейцарците Андре и Жан Луи, заедно с Петър Москов, Иван Василев, Михаил Гайдаров и Драгомир Костов, започват изкачването по ръба „Цмут”.
След 7-часово катерене групата, тръгнала по швейцарския път е на върха. Борис Маринов и Наталия Мащерска стават първите българи, стъпили на този толкова популярен връх. Тъй като не само подходът до началото на ръба „Цмут”, а така и самото изкачване е значително по-трудно, втората група достига върха късно вечерта. Това налага при слизането, вече по тъмно, шестимата алпинисти да пренощуват на слизане по Швейцарския път.
При това положение Москов, Василев, Костов и Гайдаров правят и първото траверсиране на върха – изкачване по ръба „Цмут” и слизане по „Швейцарския” ръб.
Първото българско изкачвате по „Италианския” ръб е направено на 7 октомври 1965 г. от Георги Атанасов /сам/. За българско изкачване на четвъртия, най-труден ръб „Фурген” поне авторът няма информация. За сметка на това много по-значими са българските изкачвания на Матерхорн по неговата Северна стена, както при летни, така и при зимни условия, но за тях някой друг път.
Вижте още: Когато 330 км не ти стигат: Как Пирин Галов изкачи Пунта Гнифети и Матерхорн на път за TOR
С историята на първите български изкачвания по ръбовете на Матерхорн направи опит да ви запознае доц. Сандю Бешев.
