Борислав Йорданов – първият българин с диплом за висше телесно възпитание, един от първите българи участници в зимна олимпиада, един от основателите на Висшето училище за телесно възпитание /днес Национална спортна академия/, член на /БОК/. Един от 18-те учредители ва Българския планински клуб /БПК/, а от 1935 г. Български алпийски клуб /БАК/.
Когато на 19 ноември 1929 г. бе учреден Българският планински клуб /БПК/, преименуван малко по-късно в Български алпийски клуб /БАК/ под № 17, в списъка бе записано името на Борислав Йорданов, а срещу него добавено – студент, спортист. Само това е останало на днешното поколение за планинаря, скиора и алпиниста Борислав Йорданов. За първия българин с диплом за висше телесно възпитание.
Роден на 7 декември 1908 г. в София, Борислав Йорданов отрано свързва живота си със спорта. Поради това съвсем не е случаен фактът, че през 1927 г. именно той печели конкурса и стипендията на Министерството на просвещението за следване в Немското висше училище за телесно възпитание в Берлин. Там той се специализира главно в два вида спорт – тенис на корт и ски. Съгласно правилата, по онова време, на всички европейските страни, всички студенти, в това число и той, в края на следването си е трябвало да разработват и защитават определена научна теза. За такава нашето момче избира „Проект за реформа на системата за телесно възпитание в България”, която блестящо защитава през 1931 г. Точно тогава той прави и първите си стъпки в алпинизма и то не къде да е, а в сърцето на Алпите.
Вижте още: Александър Белковски – учителят
В редовете на българския алпинизъм бъдещият спортен педагог влиза с изкачените си три много престижни върха – Щралхорн /4200 м/, Римпфитхорн /4202 м/ и Алалинхорн /4037 м/. И трите със значително по-голяма височина от родния ни Мусала /2925 м/.
Освен с алпинизма, Борислав Йорданов много активно се занимава и със ски спорт. Дори на зимните олимпийски игра през 1936 г., проведени в германския град Гармиш-Партенкирхен, той e един от тримата българи, участници в зимна олимпиада. Там Борислав се състезава в комбинацията, където от 66 участника той се класира на 30-то място в спускането, а на слалома в първия манш заема 42-ро място, но във втория отпада. Години наред той е член на Българския олимпийски комитет /БОК/.
Завърнал се в България, първият ни дипломиран спортен педагог работи неуморно, за да предаде знанията и уменията си, придобити в реномирания берлински университет. А когато през 1942 г. у нас се създава Висшето училище за телесно възпитание, той е сред основателите и съвсем естествено е точно на него да бъде поверена една от водещите катедри – „Теория на телесното възпитание”. За известно време, след откриването на висшето училище, проф. Георги Гиздов, Кирил Петков и Борислав Йорданов са нещо като ректорски триумвират. Това е до избирането на редовен ректор – проф. Драгомир Матеев.
С голяма любов той не само преподава знанията си на студентите, но разработва множество научни трудове и написва няколко учебни помагала и книги между които – „Общо ръководство за телесно възпитание на учителя” /1936 г./ и „Същност на телесните упражнения” /1943 г./.
Въпреки активната му преподавателска и научна работа, от новото следвоенно ръководство на Висшето ни училище, на него не са му присъдени никакви научни степени и звания, като доцент или професор, докато такива са раздадени на „по-заслужили”. Нещо повече – по силата на закона за прочистване на висшите учебни заведения от „профашистки елементи” през 1945 г., той е отстранен от Висшето училище. И така първият ни дипломиран български специалист по телесно възпитание напуска преподавателската катедра, за да стане … отговорник на тенис кортовете в парка на „Свободата”. Нали това е втората му специалност… И не само това, той, заедно със Стефан Попов, Васил Радев, Стоян Кеманаджиев, Пепи Енглиш и проф. Любен Пенев, са изключени от редовете на БАК и трябваше да бъдат забравени. Да, изключват ги от организацията, която те са създали…
Когато през 1979 г. българските алпинисти отпразнуваха своя 50-годишен юбилей, Борислав Йорданов бе поканен на тържеството и за негова чест той уважи тази покана и заедно с още 8 от учредителите, смирено зае мястото си в деловия президиум. И това като че ли бе всичко, което бе заслужил първият българин с диплом за висше физкултурно образование и един от активните 18 учредители на Българския алпийски клуб /БАК/.
Пишейки дисертационния си труд през 1976 г. за историята на българския алпинизъм, бях събрал снимките на 18-те учредители, за да ги публикувам. Тогава бях „посъветван” от научния ми ръководител проф. Васил Цанков, да не правя това, защото някои от тях не биваше изобщо да се споменават. Едва ли да им се публикуват снимките. Дълги години пазех тези снимки, като се надявах някога и те да видят „бял свят”. Едва през 1995 г., когато на книжния пазар се появи книгата ми „ВЪРХОВЕ” – летопис на българския алпинизъм, те бяха публикувани. Една от тях – на Стефан Попов намери място и на страниците на в. Ехо още през 1990 г., когато проф. Тончо Жечев представи капиталният му труд „Безсъници”. Втората, на Борислав Йорданов публикувах две години по-късно. Жалко, че и двете снимки се появиха толкова късно – когато и двамата вече бяха напуснали този свят. Стефан Попов на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен, без да се завърне в родината си. А Борислав Йорданов ни напусна през 1990 г. Тях вече ги няма, но имената им ще останат на подобаващото им се място в бъдещата история на родния ни алпинизъм, защото те са в онзи първи списък от 19 ноември 1929 г.
Ето и още нещо от биографията на Борислав Йорданов. Като състезател по тенис на корт от 1932 до 1948 г. е неизменен републикански шампион. Поради заболяване не участва само през 1939 и 1941 г. Като скиор той за първи път се спуска по стената пред х.„Алеко” и фактически я разработва като ски писта. Пак той прави и първият ски скок на новата ски шанца „Черният кос” в Княжево.
