През май 1996 г. Еверест се превръща в сцена на едно от най-известните бедствия в историята на височинния алпинизъм. Мощна буря блокира десетки алпинисти високо в Зоната на смъртта, а само за едно денонощие загиват осем души. Сред оцелелите е Бек Уедърс – човек, когото мнозина вече смятат за мъртъв, преди той неочаквано да се появи отново от снежната буря. Историята му се превръща в един от най-запомнящите се разкази за оцеляване на Еверест и по-късно намира място в книги, филми и документални продукции.
Сийборн Бек Уедърс (Beck Weathers) е американски патолог от Тексас. Роден е на 16 декември 1946 г. в семейство на военни. Женен, с две деца. През 1986 г. записва курс по алпинизъм, а по-късно решава да направи предизвикателството Седемте върха – изкачване на най-високия връх на всеки от седемте континента.
Уедърс през по-голямата част от зрелия си живот страда от тежка депресия, но не споделя с никого. Откривайки, че…
когато подлагаш тялото си на огромно натоварване, просто спираш да мислиш и това е удивително приятно,
…той се насочва към алпинизма и физическите натоварвания.
Еверест
През май 1996 г. Уедърс е един от осемте клиенти в експедицията на Роб Хол (първият човек, направил Седемте върха) от компанията Adventure Consultants на Еверест. Малко преди щурма към върха той разбира, че заради наскоро направена радиална кератотомия зрението му е силно засегнато от голямата височина.
В деня на атаката към върха, 10 май, след като разбира, че Уедърс почти не вижда, Хол иска той незабавно да слезе към лагер IV. Уедърс обаче вярва, че зрението му може да се подобри след изгрев слънце, затова се договарят той да изчака Хол на Балкона (около 8230 м), докато се върне, и двамата заедно да започнат слизането.
Хол така и не се връща. Докато помага на друг клиент към върха, той остава блокиран високо в планината и по-късно загива. В крайна сметка Уедърс започва слизането с водача Майкъл Грум, който го води с късо въже. Когато бурята удря, Уедърс и още десетина алпинисти губят ориентация и не успяват да намерят лагер IV.
Няколко часа по-късно, когато времето за кратко се подобрява, Уедърс е толкова отслабен, че той и още четирима души са оставени на място, докато останалите отидат за помощ. Анатолий Букреев – водач в друга експедиция, ръководена от Скот Фишър – успява да спаси няколко души, но по това време Уедърс вече се е изправил и е изчезнал в нощта.
Вижте още: В памет на алпиниста Анатолий Букреев
На следващия ден друг клиент от екипа на Хол – Стюарт Хътчисън, и двама шерпи отиват да търсят Уедърс и японската алпинистка Ясуко Намба. И двамата са открити живи, но в крайно тежко състояние, почти без реакция. Убедени, че няма шанс да оцелеят или да слязат сами от планината, спасителите ги оставят и се връщат в лагер IV.
Противно на всички очаквания, Уедърс излиза от хипотермичната кома. Когато се събужда, успява сам да стигне пеша до лагер IV.
Призрачен силует
Спътниците му разказват, че замръзналата му ръка и нос изглеждали и се усещали като порцеланови. Носът му приличал на парче въглен, бузите му били почернели, а ръцете му били толкова измръзнали, че един от хирурзите, които по-късно ги оперират, ги описва като „ръцете на мъртвец“.
Смятайки, че той така или иначе ще умре, останалите се опитват единствено да му осигурят възможно най-комфортни последни часове. Въпреки това Уедърс оцелява още една нощ сам в палатката, неспособен да се храни, да пие вода или дори да се завие със спалните чували. Виковете му за помощ не се чуват заради виелицата и хората около него са шокирани, когато на следващия ден го откриват жив и в съзнание.
Вижте още: Еверест: статистика за всички времена
Последствията
По-късно той е подпомогнат да слезе пеша, въпреки тежко измръзналите си крака, до по-нисък лагер, откъдето е извършена една от най-височинните медицински евакуации с хеликоптер, правени дотогава. След евакуацията му от Западния циркус (Western Cwm) дясната му ръка е ампутирана между лакътя и китката. Ампутирани са също четирите пръста и палецът на лявата му ръка, както и части от двата му крака. Носът му също е ампутиран и впоследствие реконструиран с тъкани от ухото и челото му.
Историята остава
След трагедията Уедърс продължава да практикува медицина, както и да изнася мотивационни лекции. Живее в Далас и работи като патолог в болницата Medical City Dallas Hospital.
Историята на Уедърс е разказана в книгата на Джон Кракауер „В разредения въздух“ (1997), в телевизионната ѝ адаптация „Into Thin Air: Death on Everest“ (1997), както и във филмите Everest (1998) и Everest (2015). Автобиографичната му книга „Left for Dead: My Journey Home from Everest“ („Оставен да умре: Моето завръщане от Еверест“, 2000) описва не само изпитанията му в планината, но и живота му преди и след експедицията, когато се опитва да възстанови разрушените си лични отношения.
Въпреки че Еверест е преживявал далеч по-смъртоносни години — като земетресението през 2015 г. или сезона през 2023 г. – трагедията от 1996 г. продължава да получава най-голямо внимание. Това е първият случай, в който подобно бедствие е отразявано почти в реално време чрез ранни интернет публикации и радиовръзки, а последвалите книги и филми го превръщат в част от популярната култура.
Парадоксално, медийното внимание не намалява тълпите по Еверест – напротив, засилва мита около планината. Сезонът от 1996 г. прави Еверест още по-известен.
Вижте още: Нови правила за Еверест: Първо трябва да изкачиш връх над 7000 м в Непал
