Когато Шона Бърк се изправя пред диагнозата терминален рак, тя решава да поеме едно от най-тежките физически предизвикателства – изкачването на връх Еверест. Бърк признава, че са съществували съвсем реални опасности – по време на изкачването си е подминала телата на двама загинали алпинисти. За нея обаче рискът си заслужава.
Започваш да се учиш как да се справяш с всеки страх, който може да изпитваш по отношение на смъртността. И мисля, че именно това те освобождава да живееш. Това ми помогна и да живея с диагнозата си.
– казва тя пред Global News.
Родената в Квебек Бърк днес живее в Адингам, Англия. Тя е психолог и изследовател, специализиран във влиянието на физическата активност върху здравето, в Университета в Лийдс. Научната ѝ работа е свързана с влиянието на физическите упражнения върху пациенти с рак в четвърти стадий, а през 2024 г. самата тя се превръща в най-значимия си изследователски случай.
Бърк е диагностицирана с рак на гърдата в четвърти стадий. Преминава през двойна мастектомия и няколко курса химиотерапия.
Живеейки от едно контролно изследване до следващото, Бърк казва, че ракът я е научил да цени настоящия момент.
Не отлагайте повече това, което искате да направите. Не си казвайте: „Ще го направя по-късно. След три или четири месеца.“ Забравете това – не знаем дали ще имаме това време. Затова го направете още днес.
Изкачването на Еверест не е ново преживяване за Бърк – тя достига върха за първи път през 2005 г. Този път обаче мотивите ѝ са били съвсем различни.
Преди 21 години изкачих планината заради себе си. Това беше лично предизвикателство. Исках да разбера дали съм достатъчно силна физически и психически.Сега беше напълно различно. Имах чувството, че не се изкачвам само за себе си, а за нещо много по-голямо от мен. – разказва тя.
Паралелно с експедицията си Бърк започва и кампания за набиране на средства в подкрепа на организацията Macmillan Cancer Support – една от водещите британски организации за грижа и подкрепа на хора с онкологични заболявания. Тя се надява да подпомогне изследванията върху влиянието на ниските нива на кислород върху развитието на напредналите форми на рак и едновременно с това да покаже на други пациенти, че могат да продължат да преследват целите си.
Вижте още: Дейвид Уокър: Да завършиш триатлон 100 км на 75 години и с Паркинсон
През последните десетилетия научната област, която изследва връзката между упражненията и рака, набира все по-голяма популярност. Все повече лекари и изследователи препоръчват физическа активност като средство за овладяване на симптомите и страничните ефекти от лечението.
Според Асоциацията на семейните лекари на Канада редовната физическа активност при онкологични пациенти е свързана с по-висока успеваемост при завършване на лечението, по-леки симптоми и странични ефекти от химиотерапията, по-ниски нива на стрес и тревожност, по-високо самочувствие и по-добра дългосрочна преживяемост.
Организацията препоръчва постепенно увеличаване на натоварването, като повечето пациенти могат да достигнат препоръчителните 150 минути умерена физическа активност седмично.
Мисля, че в миналото разбирането на онколозите и хирурзите за ролята на упражненията беше малко ограничено. Тогава преобладаваше идеята, че трябва да си почиваш и да внимаваш да не натоварваш прекомерно организма си.
По думите ѝ почивката и възстановяването са изключително важни, но е необходим и „деликатен баланс“.
Намирането на този баланс е умение, което Бърк е усъвършенствала през дългите си години в алпинизма.
Вижте още: Сам Холнес: Първият аутист, който завърши Ironman
Тя разказва, че е прекарала цяла нощ в т.нар. „зона на смъртта“ – надморска височина над 8000 метра, където количеството кислород е недостатъчно за нормалното поддържане на човешкия живот. Причината били силните ветрове и несигурността дали изобщо ще успее да достигне върха.
В ранните часове на сутринта обаче вятърът отслабнал и тя стъпила на най-високата точка на планетата в 3:00 часа.
„Изпитах огромно облекчение и истинска еуфория“, казва тя.
След завръщането си Бърк получава множество съобщения за подкрепа от хора, впечатлени от постижението ѝ. Разказва, че по време на експедицията други алпинисти са я спирали, за да се снимат с нея. Самата тя обаче гледа на случилото се по далеч по-прост начин.
Страстта ми е алпинизмът. Обичам планините и просто се качвам на една планина.
Вижте още: На Еверест с два ампутирани крака: ветеран от Афганистан го направи
