Не можете да покорите планина, можете само временно да се изравните с нейната височина.
Един от най-добрите алпинисти на 20-и век, Анатолий Букреев има стотици смели изкачвания и няколко невероятни скоростни изкачвания. Искрен, изпълнен с енергия и обичащ планините, десетилетия след смъртта му, неговото наследство продължава да живее.
Букреев, „Източният“ (the ‘Easterner’)
Анатолий Николаевич Букреев е роден на 16 януари 1958 г. в Коркино, област Челябинск, южно от Уралските планини в Русия.
Въпреки че разполагали с малко средства, родителите му дали на децата си всичко, което могли — образование, ценности и вдъхновение. Когато Букреев се родил, майка му го нарекла Анатолий, което означава „от Изтока, изгряващо слънце“.
На 12 години Букреев е най-младият член на геоложката научна група на „Младите пионери“, а интересът му към катеренето започва скоро след това, в Урал. Благодарение на „руската школа“ по алпинизъм, той получава строго и висококачествено обучение. На 14 години Букреев вече тренира на връх Талгар (4 979 м) в планините Тяншан в Казахстан.
Букреев бил изключителен ученик и завършва през 1979 г. Челябинския университет със степен бакалавър по физика. Същата година става треньор по ски бягане. След разпадането на Съветския съюз се премества в Казахстан, а през 1991 г. получава казахстанско гражданство.
Здравословни проблеми
Домът на Букреев в детството му бил близо до ядрено хранилище, което довело до редица здравословни проблеми: астма, хроничен нефрит и хипертония. Една от по-големите му сестри починала на 35 години от рак. През 1981 г. Букреев преболедувал менингит, а по-късно в живота си преживял две тежки пътнотранспортни произшествия.
Букреев осъзнал, че трябва да се пребори със здравословните си проблеми, затова започнал да тренира изключително сериозно.
Вижте още: Денис Урубко: Планината ми е дала предимно срещи с добри хора
Стотици върхове
Между 1981 и 1993 г. Букреев изкачва много върхове над 4 000 м в Кавказ и повече от 200 върха между 5 000 и 6 000 м в Памир и Тяншан.
През 1980 г. той изкачва връх Исмаил Самани (7 495 м) в Памир и връх Абу Али ибн Сина (бившия Ленин;7 134 м) в Трансалайските планини. Той е достигал върхове над 7 000 м общо 30 пъти.
Букреев се присъединява към националния отбор по алпинизъм и работи като инструктор и треньор по височинен алпинизъм през 80-те и 90-те години. Печелил е наградата „Снежен леопард“ четири пъти.
Скоростни изкачвания
През 1987 г. Букреев изкачва връх Абу Али ибн Сина за рекордното време от осем часа и слиза до базовия лагер само за шест часа. Печелил е няколко състезания за скоростни изкачвания, включително на върховете Исмаил Самани и Елбрус (5 642 м).
През 1990 г. изкачва Денали два пъти, първо по хребета Касин. Няколко дни по-късно се връща и изкачва върха за рекордно време от 10 часа и 30 минути.
През пролетта на 1984 г. Букреев изкачва връх Макалу за 46 часа. Година по-късно изкачва връх Дхаулагири I сам за 17 часа и 15 минути.
През 1996 г. Букреев самостоятелно изкачва връх Лхотце за 21 часа и 15 минути. През пролетта на 1997 г. достига централния връх на Броуд Пик за 36 часа. През лятото изкачва връх Гашербрум II за 9 часа и 30 минути.
Вижте още: Монблан vs. Елбрус: 10-те най-високи върха в Европа
Други забележителни изкачвания
През есента на 1995 г. Букреев изкачва самостоятелно връх Чо Ойю, сам и без поддръжка, в алпийски стил. Няколко седмици по-късно изкачва самостоятелно връх Шиша Пангма в алпийски стил.
През 1989 г. Букреев е част от съветската експедиция, водена от Едуард Мисловски, която изкачва Канчендзьонга и прави пълен траверс на четирите най-високи върха в масива Канчендзьонга.
Букреев изкачва връх Дхаулагири I два пъти (през 1991 г. по нов маршрут на западната стена и през 1995 г.). Той също така е изкачил Еверест четири пъти (1991, 1995, 1996 и 1997); К2 през 1993 г.; Макалу през 1994 г.; Манаслу през зимата на 1996 г.; Лхотце през 1996 и 1997 г.; Чо Ойю и Шиша Пангма през 1996 г.; Броуд Пик и Гашербрум II през 1997 г.
Между 1996 и 1997 г. Букреев е бил изключително активен, изкачвайки четири върха над 8 000 м през всяка година.
Без използване на кислород
Букреев не харесвал използването на бутилки с кислород. Той считал, че това създава илюзия за сигурност, която увеличава рисковете.
Вижте още: Годишнина от първото изкачване на Еверест без кислород
Еверест 1996
През пролетта на 1996 г. Букреев работи като водач за експедицията на Mountain Madness, водена от Скот Фишер. През май същата година 11 души загиват на Еверест.
На 10 и 11 май буря удря планината, като осем катерачи не успяват да се върнат до височинния лагер. След като стига върха, Букреев се спуска до лагера, за да вземе кислород и топъл чай за затруднените катерачи. Той се връща нагоре, за да ги спаси, въпреки бурята и без да използва кислород за себе си. Букреев прави няколко опита да открие хората в бурята и спасява три живота.
Това е известната трагедия, описана в книгата ‘Into Thin Air’ („В разредения въздух“). Американският журналист Джон Кракауер (б.р. участвал в експедицията) по-късно критикува Букреев, твърдейки, че тъй като не използвал кислород, не е могъл да помага адекватно на другите катерачи. Букреев се защитава и отправя контраобвинения, като спорът продължава дълго.
Американският разследващ журналист Уестън Диуолт (Weston DeWalt), известен с разработването на редица злободневни теми, съавтор на Анатолий Букреев в биографичната му книга „Изкачването” („The Climb”) заявява: „Кракауър беше изнервен. Той самият неведнъж е казвал, че страшно се е притеснявал да пише за всичко случило се. Защото го бяха приели не като журналист и писател, а като член на екипа (на експедицията на агенцията “The Adventure Consultants”, ръководена от от австралиеца Роб Хол (Rob Hall) – бел. пр). Мисля, че е бил недоволен от първия вариант на книгата си. За подсилване на драматизма му е бил необходим злодей. И той – това отново е мое лично мнение – е помислил за Анатолий. Че е чужденец, руснак. Че след експедицията ще си замине за вкъщи, а освен това не говори особено добре английски…“ (източник на настоящия абзац: www.climbingguidebg.com)
Историята е добре позната, с няколко книги и филми, които разказват за тази трагична пролет.
Вижте още: Райнхолд Меснер – повелителят на планините
Философия за алпинизма
Въпреки състезателния си дух, Букреев ценял работата в екип и имал много приятели в алпинистката общност.
Планините не са стадиони, в които задоволявам своите амбиции за постижения. Те са катедрали — велики и чисти, домовете на моята религия. Пристъпвам към тях, както всеки човек отива на богослужение. На техните олтари се стремя да усъвършенствам себе си физически, и духовно. В тяхното присъствие се опитвам да разбера живота си, да изгоня суетата, алчността и страха. В планините празнувам творението, защото при всяко пътуване се раждам отново.
– пише Букреев.
Смърт на Анапурна I
През декември 1997 г. Букреев, Симоне Моро и Дмитрий Соболев се опитват да изкачат Анапурна I по източната стена на Фанг и югозападния ръб на Анапурна. На 25 декември, докато фиксират въжета в кулоар на около 5 700 м, голяма снежна козирка се откъсва от западната стена на Анапурна, предизвиквайки огромна лавина, която убива Букреев и Соболев. Моро оцелява по чудо.
По разказа на Моро, в 12:15 ч. той вижда как снежна козирка се откъсва от ръба на 6 350 м, събирайки сняг, докато се разпада на парчета. Лавината от лед и сняг била широка 50 м. Моро извикал предупреждение към Букреев и го видял как тича надясно, за да избегне лавината. Моро се хванал за фиксираното въже, но паднал между 700 и 800 м. Падането го оставя в безсъзнание и частично затрупан в снега. Когато се събужда няколко минути по-късно, Моро вика алпинистите, но не получава отговор.
Операцията за издирване и спасяване не е неуспешна. Лавината погребва Букреев и Соболев.
Букреев посмъртно получава орден „За лична храброст“, връчен от президента на Казахстан.
Вижте още: Чудото на Анапурна: Индийският алпинист е намерен жив в пукнатината след три дни
Наследство
Въпреки всичките си изкачвания, Букреев остава скромен. В дневниците си той пише: „Искам да постигна нещо съществено в живота, нещо, което не може да се измери с богатство или позиция в обществото. Искам да уважавам себе си като човек и да заслужа уважението на моите приятели и семейство.“
Той умира твърде рано – на 39 години, но неговият сравнително кратък живот е бил първокласен.
Подробна информация за живота на Букреев може да откриете в книгата Above the Clouds: The Diaries of a High Altitude Mountaineer, от Линда Уайли.
* * *
В Алмати, Казахстан, е открита алпинистка школа на името на Анатолий Букреев, която обучава млади катерачи и популяризира неговите методи и философия. Алпинистът е почитан и с различни инициативи.
В Алмати ежегодно се провежда високопланинско състезание по скайрънинг в памет на легендарния алпинист. Тази традиция започва през 1999 г. Към днешна дата състезанието носи името „AMANGELDY Race“. То е и скайрън състезанието, провеждано на най-голяма надморска височина. Неговата най-тежка дистанция е с дължина 6 км и 1500 м положителна денивелация, като финалът е на 3950 м н.в.
Тези инициативи поддържат жива паметта за Анатолий Букреев и вдъхновяват нови поколения алпинисти и любители на планинските спортове.
Вижте още: С Господин Динев за Анапурна, комерсиалните експедиции и още нещо
