Списание “Български туристъ” има почти 70-годишна история, като под това си име излиза в периода 1902 г.-1944 г. То е едно от първите печатни издания у нас, посветени на туризма, планинарството и активните занимания на открито.
Като последователи и донякъде приемници на Делото на “Български туристъ”, ние от 360mag.bg вярваме, че съдържанието му е ценно не само от историческа гледна точка, но и като почит към труда на първопроходците, заели се с нелеката задача да популяризират този начин на живот у нас, поставяйки основите на бъдещата култура, която познаваме днес.
По тази причина заслужава съдържанието му да достигне и до днешните поколения, затова в рубриката “Страници отъ миналото” ще ви запознаем с различни интересни материали, публикувани на страниците му през годините. За да се потопим пълноценно в атмосферата от онази епоха, запазваме оригиналните словоред и граматика на текстовете.
Защото печатното слово остава!
Когато на 15 март 1902 г. излиза първата книжка на списанието „Български турист” за алпинизъм в България все още не се говори. В световен мащаб, обаче алпинизмът е станал много популярен и в желанието си да запознае читателите си с него списанието още в първия си брой помества преводната статия „Три вида туристи”. В нея между другото четем: „Къмъ първата група спадатъ тъй да ги наречемъ – катерливците /б.а. курсивът е на автора/, на които опасностите и дързовитата борба с дивата природа са едничката целъ, главната услада…”
Темата за алпинизма намира място и в кн. 8 от същата година, където в обширна статия арх. Георги Козарев проследява историята на туристическите дружества у нас и в чужбина и наред с това прави преглед и на първите учредени алпийски клубове – лондонския /1857 г./, австрийския /1862 г./, швейцарския /1863 г./, мюнхенския /1869 г./ и френския /1874 г./. В кн. 3 на следващата година читателите се запознават с планинската болест, която още е непозната на българските туристи и планинари.
В един период от 4 до 6 години „Български турист” не публикува материали на алпийска тематика, а след това /от 1908 до 1914 г./ се появяват няколко статии главно по въпросите на хигиената на туризма и алпинизма, облеклото и съоръженията, споменава се и за някои болести. В някои от статиите, главно от проф. Параскев Стоянов, който е осъществил първото българско изкачване на висок алпийски връх в Швейцария /Гран Комбен-4813 м/, се засяга и техниката на алпинизма.
Когато след 7-годишно прекъсване поради военните години /1914-1921 г./ списанието отново започва да излиза, алпинизмът вече се е наложил като спорт и материалите за него стават повече и с определен алпийски характер. Така в кн. 4 от 1921 г. се появява съобщение за резултатите от английските експедиции до Еверест. В обширна статия се представя и „Годеницата на Монблан” д,Анжевил /кн.1, 1922 г./, а в следващия брой /кн.2/ под заглавие „Завладяването на Матерхорн” авторът Ед. Хаймир описва трагедията, разиграла се при първото изкачване на върха от групата на английския художник и алпинист Едуард Уимпър. /На тази статия ще отгделим по-особено внимание/.
На страниците на списанието вече се появяват и първите снимки на катерене по нашите планини. В кн. 8 от 1924 г. например се съобщава, че и на Витоша туристи и планинари са започнали упражнения по алпинизъм, а материалът е придружен дори и от снимки по време на катерене, които и публикуваме като автентични…
Материалите за алпинизма зачестяват в края на 20-те и началото на 30-те години, когато и у нас все по-често започва не само да се говори, но и да се практикува алпинизъм. Независимо, че в този период повече от алпийските изяви са от членовете на ЮТС и такива материали са помествани в списание „Млад турист” и „Организатор на ЮТС”, не липсват такива и в „Български турист”. Тук е мястото да отбележим, че датата 19 ноември 1929 г., когато се учредява първата алпийска организация „Българският планински клуб” /БПК/ това не е намерило място на страниците на списанието. Това става поради факта, че ръководството на БТД не одобрява отделянето на най-активната част от техните редици.
Независимо от това списанието не пропуска разказа на Виолета Григорова за едно изкачване на вр. Гросглокнер /кн.8 от 1928 г./, а в следващата книжка и за изкачване на вр. Цугшпитце. Петър Мутафчиев пък в две поредни книжки /4-5 от 1926 г./ разказва за интересни изкачвания „Из Щубайските Алпи”. В кн. 1 от 1930 г. е представена и книгата на проф. Параскев Стоянов „Практично и пълно ръководство по туризма”, в което една цяла глава е посветена на теорията и практиката на алпинизма.
ВИЖТЕ: Страници от историята: Как възникват годишниците на Българския планински клуб
Не са отминати и такива важни събития на световния алпинизъм като учредяването на Международния съюз на алпийските асоциации /УИАА/ и изкачването на северната стена на вр. Матерхорн /кн.2 от 1932 г./ В този период не са отминати изкачванетто на Гранд Жорас от Петер и Майер /кн 1 от 1936 г./ , разказите на Хют Рътлеж за две поредни неуспешни експедиции до Еверест /кн.9-10 от 1938 г./, както и още редица материали от бюлетина на УИАА.
В този период широко са отразени и българските успехи в областта на алпинизма – зимното преминаване на Карстовото било на Пирин, известно като „Кончето” от Любен Телчаров и Никола Миронски /кн.3 от 1934 г./, няколко статии от д-р Телчаров за Алпите, изкачването на членовете на дружество „ Планинец” на Монблан, с което се слага началото на самостоятелните български изкачвания в Алпите, първото българско изкачване на Олимп / И на това изкачване ще отделим по-специално внимание/. Следват няколко материала за Планинската спасителна служба от д-р Емануил Шаранков и едва пет години след учредяването на БПК се появява и нарочна статия за това събитие от д-р Любен Телчаров. Подобаващо място е отделено и на първото изкачване на Северната стена на символа на българския алпинизъм вр. Мальовица, дело на Константин Саваджиев и Георги Стоименов.
След Втората световна война когато отново списанието е възстановено под името „Народен турист” /1945 г./, статиите по въпросите на алпинизма са предимно теоретични – бялата смърт /кн 1 1948 г./, зимните биваци /кн 2 1949 г./. Много статии са посветени на зимните ски-преходи, които по това време се налагат в практиката на републиканските комисии по туризъм и алпинизъм. Главно от Александър Белковски са помествани редица статии за съветския алпинизъм, а в няколко поредни книжки Веселин Дашин, председател на алпинвизма, проследява историята и равитието на българския алпинизъм.
След краткото си второ прекъсване през 1956 г. вече под името „Турист” във всеки брой на списанието намират място повече материали за алпинизма. Отбелязвани са всички по-значими изяви на нашите алпинсти, както у нас така и в чужбина – зимните и летни алпиниади и траверси, премиерните изкачвания на по-значимите стени в Рила, Пирин и Стара планина. Почти няма по-значима международна проява, която да не е отбелязана в списанието – Пти Дрю, Гранд Жорас, Матерхорн, Айгер и Чима Гранде в Алпите, траверсите на Безенгийската стена и Шхелда, изкачванията на Ушба и Елбрус в Кавказ.
През 50-те и 60-те години, когато един след друг бяха изкачвани за първи път осемхилядниците на Хималаите и Каракорум, под рубриката „Паралели” списанието редовно информираше за тези големи и много значими алпийски постижения. Достойно бе отбелязано и първото българско изкачване на връх над 7-хиляди метра вр. Авицена -7134 м, тогава пик Ленин. Много място списанието отдели и на изкачванията ни на Лхотце /8516 м/ и Еверест /8848 м/.
За съжаление, под предтекст че има „глад на хартия” след 35 години на 1 януари 1989 г.списание „Турист” бе спряно.
ВИЖТЕ: Хората, които поставиха началото на българския алпинизъм
