На 28 април 1908 г. петима 13-годишни ученици от II прогимназиален клас провеждат поредната си разходка по река Русенски Лом. В случая е редно да споменем имената им, защото те вкупом влизат в историята на туризма в България – Хелмут Брокс, Васил Кулев, Борис Карабов, Константин Мазнев и Арман Пришак. Времето е прекрасно и момчетата се разхождат, катерят се по скалите и събират цветя и най-различни вкаменелости. При една от малкото им почивки те размишляват върху видяното и направеното. В хода на разговорите един от тях предлага да си направят свое туристическо дружество. По спомените на Константин Мазнев това е Хелмут Брокс.
Всички с радост приемат идеята и още на другия ден се събират в училищното мазе, където слагат началото на първата в България ученическа туристическа сбирка, която наричат „Геолог”. Три години по-късно /30 ноември 1911 г./ преименуват сбирката в туристическо дружество „Дунав”, а на 25 март 1913 г., когато вече има и други подобни дружества, се приема името „Юношески туристически съюз“ /ЮТС/.
Не това обаче ни дава основание Хелмут Брокс да бъде представен към поредицата на ветераните алпинисти. Причината за това, е, че отново той още през пролетта на 1910 г., с помощта на едно съмнително въже, повежда своите приятелчета и към с. Кула, където в близост до пещерата „Св. Петка” те избират една скала, за да направят и първите катерачни упражнения у нас.
Членската книжка на Хелмут Брокс в ЮТС (снимка: Държавен архив Перник,)
Искахме да направим катерачни упражнения, за каквито бяхме чували и чели, че практикуват на Запад. Въжето обаче повече ни пречеше, отколкото да ни помага и скоро го захвърлихме.
Няколко дни по-късно упоритите младежи правят втори опит на скалата „Дикили-Таш”, намираща се на 20 км западно от гр. Русе. Вторият им опит завършва леко трагично, тъй като водачът им Хелмут Брокс, който се е изкачил най-високо, трябва да слиза от скалата, посредством донесената дървена стълба. И тъй като в архивните и литературни източници няма описани случаи на целенасочени упражнения на катерене по скали с помощта на въже /по това време у нас все още няма никакви алпийски съоръжения/, базирайки се на горното считаме, че:
1910 година трябва да се приеме като начало на катерачните упражнения в България.
Скалата „Дикили-Таш” като първи катерачен обект,
А младежите от гр. Русе – Хелмут Брокс, Васил Кулев, Борис Карабов, Константин Мазнев и Арман Пришак, трябва да се приемат за пионери в тази дейност.
Приемайки горното за историческа достоверност, през 1979 г., когато българските алпинисти отбелязаха своя 50-годишен юбилей по инициатива на БФА, на скалата „Дикили-Таш” бе поставена паметна плоча с надпис:
През 1910 година
под ръководството на Хелмут Брокс
по поречието на Русенски Лом
са правени първите опити в България
за катерене по скали
с използване на въже.
БФА
Паметната плоча в чест на Хелбут Брокс на скалата „Дикили-Таш” (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)
Хелмут Брокс не продължава увлечението си към алпинизма, но въпреки това през 1916 г., когато е студент в гр. Фрайберг, Германия, осъществява първото българско изкачване на австрийския първенeц Гросглокнер /3798 м/. Освен него, той има изкачвания на още няколко известни върхове в Алпите, между които: Голям Вацман, Цугшпитце, Юнгфрау, Вилдшпитце и Хохкьоген.
Хелмут Франц Брокс е роден на 15 май 1895 г. в Русе, Баща му и майка му, които са австрийци, се преселват в България още преди освобождението ни от османско робство. Като специалист по водно дело, баща му е поканен от турското правителство, да търси вода за безводния Делиорман. Хелмут има трима братя и една сестра, като той е най-малкият.
Хелмут Брокс на х. Скакавица (снимка: Държавен архив Перник)
По време на Първата световна война той се записва доброволец и служи в 6-а Бдинска и 8-а пехотна дивизия. За проявен героизъм е награден с два ордена за храброст. След войната Хелмут заминава за Германия, където в гр. Фрайберг учи минно инженерство. Имено там, наред със следването си, той се запознава по-отблизо и с някои елементи на алпинизма и, както споменахме по-горе, осъществява няколко интересни изкачвания.
След завършване на висшето си образование Брокс се прибира в България, която той категорично счита за своя родина, и първоначално започва работа като минен инженер в мина „Орел” край Мъглиж, но не след дълго заминава за рудник Бобов дол, където става директор. През 1926 г. се мести в мина „Перник”, където остава най-дълго време. Там през 1950 г. той се пенсионира. Именно тук Хелмут Брокс развива най-активна туристическа дейност. Основава ТД „Голо бърдо”, на което става председател.
Тук той осъществява и най-голямата си мечта – хижестроителството, като между 1930 и 1934 г. с негово лично участие са построени хижите „Селимица”, „Острица” (наречена по-късно на неговото име хижа „Брокс”), както и х. „Кумата” на Витоша.
Неоценима е помощта му и за построяването на карловската хижа „Юмрук чал” в Стара планина /днес х. „Васил Левски”/, на х. „Студенец” в Родопите и най-вече на заслон „Мальовица” през 1934 г., който впоследствие прераства в днешната хижа „Мальовица”. Негово дело са и хижите „Славей” и „Орлите” край Перник.
Като специалист по минно дело, той още от 1928 г. идва до идеята, че трябва да се организира група, която има необходимите качества и възможности за спасителни акции, които са чести явления в тази област.
Хелбут Брокс често свири на хармоника или акордеон (снимка: Държавен архив Перник)
Туристите го помнят с най-добри чувства и го обграждат с голяма обич, защото той е в основата на организираните спонтанни веселби и тържества. С хармониката на устата или с акордеон на гърдите, около него винаги е забавно и весело. В планината той винаги е в туристическата си екипировка и най–вече с любимата си шапка с перо и неизменната лула в устата.
Хелмут Брокс се пенсионира през 1958 г., като малко преди това посещава Швейцария, където се среща с някои от ветераните на предвоенното време, между които Стефан Попов (създателят на организирания алпинизъм у нас), със съпругата му Тина Маркович и с Добромир Цонев /синът на проф. Беню Цонев/, все хора, с които по това време не е желателно, ако не и опасно, да се срещаш. По време на тази визита те посещават лобното място и гроба на първия българин, загинал в Алпите, Крум Новаков /Кумата/, където поставят и паметен знак. Това им посещение обаче не остава незабелязано от нашето разузнаване, за което Брокс заплаща скъпо…
След пенсионирането си Хелмут Брокс работи към Министерството на тежката промишленост и живее в София. По това време става и организатор на ученическото туристическо движение в училищата.
Скалата Дикили Таш (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)
Веднага след Втората световна война неговата организация ЮТС, както и БТС на възрастните туристи, са обявени за фашистки и забранени. Сменено и изключено от редовете на алпинизма е и цялото ръководство на БАК. Независимо от това далеч от България, на територията на безлюдния континент Антарктида, един скалист и остър 2300-метров връх е назован с името на големия организатор и деятел на туризма – вр. „Брокс”. Според американското картографиране на Антарктида от 1961 г., върхът има следните координати: 78° 01’, 32.7’’ ю.ш. и 86° 18’ 34.0’’ з.д.
На българските туристи, алпинисти и спелеолози Хелмут Брокс е оставил множество свои, както и редица преводни статии за постижения на чуждестранни планинари или статии, отнасящи се за теорията и практиката на планинарството. Особено ценни са били и материалите му, които той е писал по въпросите на спасителната служба.
Независимо, че съдбата му е била свързана най-вече с ЮТС, неговите материали са отпечатвани на страниците на всички печатни издания по негово време – „Млад турист”, „Български турист”, „Организатор на ЮТС”, както и на по-късните издания на БТС – вестник „Ехо” и списание „Турист”.
Всяка зима в продължение на повече от пет години Емил Рашковски документира следите от бивак културата в горите около язовирите Широка поляна, Беглик и Батак в Западните Родопи
