Историята на първата българска експедиция до Еверест, осъществена през пролетта на 1984 г., обикновено се разказва чрез нейния кулминационен момент – достигането на най-високия връх на Земята. По-рядко обаче официалната хроника се спира върху дългия, взискателен и решаващ процес на подготовка, в който се формира не само физическата готовност, но и характерът на самия отбор. Настоящата статия насочва вниманието именно към този ключов, но слабо документиран етап, като за пръв път представя новооткрити архивни материали от зимния лагер-сбор Кавказ ’83 (зима 1983 г.)
Дългият подготвителен път за Еверест‘84 е една почти двугодишна поредица от изпитания, в които най-добрите български алпинисти каляват дух, умения и екипен синхрон в планините на Европа, Кавказ и Памир, както и на родна земя, за да се квалифицират за историческата експедиция. Като част от този процес, те осъществяват исторически изкачвания в Европа, Кавказ и Памир, които сами по себе си представляват значими постижения в историята на българския височинен алпинизъм. Зимният лагер-сбор в Кавказ в началото на 1983 г. е едно от тези решаващи стъпала. То е също исторически забележимо като първото зимно изкачване на вр. Елбрус от българи.
На снимките всичко изглежда величествено и спокойно. Но условията са били екстремни, с минусови температури и режещ вятър. Именно тази суровост и височинното изкачване по леда са били ценни за алпинистите, подготвящи се за Еверест’84. Според публикувания свидетелски разказ на алпиниста Николай Петков, член на отбора на експедицията Еверест ’84, първият етап от подготовката завършва в Кавказ с ключов зимен лагер-сбор, проведен между 6 и 22 март 1983 г. Той описва това изкачване на Елбрус като изпитание, което служи едновременно за проверка на екипировката в екстремни условия и за осъществяване на първото българско зимно изкачване на кавказкия първенец.
Вижте още: Николай Петков: Най-трудното в катеренето и алпинизма е да оцениш и контролираш риска
Петков подчертава, че това е била „първата по-продължителна съвместна проява на отбора, когато се поставиха на дневен ред психологическата съвместимост и микроклиматът, всеки трябваше да положи максимални волеви усилия.“ Тренировката е включвала поредица от изкачвания на двата купола на Елбрус, тренировъчни изкачвания от седловината между двата върха (5300 м) до самите върхове и траверси между източен и западен Елбрус, реализирани в екстремни зимни условия и с екипировка която не е била е била добре изработена за тези климатични условия. (виж тук).
Между алпинистите е и баща ми алпинистът Йордан Зашев (1940-1983) – Майстор на спорта по алпинизъм, с изкачвания в България, Гърция, Франция, Италия и в бившия СССР, включително трите най-високи седемхилядника в Памир. Той бе член на окончателния състав на експедицията Еверест ’84 и загина при злополука на вр. Ловница в Мальовишкия дял на Рила на 9 декември 1983 г., по време на подготвителен лагер за експедицията.
Настоящата статия представя 63 диапозитива от този лагер, съхранявани повече от четири десетилетия в нашия семеен архив. Te свидетелстват за първото българско зимно изкачване на връх Елбрус и разкриват генезиса и ключовите подготвителни етапи на експедицията Еверест ’84.
Първи следи: историята на диапозитивите
Години наред в шкафа у дома, между други документи, свързани с баща ми, лежаха шест фотоплика с грижливо подредени диапозитиви, защитени с тънка прозрачна хартия. Част от пейзажа на детството, понякога изваждахме тези пликове с брат ми и се взирахме в миниатюрните им изображения, без да разбираме пълната стойност на историята, която се таи там. Брат ми, инж. Пламен Зашев, занесе пликовете за сканиране — и така, след десетилетия мълчание, от шкафа „излязоха“ 63 цветни кадъра от Кавказ ’83. Това постави началото на едно неочаквано историческо проучване към тяхната документална стойност.
Вижте още: Йордан Зашев – сърце, оставено в планината
Когато попитахме майка, Лиляна Зашева, как тези диапозитиви се озоваха у дома, тя разказа:
След като отборът се върна от Еверест ’84, пътувах до Кюстендил, за да посетя роднините на покойния ми съпруг. Людмил Янков тогава не приемаше журналисти и много други хора, но мен прие. Ръцете му бяха още превързани, и, докато разговаряхме, сякаш се опитваше да ги скрие. Именно по време на тази последна среща той ми даде пликовете и каза: „Това е за теб.“ Данчо вероятно му е дал филма си за проявяване и изготвяне на диапозитиви.
На самите фотопликове е ясно посочено мястото и времето на заснемане, както и притежателят на лентата: „Йордан Зашев UT 24/36, март 1983 год.“ в горния ляв ъгъл и „Кавказ ’83 (лагер-сбор за подготовка Еверест ’84)“ в горния десен ъгъл, изписано на ръка на пликове 1 и 5. „UT 24/36“ обозначава стандартния 35-милиметров филмов формат, използван в апарати като Zenit-Е – моделът, с който баща е снимал и който все още пазим.
Този фотоапарат е бил неизменен спътник на множество български алпинисти и туристи през седемдесетте и осемдесетте години. Със своето здраво метално тяло, устойчиво на студ, влага и удари, и с тегло близо 900 грама с обектива Helios-44-2, Zenit-Е е работил надеждно дори в екстремни условия.
Тези изображения са много повече от любителски снимки. Те документират подготовката за експедицията „Еверест ’84“, изпълнението на конкретни алпийски задачи по време на изкачванията, индивидуалното физическо и психическо състояние на алпинистите, както и работата в екип в процеса на квалификациите за включване в окончателния състав на историческата експедиция. Много от тези, които са участвали в този лагер-сбор, са носели подобен фотоапарат, както се вижда от самите диапозитиви и други документални материали.
Към Елбрус през обектива
Връх Елбрус е разположен в Северен Кавказ и е най-високият връх в Европа. Този масив представлява изгаснал преди около 2000 години вулкан, с два върха, и двата представляващи неактивни вулканични куполи: западен с височина /5 642 м/ и източен /5621 м/, и седловина между двата върха на 5322 м. Връх Елбрус е заобиколен от множество ледници, които се спускат по склоновете му и оформят характерната му високопланинска ледникова система.
Колекцията от диапозитиви, заснети от Йордан Зашев, проследява изкачването на връх Елбрус по южния склон – от заслона „Приют на единайсетте“ (Приют 11) до върха и обратно. В кадрите присъства самият „Приют 11“, разположен на 4 130 м – емблематична височинна постройка, превърнала се в символ на алпинистката история, която изгаря през 1998 г. Изображенията улавят динамиката на движението нагоре: изграждането на временни лагери, преминаването на стръмни участъци със или без въже и котки, кратките паузи по маршрута и миговете на върха, както и сцени на отдих. Пейзажните кадри разкриват внушителните вулканични куполи на Елбрус и разгръщащите се под тях планински вериги. Сред най-силните образи е един емблематичен портрет на Христо Проданов.
Вижте още: 7 върха: Елбрус
Изображенията оживяват – Разговори с участници
В процеса на историческото ми изследване, самите диапозитиви се превърнаха в портал, дори катализатор на човешки връзки. От замръзнали във времето образи, те оживяха. Когато се свързах с алпинисти, участвали в този лагер-сбор и ги помолих да разгледат диапозитивите, бях докосната от начина, по който откликнаха – с благожелание и уважение към баща ми, откровение и човечност. Техните свидетелства, основани на непосредствен опит „от първа ръка“, придадоха контекст и автентичност на изображенията, превръщайки ги в жива историческа документация.
Кънчо Долапчиев и Петко Тотев ми помогнаха за разпознаването на някои от алпинистите и местата, които са снимани, както и да разбера контекста на лагер-сбора. Петко Тотев ми разказа, че условията по време на лагер-сбора са били изключително сурови — дори в заслона температурите са достигали –18°C. За този етап на подготовката участниците са получили нови екипи и в пълна екипировка трудно са се разпознавали, което е довело и до редица комични ситуации.
Проведените разговори доведоха до откриването на още един значим документален първоизточник — видеозапис, заснет от Кънчо Долапчиев, който се съхранява в архива на Българската федерация по катерене и алпинизъм и който Петко Тотев ми предостави, с разрешението на Долапчиев.
Макар че версията, която е съхранена, е направена чрез заснемане на прожекция на оригинала и изображението е леко размазано, този материал се превърна в ключов първоизточник в проучването на диапозитивите. Той предоставя допълнителни доказателства за избрания маршрут, за участниците, както и ценни кадри, които потвърждават или изясняват какво или кой е сниман от Йордан Зашев.
Разгръщане на момента
В следващите редове ще надникнем във визуалните свидетелства, скрити в две фотографии – едната, уловила Йордан Зашев, а другата – запечатала една легенда на българския алпинизъм – впечатляващ портрет на Христо Проданов. Тъй като лицето му е затъмнено, благодарение на видео кадрите, заснети от Кънчо Долапчиев, може да се потвърди, че това е наистина Христо Проданов. Във филма на Долапчиев, Проданов се вижда позирайки на същото място, облечен със същата екипировка, но в друга поза, с шапка, без очила и плуващ над хребетите на Кавказ.
Композицията на снимката, направена от Йордан Зашев, представя фигурата на Проданов в пряк диалог с внушителния мащаб и суровата мощ на планинския пейзаж. Той е седнал върху стръмен, каменист, заснежен склон, възможно на Скалите на Пастухов, на 4700 м височина. Под него се снишават хребетите на Кавказ, а в огледалните стъкла на очилата му проблясва образът на върха. В ръката си държи своя пикел, чийто метален връх проблясва уловен от светлината.
Наситеният червен цвят на екипировката функционира като акцент, който отделя тялото от синьо-бялата среда на планината. Червеното – цветът на виталността, риска и решимостта, тук служи като визуална иконография на стремежа и волята на Проданов, засилвайки контраста между човешкото и природното.
В този миг наклонената назад глава и леко разтворените устни на Проданов подсказват състояние на готовност и на изострена физическа и сетивна будност. Това е дъхът на човек, който едновременно диша по-дълбоко и присъства по-пълно.
Дори по време на почивка погледът е устремен нагоре. Огледалните очила прикриват погледа, а естествената вертикалност на позата издига фигурата до символ на физическо и духовно изкачване.
Фактът, че снимката е заснета от неговия приятел Йордан Зашев, ѝ придава изключителна дълбочина, защото Зашев познаваше Проданов и неговия вътрешен пламък, суровата му дисциплина и онзи ненаситен стремеж към висините. Те споделяха едно силно човешко приятелство — „толкова истинско, колкото могат да изграждат четиридесетгодишни мъже“, както е описано от Нейко Дамянов в документалната повест „Не съм далече“ (Пловдив: Христо Г. Данов, 1990).
Както планинският фотограф Иван Миладинов отбелязва, „окото на фотографа прави снимката“ (виж тук), личният поглед на Зашев превръща изображението в интимно свидетелство за дълбоко разбиране на това кой е Проданов, което би било невъзможно за външен наблюдател.
Кумулативният ефект на всички елементи – композиционни, цветови, светлинни и символни – превръща изображението в иконичен визуален конструкт. През камерата на Зашев – алпиниста, приятеля и брата по свръзка на Проданов, Проданов е изобразен като въплъщение на вътрешната дисциплина и саможертвена същност, водена от постоянния стремеж нагоре и отвъд границите на възможното.
Тази композиция насочва вниманието към процеса на изкачване. Позициите на телата, включително седнали и изправени фигури, забитите пикели, подсказват момент на временно спиране за почивка, прегрупиране или адаптация към условията. Седнал в центъра и гледащ директно към камерата, е Йордан Зашев. Той е представен като част от групата, с присъствие, което акцентира екипността, а не индивидуалното постижение.
Ниската гледна точка, наклонът на терена и малкият мащаб на човешките фигури, спрямо ледената среда, подчертават суровите условия. По маршрута се различават три групи алпинисти, екипирани с характерното за късния социалистически период експедиционно оборудване. Косите линии на пейзажа и малките фигури, придвижващи се по ледника, внушават непрекъснато, високоенергийно физическо усилие и подчертават колко отдалечен остава върхът.
Вижте още: 20 април 1984 г. – когато „Българският Еверест“ бе в центъра на световните новини
Културна и историческа стойност
Колекцията от 63 диапозитива, заснети от Йордан Зашев, документира историческо високопланинско събитие – първото българско зимно изкачване на връх Елбрус по южния склон, от „Приют 11“ до върха и обратно. Паралелно с това материалът има съществена архивна стойност, като визуално свидетелство за ключов етап от подготовката на първата българска експедиция „Еверест ’84“, запазвайки образи на участниците, маршрутите, инфраструктурата и атмосферата на периода.
Като визуално наследство, тези изображения разкриват ценностите и символите, които изграждат образа на българския алпинизъм от миналото. Диапозитивите проследяват основни аспекти на алпийската практика на епохата — използваната екипировка, изграждането на временни лагери, преминаването на стръмни участъци при различни технически условия, движението по лед с котки, кратките паузи по маршрута, моментите на достигане на върха и последващото възстановяване. В своята цялост колекцията надхвърля личната документалистика и се утвърждава като значим обществен архив, ценен както за изследователи и институции, така и за бъдещи поколения планинари.
Изображенията обогатяват историческия разказ, като го извеждат отвъд официалната хроника и разкриват една интимна, човешка перспектива. Тяхната значимост е не само в заснетите мигове от времето на аналоговата фотографска техника, а и в това кой ги е създал, съхранил и предал нататък. Te възстановяват живата памет за българския алпинизъм от осемдесетте години на ХХ век. Да гледаме тези кадри днес – означава не само да се докоснем до миналото, а да построим мост между поколенията.
Колекцията е споделена в дух на почит към баща ми и неговите съотборници и приятели, и към цялото поколение алпинисти, оставили следа в националната планинарска култура.
Уебсайт, посветен на Йордан Зашев и информация как да получите повече информация за архива може да намерите на следния линк.
