7 върха: Елбрус

Доцент Сандю Бешев е един от хората дали най-много на българския алпинизъм. Наричан Кръстникът на върхове и Хроникьорът на българския алпинизъм, той има изкачени над 500 върха на три континента. В серия от материали от рубриката „7 върха“ в 360mag доц. Бешев ни разказва за някои от най-популярните и притегателни за алпинистите върхове в света.

Става въпрос за континенталните първенци. „Севън съмитс съмитър” (Покорител на 7-те континентални първенци”) или „Колекцията на богаташите” е една от големите цели за много алпинисти и авантюристи. Денали (Маккинли), Винсън, Елбрус, Аконкагуа, Килиманджаро, Пунчак джая и, разбира се – Еверест са седемте най-високи върха на седемте континента. Освен тях трябва да се отбележат и Косцюшко в Австралия и Монблан в Европа.

За всички тези върхове, историята на първите им изкачвания, българите, стъпили на тях, любопитни факти и истории – за всичко това ни разказва доц. Бешев в своята поредица от статии. Началото бе дадено с Новия свят – връх Маккинли, който неотдавна беше преименуван на Денали, последван от Пунчак Джая – най-високият връх на най-малкия континент Австралия и Океания и разположения на Антарктида Винсън. Следващ в поредицата е Елбрус – върхът, който детронира Монблан.

ЕЛБРУС – ВЪРХЪТ, КОЙТО ДЕТРОНИРА МОНБЛАН

Най-високият връх на Кавказ и Европа – Елбрус се намира на повече от 10 км встрани от Главния Кавказки хребет. Това е може би единственият случай в световната орография, когато най-високия връх на една планина е извън централното й било. Тази му отдалеченост често е давала повод на географи и изследователи да говорят за Елбрус не като за връх, а като за отделна планина.

Елбрус има вулканичен произход и се състои от два куполообразни върха – Западен – 5642 м и Източен – 5621 м. Издига се на площ с диаметър 18 км, а най-високите точки на двата върха са отдалечени един от друг на 1500 м по въздушна линия. Покрит с вечен сняг и лед. От него в различни посоки се спускат 22 ледника, като най-големият Азау е дълъг 8 км. Общата ледена площ на върха възлиза на 144 кв.км. На места ледената покривка достига до 4000 м дебелина.

Елбрус се намира на самата граница между Европа и Азия, с което спорът между специалистите бе дълъг, много оспорван и труден. Последните изследвания обаче категорично доказват, че върхът се намира в Европа, с което той отнема короната на Монблан като доскорошен първенец на Стария континент.

От незапомнени времена Елбрус е привличал вниманието на пътешествениците. За него са се разказвали митове и легенди, които са предавани от уста на уста. Първото официално описание за върха е направено в книгата на персийския историк Шериф-ад-Дин-Иезди „Книга на победата”, който пише, че средноазиатския завоевател Тимур по време на военни походи се е изкачвал на Елбрус, където е направил традиционната си молитва. И това обаче никой сериозен историк не би приел за реалност, а причислил към една от споменатите легенди.

ПЪРВИТЕ НА ЕЛБРУС

За разлика от споменатите по-горе „опити“ за изучaване и изкачване на Елбрус през 1813 г. руският акалемик Вишневски провежда експедиция, която определя височината му на 5421 м. Опитът му е от север, а височината, достигнатата от него е малко под 5000 м.

Пълен успех, както в научно, така и в спортно отношиние постига експедицията на ръководителя на Кавказката укрепителна линия генерал Г. А. Емануил. Експедицията се провежда през месец юли на 1829 г. И в нея участват 650 войници, 350 местни жители като помощници. В състав са двадесетина научни работни от Руската академия на науките, между които академиците А. Купфер, Е. Ленц, Е. Минетрие, К. Майер, Бернардацци, както и големия унгарски учен и пътешественик Я. Бессе.
Още преди началото на експедицията ген. Емануил отправя интересно предизвикателство към кабардинци, балкарци и казаки като обявява голяма награда за този или тези, които се изкачат на върха. Така броят на участниците в експедицията се увеличава с още няколко души. А когато основната работа на експедицията завършва кандидати за върха са 20, между които и споменатите по-горе академици.

Aтаката на върха започва на 8 юли, но вследствие на умората, настъпилата планинска болест и измръзванията, получени поради силния студ лошата екипировка, от около 4270 м от понататашно изкачване се отказват 16 души. Нагоре продължават само четирима – академик Е. Ленц, казакът Лисенко, кабардинецьт Килар Хаширов и балкарецът Ахия Сотаев. На превала между двата върха – Западен, вляво и Източен, вдясно – 5350 м. Лисенко и Сотаев се връщат, за да свалят заболелия академик Ленц. Към върха продължава само кабардинецьт Килар Хаширов, който на 10 юли 1829 г. в 11 часа стъпва на най-високата точка на Източен Елбрус – 5621 м.

Сензацията е голяма и тя залива не само Русия, но и Европа, та дори и целия планинарски свят. Та нали на историците до този момент са известни много малко хора, изкачили се над тази височина и един от тях е французина Жерар, който бе успял да се изкачи на неизвестен за времето си връх в Каракорум с височина 6220 м. Изкаването на Хаширов получава много висока оценка, която кото че ли става причина да се забрави, че това е изкачване не на най-високата точка на даден връх какъвто е двуглавият Елбрус, а на значително по-ниския от двата.
В 1857 г. в Лондон се основава първият в света алпийски клуб. Неговите членове и най-вече президента му известният пътешественик Дъглас Фрешфилд организира в 1868 г. специална експедиция за изкачването на Западния, по-високия връх. За местен водач той наема балкареца Ахия Сотаев, който както отбелязахме по-горе има да си разчиства сметките с Елбрус, нали и той се върна от 5350 м, за да свали заболелия академик Ленц преди 39 години. Дъглас успява, но отново на Източен Елбрус.

В Русия, където нямат традиции в алпинизма като, че ли са забравили подвига на Килар Хаширов и англичанина се обявява за първопокорител. Тази двойнственност дава основание на друг англичанин Ф. Грове да поведе сънародниците си Гардинер и Уоккер, както и швецареца Кнубел през 1874 г. с основна цел – Западен Елбрус. Балкарцът Ахия Сотаев отново е в групата. Този път успехът е пълен, защото целия състав стъпва на най-високата точка на Елбрус – Западния връх -5642 м. И странно защо, дори и днес, когато стане въпрос в първото изкачване на Елбрус източноевропейците винаги говорят за изкачването на Източния връх, а не за това на Западния, който е по висок с 21 метра.

РАЗВЕНЧАН ЛИ Е МОНБЛАН, „ЛЕГИТИМЕН“ ЛИ Е ЕЛБРУС?

На пръв поглед съперничество между двата върха трудно може да има, защото височината на Монблан, както всички добре знаем, е 4807 м, а тази на Елбрус – 5642 м. Съперничеството между двата върха е по-скоро не във височината, а по отношение на едно първенство. До неотдавна този въпрос бе пределно ясен, защото всички от по-старото поколение добре знаят и помнят, че Монблан, извисил снага на границата между Франция и Италия, е най-високият връх на Стария континент. Така сме свикнали всички и поради това днес ни е трудно да приемем друга алтернатива освен горната.

Да, но… Не знам по какви причини, и това не е наша работа, а на специалистите, от няколко години Монблан е развенчан, а кавказкият първенец Елбрус е коронясан от специалистите с титлата „първенец на Европа“. Приехме новата коронация и ние и така я записахме в най-новите учебници по география, Поради това днешното поколение, което изучава физическа география на континентите, вече знае, че първенството на Монблан е отнето и изнесено далеч на изток, предадено на Елбрус.

За границите между Северна и Южна Америка, Африка, Австралия с Океания и Антарктида днес никой не спори, не е спорил и преди, защото въпросите са пределно ясни. Оказва се, че въпросът за границите на Европа и Азия се е дискутирал доста отдавна и този въпрос е занимавал специалистите още от древни времена. В V век пр. н. е. Херодот е считал, че границата между двата континента е р. Фазис (днес Риони). При това положение Кавказ е разделян на две – Западен и Централен са попадали в Европа – значи, че там е и Елбрус, а Източен в Азия.

Години по-късно специалистите приемат за такава граница Керченския провлак между Черно и Азовско море, долината на р. Дон и Урал, при което Кавказ изцяло остава в Азия, а това означава, че и Елбрус е в Азия. Малко по-късно специалистите изместват границата, като я поставят по вододелното било на Кавказ и Урал, при което северните склонове на Кавказ, в това число и Елбрус, попадат в Европа, а южните склонове в Азия. От казаното дотук става ясно, че Елбрус е легитимен.

БЪЛГАРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ЕЛБРУС

Със своите 5642 м Елбрус е бил съкровена мечта на българските планинари и алпинисти още преди учредяването на Българския планински клуб, по политически причини и трите опита за посещение на Кавказ – 1923, 1934 и 1935 г. завършват без успех. Все пак в тези години един българин посещава района на Приелбрусието и успява да изкачи и двата върха.Това е младият курсант от военно-инженерната академия „Г. Жуковски“ Август Кабакчиев, който през 1937 г. след като завършва курс по алпинизъм в алпийския лагер „Баксан“, се изкачва на Елбрус – Западен. Следващата година в състав на 256-те съветски офицери той прави това и на Източен Елбрус.

След Втората световна война и най-вече след възстановяването на Българския туристически съюз (БТС) всякакви пречки за посещение на български алпинисти в Кавказ са премахнати. През 1958 г. първата официална група от 10 алпинисти провежда обучение в елементите на ледената техника и изкачва тъй мечтания кавказки първенец (той все още не е приобщен към Европа).

В следващите години Кавказ и Елбрус буквално са окупирани от нашите алпинисти. Първоначално изкачването на Елбрус се счита за голямо алпийско постижение, а впоследствие, когато нашите алпинисти отправиха поглед към седем и осемхилядните върхове кавказкият първенец започна да играе ролята на тренировачен обект. На най-високия връх на Европа, по наши сведения, вече са се изкачили над 800 българи представители на почти всички градове на страната. И тъй като някои от алпинистите имат по повече от едно изкачване то човекоизкачванията ни се доближават до хилядното ни изкачване.

А ето и една малка статистика, която ще събуди любопитството ви. Един алпинист – Петко Тотев има 11 изкачвания на двата върха. Динко Томов, който преди години загина в автомобилна катастрофа, има 9 изкачвания. С по 8 изкачвания са Георги Димитров от Велико Търново и Димитър Бърдарев, професор в НСА. Шест души имат по 6 изкачвания, петима са с по 5 и трима с по 4.

Първата българка, изкачила този емблематичен връх е пловдивчанката Деля (Дашка) Балева, а общия брой на дамите, поздравили се с успех на Елбрус са малко над 60. Най-младият българин стъпил на върха също е от нежния пол – Ивана Пенчева от Мало Бучино, която през август 2013 г, когато се изкачи на върха бе на 10 години. На 65-годишна възраст бе Пенко Геров, когато през 1989 г. осъществи своята голяма мечта. Павел Радев прави първото ски спускане от върха през 1981 г. Неговото удоволствие в следващите години споделят още десетина българи. Всичко споменато по-горе ни дава основание да говорим и пишем за Елбрус като за най-изкачвания от българите връх в чужбина.

ВИЖ ОЩЕ: Всички статии от поредицата „7 върха“ са тук.