Blade Snowboard Team започна 2023 година със страхотен повод за гордост и радост. Трима състезатели на отбора участваха в най-големия младежки зимен форум през този сезон – Европейския младежки олимпийски зимен фестивал във Фриули Венеция Джулия (Италия), който се проведе от 23-ти до 27-ми януари.
Петър Гергьовски спечели сребърен медал в паралелния гигантски слалом. Ден след това Андреа Коцинова и Тервел Замфиров също се окичиха със сребро в отборния старт в алпийския сноуборд в паралелния гигантски слалом.
Вижте: Две сребърни отличия за България на Европейския младежки олимпийски фестивал в Италия
Общо шестима български състезатели взеха участие във форума, трима от които водени от старши треньора и програмен директор на СК Блейд – Виктор Жеков. Срещнахме се с него, за да разберем повече за подготовката и трудностите по пътя към стълбичката на победителите.
Г-н Жеков, очаквани ли бяха постигнатите в Италия резултати?
За никъде не тръгвам с очаквания или надежди – не е моят стил. Това, което направихме, беше да подготвим максимално добре състезателите според условията. Успяхме да направим два много добри тренировъчни лагера на Питцтал, през ноември и декември, на които свършихме доста сериозен обем работа. Включително имахме възможност да подкараме новото оборудване, което ни е необходимо, защото тези деца израстват много бързо. Сериозно им се променят антропометричните данни, силовите способности, моториката и от там нататък следват промени в настройката на екипировката. Слава богу имахме време те да могат да се адаптират и в крайна сметка да подобрят и техниката си значително. Бяха относително добре подготвени, доколкото имахме възможност, въпреки много лошите условия в Алпите в началото на есента и никаквия сняг в България. Изключително тежък старт на сезона.
Успяхте ли да тренирате преди зимния фестивал в Италия?
Преди състезанието успяхме да тренираме у нас, с много голям зор. Благодарим на ръководството на Пампорово, че ни позволиха да реализираме един тренировъчен лагер и ни осигуриха възможности въобще да направим подготовка в PGS-а (паралелния гигантски слалом). В противен случай щеше да се получи доста голяма пауза между последния кемп и самия ивент. Тренирахме на четвърта писта, където имаше една отворена полоса.
Вероятно опитвате да предпазите и децата да не тръгват с очаквания?
Да, разбира се, старая се – защото практиката е такава, че, ако очакванията случайно не се сбъднат, има много сериозни разочарования. Това, което се опитвам да направя с тях, е да ги мотивирам да си свършат работата по най-добрия начин, като се възползват максимално добре от всяка една възможност, която дадено място им дава за развитие. Също така се опитвам да ги науча рационално да си управляват времето. В крайна сметка това при всички случаи води до успех и градация. От там нататък по време на самите ивенти, всички сме щастливи, когато те успеят да дадат максимума от себе си. Към това в крайна сметка се стремим. Моето верую е, че състезателят трябва да е освободен от очаквания, да е освободен психически и в никакъв случай да не се натоварва с някакви предварителни прогнози.
Каква е ролята на родителите?
Ролята на родителите е огромна, защото в нашата страна детско-юношеският спорт основно се подпомага финансово от семействата на децата, които изявяват желание и започват да се занимават по-сериозно. Това, което се стремя да правя, е да съм в колаборация с родителите винаги и да искам съдействие от тях. Целите, които гоним, са свързани с начина на живот – с режима, с възстановяването, с храненето, ако щеш. Ето защо родителите са изключително полезни в насока това, което правим по време на лагери, да може да бъде продължено вкъщи и в крайна сметка да има паралелно положително въздействие върху състезателите. Много помага.
Вижте: Виктор Жеков за бордъркроса и трасето на Витоша от 2022 г.
Кои качества развива сноубордът?
Спортът развива дисциплината, точността, трудовите навици. Защото, когато започнеш да се занимаваш сериозно, това предполага сериозно ангажиране на време и енергия и много активна дейност, включително целенасочена физическа подготовка. В нашия спорт цялото тяло, с всички мускулни групи, влиза в употреба. Допълнително сноубордът развива издръжливост на по-тежки условия, тъй като се практикува в една не много дружелюбна среда. Обикновено е студено, често духа вятър, вали сняг, мъгливо е, а понякога ни вали и дъжд на пистата. Това възпитава една по-сериозна издръжливост и приемането на всички тези фактори в крайна сметка прави индивида по-силен.
Двигателната култура и умението да пазиш равновесие също се развиват много добре, защото никак не е лесно върху една дъска да се правят всички тези неща, които спортът ни изисква. Паралелно се придобиват и много занаятчийски умения, тъй като самата екипировка подлежи на непрекъснато обслужване. Като цяло, ако се практикува на високо ниво, този спорт доста сериозно развива личността.
Има ли много деца, които искат да практикуват на високо ниво?
По пътя, по който вървим, стъпалата в един момент стават много стръмни и това при някои по-слаби характери, оказва негативно влияние. Просто в днешно време младите хора са свръхзадоволени и имат лесен достъп до много неща, до които предишни поколения не са можели да достигна, почти без да полагат усилия. А днешните младежи ги имат. Това ги прави не особено пригодни, когато се наложи да поемат екстра натоварвания, и тогава на по-слабите характери и личности им се вижда твърде трудно и се огъват.
Интересното е, че в началото, в детска възраст, има много желаещи, но когато се стигне до момента да тренират по-усилено, по-слабите отпадат, и остават само най-мотивираните. Така е в цял свят. Опитът показва, че тези тенденции се появяват в началото – до средата на пубертета. Тогава се вижда кой има достатъчно качества, мотивация и фокус, и в крайна сметка е готов да поеме един по-сериозен ангажимент към себе си, към спонсорите, които неминуемо се появяват и към структурите, които помагат. Защото в момента, в който влезеш в едни такива взаимоотношения, неминуемо следва да поемеш и произлизащите от тях отговорности.
Вижте: Виктор Жеков за треньорската професия като призвание
Държавата помага ли?
Това, което тежи най-много не само на нас, а на всички клубове, е, че много често ни е изключително трудно да си свършим работата, защото нямаме подходящи условия за това. Възможностите за подготовка на сняг са доста ограничени, често са нерегламентирани и затрудненията са големи. Иначе всички останали трудности се преодоляват – намират се спонсори, родителите също помагат.
Това, което може би държавата не прави достатъчно добре, е че няма целенасочена политика за изграждане основите на „пирамидите“ в отделните видове спорт, не само в нашия. Ако погледнете Закона за спорта, ще видите, че там в общи линии по-добрите субсидии получава състезател и неговият екип, когато постигне топ 10 на световни първенства и олимпиади, но въпросът е как се стига до тези постижения. Това обикновено коства много труд, много тренировки и тези тренировки трябва да се направят някъде, със съответния финансов ресурс. В това отношение държавата не е направила много.
Ние в България все още си нямаме оптимален тренировъчен полигон за подготовка в различните олимпийски дисциплини в сноуборда, въпреки че имаме сериозни успехи в този спорт. Години наред имаме състезатели, които са били в елита на света в отделни дисциплини, а в крайна сметка нямаме място, където един треньор, заедно с представителния отбор на даден клуб, да отиде и да проведе една нормална тренировка.
От миналата година започнаха промени в тази насока. На Боровец вече има регламент как могат да бъдат ползвани някои трасета за тренировки в алпийския сноуборд. На Осогово също имаше такива опити, там имаше малки трасета, които бяха подходящи за деца. Тази година Пампорово също има добър регламент. Всички тези явления обаче са малко спорадични и не са заслуга на държавата, ами дадени личности в определени курорти помагат по един или друг начин. Иначе субсидиите от държавата към клубовете са в такъв обем, че евентуално може да се заплати едноседмичен тренировъчен лагер на глетчер за 4-5 състезателя.
Вижте: Българската сноуборд история
Ако спортистите имат успехи, това ще повлияе ли?
Питал съм. Възможностите на държавата не са големи, тъй като терените, които е имала, са отдадени на концесия. И като че ли държавата няма опция да упражни някакво влияние върху концесионерите, за да се случи нещо в тази посока. Винаги се оправдават, че няма много терени, че съответните центрове са натоварени с много туристи, и в общи линии не остава място за такива полигони, за които ние радеем – една полоса да бъде отцепена и да знаем, че сутринта до обяд може да правим там тренировки. Няма и реципрочност между състезатели и терени – терените са много по-малко, отколкото желаещите да ги ползват за развитие на високо спортно майсторство. В събота и неделя, когато децата са свободни и могат да тренират, както е по цял свят, при нас на практика е невъзможно да се тренира. Друг съществен проблем е липсата на адаптирано адекватно обучение.
От колко години децата започват да тренират сноуборд?
Специално състезателите, участвали на този фестивал – Андрея е от 7 години при мен, тя е на 16, значи от 9-годишна. В момента още по-рано започваме да работим интензивно с децата.
Вижте: Виктор Жеков: Уиндсърфът е голямата ми любов
В сравнение с други страни, които разполагат с глетчери, вие разполагате с много по-малко условия за подготовка. Как успявате да „дръпнете“?
Пътят, който изминаваме, определено е много по-труден. Нашите съперници имат възможност в рамките на половин ден да достигнат топ дестинации за подготовка, идеални условия, във всички дисциплини. Ще дам пример с едни чехи, които живеят в Прага. Глетчерите в Австрия са им достъпни в рамките на 4-5 часа с автомобил. Те могат буквално всеки уикенд да пътуват, за да тренират и децата да се върнат за училище. Ние не можем да си го позволим по очевидни причини. Пътят ни е много скъп и е рентабилно, само ако отидем за дълъг период от време. Това обаче крие рискове, защото при разваляне на времето, можем да отидем там и просто да си провалим възможността за тренировки. Другият фактор е бюджетният дефицит, тъй като стандартът на живот, който имаме, е много по-нисък от европейските страни. Това наваксване е невъзможно също.
Кое е положителното от тези трудности?
Децата имат страхотна мотивация и много силен характер. Това, което успяваме да направим, е че просто много прецизно действаме, за да можем да извадим максимален резултат. Най-просто казано, може би ни е по-висок коефициентът на полезно действие. Това е факт. Успяваме да свършим много добра работа за единица време, за да сме конкурентни. Трябва да сме много прецизни в анализа, за да нямаме грешки.
Може би така успявате да селектирате надеждните деца?
При нас идват деца, които искат да практикуват дадения спорт и могат, чрез родителите си, да покрият финансовите си нужди, защото те трябва да си плащат лифтовите карти, да си осигурят екипировка – аз много помагам за това – да осигуря максимално добра екипировка на добри цени, използвайки опита и контактите си през годините. За съжаление, това е скъп спорт и при сегашните условия за подготовк, който не може да си го позволи, не стига до нас. В този смисъл вероятно пропускаме много качествени деца, просто защото не можем да ги видим да тренират.
Вижте: Българските сноуборд таланти: Андреа Коцинова и Радостина Славова
Събитието в Италия е европейски форум, как се определят квотите за участие?
Специално за нашия спорт, ние имахме квоти за участие на две момчета и две момичета в един много тесен възрастов слот: родени 2006 и 2005 година. Ние за първи път от години разполагахме със състезатели, развити добре точно в тази възрастова група. Когато отидох в олимпийския комитет и представих номинацията на тези състезатели, гарантирах, че те са подготвени да се представят на ниво. Знаех, какво могат и нямах съмнения, че ще се справят добре с PGS-а. Беше прекрасно и бяхме много щастливи.
Как премина самото състезание в Италия?
Имаше страхотни емоции. Бяхме настанени на много удобно място, на пешеходна дистанция от състезателните трасета, които бяха много трудни. Там, където се проведе PGS, бяха правили световна купа на слалом. На места беше изключително стръмно, целият профил беше доста променлив и не беше никак лесно, чисто стратегически, да се мине това трасе, особено за състезатели на тази възраст. Нашите обаче се справиха много хубаво. Генерално бяхме подготвени, доколкото е възможно. Бяхме с 2 момчета и 2 момичета в паралелния гигантски слалом. Андреа кара и PGS, и бордъркрос, тя участва и в тим ивентите. Участваха общо 6 деца, от които три топ класирания.
Най-приятното усещане е, когато другите отбори дойдат и ни поздравят, защото те знаят откъде идваме и много ни се възхищават на това, което правим.
Стана много приятен ивент. Имахме слабости и извадихме много положителна информация, която ще ни помогне да направим тези състезатели още по-добри.
При всички случаи спортистът трябва и да се състезава, за да си сверява часовника от време на време. И трябва да тренира с по-добри от себе си, за да си вижда пропуските. Децата виждат, че това може да се случи и в България и това ги мотивира.
