Името на Виктор Жеков е добре познато на феновете на сноуборда, като треньор на националния отбор и баща на най-успешната ни състезателка Сани Жекова. Той е и един от първите ни и най-успешни състезатели по уиндсърф и сноуборд. Треньорската му кариера започва рано, още като играещ треньор в отбора на ЦСКА по уиндсърф през 1986 година.
Срещаме се с него след поредните отличия, спечелени от младите представители на Blade Snowboard Team, чийто старши треньор е. Разговаряме с Виктор Жеков, за да разберем повече за неговата богата спортна кариера, за спечелените отличия като състезател и наставник, и за това как да бъдеш треньор се превръща в призвание.
Започвате като състезател по уиндсърф, какви постижения имате в този спорт?
10 пъти съм бил шампион на България в различни категории, в различни класове. Имам 8-о място на световно първенство в клас Windglider – олимпийският клас тогава. Това са ми може би най-големите постижения, с които се гордея. Имам и много победи в различни регати.
Откога се занимавате с треньорска дейност?
Започнах като играещ треньор в отбора по уиндсърфинг на ЦСКА през 1986 – 1987 г. В тима имаше повече от 30 състезателя във всички възрастови групи, за които се грижех във всяко отношение. Тренирахме усърдно и в дълъг период бяхме най-силният отбор по уиндсърфинг в България, с членове в националния отбор.
Представяхте ли си, че един ден ще бъдете треньор?
В никакъв случай не съм си го поставял като цел, но постепенно така се получи. Треньорът ми, м.с. Енчо Петков – между другото голяма фигура в българския алпинизъм, в един момент започна да ми делегира задачи и отговорности към по-младите в отбора и постепенно поех всички функции като треньор. Имах какво да дам на останалите в клуба, да им помогна да станат по-добри – бях натрупал доста познания в този спорт и много опит. Над 10 години се бях състезавал, а почти 7 години се занимавах абсолютно професионално с това и като член на Националния отбор. Притежавах сериозни познания във ветроходството и техниките на сърфиране, през това време изчетох всичко, което можех – учебници по метеорология, хидро и аеродинамика, правилници, стратегии – това беше животът ми и му се бях отдал напълно. Много ме вълнуваше да сме силен отбор. Така се случиха нещата.
Какво се случи после с отбора на ЦСКА по уиндсърф, продължихте ли да работите в областта?
Продължих да функционирам като играещ треньор до 1991 г., когато клубът беше разформирован. Дотогава ЦСКА имаше секция „Водни и зимни спортове“, развиваха се над 30 вида спорт. От тогава нататък участвах в различни състезания чисто за удоволствие, продължих да практикувам спорта, правя го винаги когато имам време и добра прогноза, но не професионално. Помогнах да се случат редица състезания, бидейки организатор или главен съдия в тях. С бившите състезатели от отбора поддържаме силно приятелство, при сериозни прогнози и ако имаме време, се случва да покараме заедно…
Вижте: Виктор Жеков: Уиндсърфът е голямата ми любов
По-късно се случи така, че отново ми се наложи да практикувам тази професия, защото към мен се обърна бащата на Петър Йовчев. Започнах да се занимавам професионално с него и постигнахме сериозни успехи. Той има едни от най-големите постижения за България в уиндсърфа.
През пролетта на 1999 г., вследствие на предложение от страна на Федерацията по ветроходство, получих отново възможност да работя с Ирина Константинова, която като малка беше девойка в нашия отбор, а след разформироването отиде в „Лазур“, Варна. Целта пред нас бе спечелване на олимпийска квота и я постигнахме.
В много по-късен етап работих и с Алекс Бачев и там също постигнахме много добри класирания и успехи във формула кайт и фойл кайт. Там помагах с каквото мога.
Съвместните ни действия доведоха до много добри резултати.
Вижте: Български хидрофойлове завладяват световните води
Кога започнахте да подготвяте състезатели в сноуборда?
Имах период, в който се състезавах в сноуборда и бях член на първия национален отбор в периода 1995 – 1997 г. Бях играещ треньор известно време, 1996 – 1997 г. През 1998 г. за първи път излязох навън като треньор на националния отбор на юношеския световен шампионат във Финландия. Там веднага направихме класиране в топ 10. Оттогава не съм спрял.
Как създадохте Вlade Snowboard Team?
Клуба Вlade Snowboard Team създадохме през януари 1998 година. Това е един от най-старите клубове в България и първият софийски, развиващ сноуборд. Вlade Snowboard Team вече има 25-годишна история. Много успешни състезатели са излезли от него.
снимка: Вlade Snowboard Team (Фейсбук)
Кое е водещо за Вас като треньор?
Целта никога не е била само високо спортно майсторство. Продължавам да смятам, че спортът трябва да носи удоволствие на хората, които го практикуват. Идеята е да помогна на всеки, който иска да се развие в спорта, да постигне максимално високо ниво, според личните му възможности, кой докъдето стигне. Стремя се да помогна на всеки, който желае, да развие таланта и уменията си и в крайна сметка да дам всичко, което имам като знания и способности, членовете на клуба ни да станат добри хора, да им създадем добра ценностна система, да помогна за постигането на персоналните и отборни цели. Добрата атмосфера, общуването, приятелството и разбирателството в отбора са важни за мен. Високите постижения идват, ако всичко това е на лице.
Сани кога започна да се занимава със сноуборд?
Началото беше много забавно. Може би е била на 6 годинки, тя караше много добре ски и идваше с нас навсякъде. Аз работех като инструктор на Витоша, вече имахме училище по сноуборд с Асен Цанков, много добър мой приятел, един от първите сноубордисти и един от първите членове на националния отбор по сноуборд.
Сани много искаше да пробва. Качих я на едно малко бордче и я „развъртях“ на плаца пред х. Алеко, докато тя се държеше за един скиорски кол. Много ѝ хареса усещането! Оттам нататък ѝ поръчах един специален борд, който да става за нея, защото тя беше твърде малка по тогавашните представи, индустрията не предлагаше серийно такива малки бордчета. Бързо се научи да кара. С още няколко деца – Марта Манчева и Христина Николова, Лили Харизанова, Иван Ранчев, по- късно Джоко (сега треньор на Радослав Янков) и Стаси Атанасова бяха първите деца в отбора ни и те заедно започнаха да израстват в този спорт. На Сани много ѝ харесваше, караше при всяка една възможност, а имаше такава възможност покрай мен, тъй като аз бях непрекъснато в планината.
Вижте: Българската сноуборд история
Беше ли по-сложно да я тренирате, като свое дете?
Не, работел съм с най-различни деца и никога не съм ги делял. Причината Сани да достигне до това, което достигна в световния елит, е нейната невероятна целенасоченост и огромното ѝ желание да прави точно това. Първоначално караше всички дисциплини и искаше непрекъснато да бъде на снега. Беше страхотен боец! Състезаваше се почти винаги с по-големи и се стремеше да ги бие, винаги си поставяше много високи цели. Като порасна, изобщо не се целеше в това да победи жените, а искаше да побеждава мъжете. И ги побеждаваше. Имаше един период, в който успя да победи всички мъже в България като времена на трасе – в паралелните дисциплини. Също и в бордъркроса, където беше недостижима.
Сани искаше да стане професионален сноубордър. Във времето, в което тя израстваше, и времето, в което аз се състезавах в този спорт, сноубордът беше невероятно популярен. Тогава световната организация, която администрираше този спорт, беше ISF, отборите бяха обединени около фирмите производители. Ситуацията много приличаше на тази, която днес имаме в моторните спортове, и състезателите не бяха под някаква шапка на локални федерации. Те имаха отделна асоциация на професионалните сноубордисти-PSA, имаше солидни наградни фондове и това подхранваше амбиции. Състезанията се провеждаха в най-елитните курорти по цял свят, това някак си силно привличаше младите хора.
Вижте: Виктор Жеков за работата с децата и техните родители по пътя към успеха в сноуборда
В годините, в които сте работили с нея, къде е имало нужда да ѝ се помага?
Най-напред в моделирането на техниките, които ѝ бяха необходими, за да може да бъде бърза по различните видове трасета. Тя наистина караше всички дисциплини – караше биг еър, опитваше са да кара халфпайп, алпийските дисциплини и бордъркрос. И във всяка от тези дисциплини съм се стремял да ѝ давам най-добрите насоки, така че тя да има оптимална подготовка.
В началото Сани не приемаше на драго сърце физическата подготовка, но сега „не можеш да я спреш“ (усмихва се). Придоби такива навици, че дори в момента се подготвя непрекъснато, все едно ще ходи на световно първенство. И на въпроса какво развива спортът – ето, развива едни навици и една култура, която е хубаво човек да я има, докато е жив.
Видеозаснемах всичко, правили сме много анализи. По отношение на екипировката нещата стигнаха дотам, че започнах да се бъркам в проектирането на самите бордове за нея. В един момент започнах сам да проектирам дъските, с които тя караше, а Хансйорг Кеслер прие да произведе. Те бяха изключително авангардни за времето си – това бяха първите дамски дъски за SBX, със значително по-дълъг активен кант от тези на съперничките ѝ, с много различни параметри. В крайна сметка стигнахме до там, че имахме много бързи дъски, много удобни за каране.
Хората са позабравили, но тя е първата българка, която има подиуми на световни първенства и световни купи в алпийските дисциплини и в бордъркроса. Имаме спечелен първия тим ивент в историята изобщо-SBX. Много неща успяхме да направим за първи път. Имаме спечелена шампионска световна титла в сендбординга, 2004 г., тя спечели слалома, бордъркроса и заедно с Боян Гребенчарски спечелиха тандем в гигантския слалом. Тя е и първата и засега единствена българка, участничка в X GAMES, със спечелен сребърен медал там. Печели квоти за участие в четири олимпиади, като в две от тях влиза във финалите… Това са едни много сериозни стъпала по пътя на израстването на един състезател.
Към настоящия момент Сани участва ли в подготовката на децата в отбора?
Тя ми е добър коректор, дава ценни указания. В момента е много заета, защото вече е майка. Полага големи усилия да бъде добра майка и го прави добре. Винаги, когато има време, помага на състезателите по един или друг начин: било то на състезания или косвено с указания за кондиционната им подготовка, за менталната им подготовка, критикува различни технически проблеми. Така че, въпреки че в момента е доста ангажирана, помага много.
Вижте: История на развитието на сноуборда
