7 върха: Винсън

Доцент Сандю Бешев е един от хората дали най-много на българския алпинизъм. Наричан Кръстникът на върхове и Хроникьорът на българския алпинизъм, той има изкачени над 500 върха на три континента.

В серия от материали от рубриката „7 върха“ в 360mag доц. Бешев ни разказва за някои от най-популярните и притегателни за алпинистите върхове в света. Става въпрос за континенталните първенци. „Севън съмитс съмитър” (Покорител на 7-те континентални първенци”) или „Колекцията на богаташите” е една от големите цели за много алпинисти и авантюристи. Денали (Маккинли), Винсън, Елбрус, Аконкагуа, Килиманджаро, Пунчак джая и, разбира се – Еверест са седемте най-високи върха на седемте континента. Освен тях трябва да се отбележат и Косцюшко в Австралия и Монблан в Европа.

За всички тези върхове, историята на първите им изкачвания, българите, стъпили на тях, любопитни факти и истории – за всичко това ни разказва доц. Бешев в своята поредица от статии. Началото бе дадено с Новия свят – връх Маккинли, който неотдавна беше преименуван на Денали, последван от Пунчак Джая – най-високият връх на най-малкия континент Австралия и Океания. Следващ в поредицата е най-студеният от тези върхове – разположеният на Антарктида Винсън.

ВИНСЪН – ПЪРВЕНЕЦЪТ НА ЛЕДЕНИЯ КОНТИНЕНТ

Най-високият връх на Антарктида – Винсън (4892 м) може да срещнете и като Уинсън (5140 м). Върхът се намира в най-западната част на континента – там, където водите на море Уедел се вдават дълбоко в ледената плът на континента. Първенецът на континента отстои на 1200 км от Южния полюс, което обуславя и трудния достъп до него. Огромните размери – 21 км в дължина и 13 км в ширина са дали основание на някои автори да говорят и пишат за него като за масив вместо като за връх.
Специалистите доста отдавна подозират, че в западната част на Антарктида има много висок връх, а може би и най-висок, се оказват верни.

Съмнението обаче се потвърждава едва през зимата на 1958 г., когато се осъществява специално самолетно прелитане в района на гр. Бърд. Именно тогава височината на върха е определена на 5140 м. Три години по-късно, благодарение на нови и по-съвременни уреди, височината му е уточнена на 4892 м и му е присъдено името Винсън. Наречен е така на американския конгресмен с грузинско потекло – Карл Винсън, който е главен финансов спонсор за научното изследване на района и върха.

След откриването му и определянето като най-висок връх на континента, идва ред и на битката за неговото първо изкачване. То започва през 1963 г., когато са оформени два екипа на Американския Алпийски клуб (American Alpine club). Едната група е под ръководството на Шарл Холистер, а втората е поверена на Питър Шоенг. Тъй като и двете групи не успяват, след 3 години, те се обединяват и през 1966/1967 г. постигат желания успех.

Новата експедиция е под официалното име Национална антарктическа експедиция и е поверена на Никълс Клинч като ръководител. Експедицията е спонсорирана от American Alpine club и Националното географско дружество, с подкрепата на Военноморските сили на САЩ. Участниците са 10 души учени и алпинисти или общо 11 души, с ръководителя.

След много перипетии на 18 декември 1966 г. върхът е достигнат от 4 души, а ден по-късно на 19 декември – на върха стъпват още 4 алпинисти. На 20 декември върхът е изкачен и от последните 3-ма участници. Така, в продължение на 3 дни всичките участници в експедицията достигат крайната цел.
По пътя към върха няма големи технически трудности, но кандидатите за успех, трябва да се борят с необичайните атмосферни условия – ниски температури и ураганни ветрове. По принцип на Антарктида обилни снеговалежи няма. Базовият лагер обикновено се изгражда на 2150 м, а нагоре се устройват още три междинни лагера, съответно на 2700 м, 3100 м и 3700 м (щурмови).

КАК И КОГА СЕ ИЗКАЧВА ВИНСЪН

Най-подходящо време за изкачването на Винсън е от ноември до януари, а времетраенето обикновено е от 20 до 30 дни, в зависимост от атмосферните условия. При подходящо време самолетите, които се използват, излитат по график и тогава експедициите могат да продължат до 20 дни. При влошаване на времето – силен вятър, мъгла и силен снеговалеж, графиците се нарушават и изкачването може да продължи до 30 дни.

Разрешенията за изкачването се издават за групи от 4 души, като ползването на лицензиран и професионален водач е задължително. Ако в дадена група се появи 5 човек или повече алпинисти, се налага назначаването на втори (помощник) водач. Освен всичко друго негово е и задължението да придружи надолу този или тези алпинисти, които първи се откажат по пътя към върха. А ако има и други, които се откажат на по-голяма височина, би трябвало основният водач да върне цялата група. Таксата на всеки участник е 30 000 долара.

Тъй като включването на върха в колекцията на 7-те континентални първенци – СЕВЪН СЪМИТС СЪМИТЪР или „Колекцията на богаташите” тези правила вече подлежат на либерализиране. Умува се, водачът да не бъде само местен, а всяка група независимо от къде е и ако има свой професионален и лицензиран водач да осъществи опита си под негово ръководство. Мисли се и по отношение на задължителното връщане и придружаването от водачите на отказалите се.

БЪЛГАРИТЕ НА ВИНСЪН

За нас, българите изкачването на този емблематичен връх е много трудно за изпълнение. Върхът е доста далече от България и всеки, който се реши на това трябва да се въоръжи с търпение, продължително пътуване, чести смени на транспорт и редица още неприятни ситуации. Всичко това оскъпява доста една такава авантюра, защото таксата от около 30 000 долара е от Чили до върха и обратно.
Независимо от това и ние имаме три успешни изкачвания. Първото е на Димитър Тодоров, осъществено на 12 януари 2005 г. Когато Димитър прави своето изкачване е на 46 години и е на работа в Южна Африка. Поради това за неговото изкачване се знае само от много малък брой българи и то от тези, които често влизат в интернет. Димитър обаче е направил достатъчно, за да ни информира за битката си на върха. Да, думата битка е напълно точна, защото в продължение на 22 дни: от 2 до 23 януари, той се бори с редица бюрократични порядки по дългия път към Антарктида. С продължителните изчаквания по местата за прехвърляне по самия маршрут. Попаднал в група с полуинвалиди, както той самият ги описва в своя пътепис, който се пази в личния ни архив.

И още две успешни изкачвания имаме на този толкова емблематичен връх. През януари 2013 г. на връхната точка на ледения континент стъпват Димитър – бащата и синовете Янко и Калоян Янчеви от Пловдив. Последното, трето българско изкачване, е на Атанас Скатов от Сливен и то е осъществено на 22 декември 2014 г., в рамките на неговия план за изкачването на 7-те континентални първенци. До момента Скатов е изкачил 6 от тях и за да стане носител на тази престижна колекция му е необходимо да достигне успех и над първенеца на Северна Америка – Денали (Маккинли).

БЕЗЛЮДНИЯТ КОНТИНЕНТ

На територия, колкото Европа и половин Австралия, взети заедно, няма нито един човек, който да нарече това място Родно. Антарктида винаги е била, е и ще бъде „ничия земя”. Тя не е и няма да бъде завладявана от нито една колониална държава. Там са и ще бъдат настанявани само няколко научни станции, една от които е българска.

Континентът заема площ от 13,9 милиона кв.км и погледнат от птичи поглед прилича на круша. До 1961 г. на картите на СССР и Англия това място е отбелязвано като Земя на Греам, на американските карти като Палмер, на чилийските, като Земя О,Хигинс, а на аржентинските, като Сан Мартин.

Антарктида е покрита почти цялата с дебели ледени пластове, което представлява 90% от световния лед?!? Антарктида е и континента с най-голяма средна надморска височина – 2040 м. Противно на очакванията средната надморска височина на Азия, където се намират най-големите планински системи – Хималаите, Каракорум, Памир и Тян-шан е само 960 м. н. в. Но, забележете, толкова голяма разлика между надморската височина на двата континента е в дебелото ледено покритие на Антарктида. Без този леден пласт височината на Антарктида би била само 450 м…

Антарктида е най-студеният континент и с най-суровия климат на Земята. Тук на 24 август 1960 г. е измерена най-ниската температура – минус 83,3 градуса по Целзий. Средната зимна температура е -60, а лятната варира от минус 50 до минус 60 градуса.
На изследването на този континент са посветили най-хубавите си години от живота си плеада велики мъже – Джеймс Кук, Фадей Белингсхаузен, Раул Амундсен, Робърт Скот, Джеймс Рос и редица смели мореплаватели и пътешественици.
В продължение на много години, на учените били известни само 6 континента, които били населени с хора. Някои от учените обаче, които гледали на света с векове и години напред, считали, че на планетата съществува още един неизвестен континент. Редица мореплаватели и пътешественици предприемали много опити за неговото откритие, но всичко завършвало – без резултат. На 29 януари 1774 г. най-прочутият от тях – Джеймс Кук достигнал до 77о, където бил спрян от адски студ и непроходими ледове. Това било достатъчно да заяви: „Сега съм твърдо убеден, че на юг от Тихия океан не съществува континент”.

Не така обаче мислили руските изследователи Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев. През 1820 г. на 16 януари за първи път те доближили южнополярния материк, а година по-късно и до бреговете на Антарктида. На 14 декември 1911 г. великият норвежки изследовател Раул Амундсен достига Южния полюс. Окончателно се потвърждава съществуването на новия континет.

ВИЖ ОЩЕ: Всички статии от поредицата „7 върха“ са тук