Това е месецът, най-плътно запълващ датите, които бихме желали да отбележим. Поради това, вероятността да пропуснем някоя важна дата ще бъде твърде голяма. Това обаче няма да означава, че пропуснатото събитие е подценено. Възможно е аз самият да не съм успял да го впиша в архивите си. Авторът ще бъде благодарен на тези, които допълнят вписаните от нас прояви. В този аспект държа да изясня, че приоритет на важните дати са преди всичко първите български изкачвания, първите женски изкачвания, отдалечеността на проявата във времето и важността на проявата за историята на българския алпинизъм.
Започвайки на 25 юли 1986 г., Николай Петков, Господин Динев, Иван Масларов, Петко Тотев и Петър Петров на 2 август успешно завършват едно от най-трудните изкачвания на вр. Комунизъм /7495 м/ по неговата Южна стена – маршрут, познат още като „Мисловски”.
На 1 и 2 август 1980 г. Райчо Тодоров и Ганчо Тодоров изкачват Северната стена на вр. Пиц Бадиле – една от прочутите 6 северни стени на Алпите.
На 1 август 1895 г. студентът по медицина, а впоследствие виден наш професор Параскев Стоянов осъществява с водач изкачване на вр. Гран Комбен /4318 м/ в Швейцария. Едно изкачване, което влиза в историята на българския алпинизъм като първото българско изкачване на висок алпийски връх.
След тридневно изкачване, на 1 август 1967 г. Христо Проданов и Атанас Кованджиев осъществяват първото българско изкачване на Северната стена на вр. Гранд Жорас по маршрута на Касин – реброто Уокър.
На 3 август 1903 г. стажант-лекарят Иван Малеев осъществява първото българско изкачване на вр. Монблан. Това изкачване, както и на Гран Комбен, играе важна роля в историята на българското планинарство и в частност на алпинизма.
На 5 август 1985 г. Йорданка Димитрова става първата българк,а изкачила вр. Корженевска /7105 м/.
На 6 август 1968 г. Борис Овчаров и Димитър Дончев, заедно с още 8 съветски алпинисти, изкачват безименен връх в Памир, който назовават вр.Шипка. Седем дни по-късно, присъединявайки се към тях, и заболелите Енчо Петков, Димитър Бърдарев и Димитър Джупаров изкачват втори безименен връх в Памир, на който дават името България. На практика, с тези два върха се полага началото на изкачване на наши алпинисти на девствени върхове по картата на света и назоваването им с български имена.
На 7 август 1965 г. Борис Маринов и Наталия Мащерска изкачват вр. Матерхорн по Швейцарския ръб, познат още като „Хьорнли”. Същият ден по ръба Цмут се изкачват още 4-ма души – Петър Москов, Михаил Гайдаров, Иван Василев и Драголюб Костов. И двете изкачвания са осъществени заедно с швейцарски студенти-алпинисти при една разменна среща между два студентски клуба.
От 7 до 14 август, в рамките на Международния алпийски съюз /УИАА/, у нас се провежда Международен алпийски сбор, на който присъстват 50 алпинисти, представляващи 18 страни.
В 18 часа и 23 минути на 8 август 1786 г. Жак Балма и д-р Мишел Пакар стъпват на купола на Европа – Монблан, който по това време се счита за най-високия връх на Европа. По принцип това изкачване не е обект на нашата статистика, но като най-значимо събитие от световен мащаб, го вписваме.
От 4 до 10 август 1964 г. Георги Атанасов, Ангел Петров, Кръстю Алексиев и Сандю Бешев успешно завършват траверсирането на Безенгийската стена, с което осъществяват реабилитацията от 1961, завършила трагично.
На 10 август 1926 г. Златан Силянов осъществява първото българско изкачване на вр. Арарат. Това той прави с група турски планинари.
На 12 август 1970 г. Стоянка Занкова /Цу/ осъществява първото българско женско изкачване на връх над 7-те хиляди метра – пик Ленин 7134 м.
На 13 август 1967 г. Енчо Петков, Ангел Петров, Аврам Аврамов, Сандю Бешев, Георги Атанасов и Евгени Христов записват в историята на българския алпинизъм първия български седемхилядник – пик Ленин 7134 м. Подреждането на имената е по реда на стъпването им на върха.
От 13 до 16 август 1993 г. Милкана Русева става първата българка, изкачила Гранд Жорас по реброто Уокър. Това тя прави в свръзка със съпруга си Петко Тотев.
На 18 август 1938 г. Васил Гърличков, Стоян Фекелджиев, Славчо Алексиев и Емил Тренков от тур. д-во „Планинец” осъществяват първото българско изкачване на вр. Монблан без водач. Тъй като те сами провеждат предварителната подготовка и осъществяване на самото изкачване, то с право може да се приеме като начало на експедиционната дейност на българските алпинисти.
На 15 август 1989 г. Йорданка Димитрова става първата българка, която изкачва вр. Победа в Тян Шан /7439 м/. Три дни по-късно на върха се изкачва и първият българин – Петко Тотев.
На 19 август 1975 г. е осъществено първото най-масово българско изкачване на европейския първенец Елбрус. На тази дата на върха стъпват 24 български алпинисти.
На 19 август 1967 г. Даринка Камбурова осъществява първото българско изкачване на един от континенталните първенци – вр. Ухуру /5895 м/, познат повече като Килиманджаро.
На 19 август 1961 г. при опит за траверсиране на Безенгийската стена загиват трима от най-добрите ни алпинисти – Цанко Бангиев, Йордан Мачирски и Радко Бреянов. Тук авторът се възползва от случая да отправи покана към всички, които ги познават или имат отношение към алпинизма, да се изкачат до Втора тераса в Рила, където ще бъде проведен 60-ият юбилейен помен, в памет на тримата ни алпинисти.
На 21 и 22 август 1983 г. Росица и Наско Ламбови от Варна осъществяват първото българско изкачване на вр. Пти Дрю по Американския маршрут.
От 21 до 23 август 1938 г. Константин Саваджиев и Георги Стоименов осъществяват първото изкачване на Североизточната стена на вр. Мальовица, известна като „Черният триъгълник”. Едно изкачване, което с пълно основание влиза в историята като символ на българския алпинизъм.
На 28 август 1961 г. Деля Стоева, позната повече като Дашка от Пловдив, става първата българка, осъществила изкачване на вр. Елбрус /5642 м – Западния и 5621 м – Източния връх.
На 28 август 1971 г. Иван Василев и Атанас Захариев има вероятност да са направили първото българско изкачване на вр. Ношак /7492 м/ в Хиндукуш–Афганистан. На тази дата двамата тръгват от лагер 3 /7080 м/ към върха, но не се завръщат. Според предварителната уговорка, при успешно изкачване на върха е трябвало да се изстреля зелена ракета. Такава е изстреляна и това е евентуално единственото доказателство за успешно изкачване.
През август 1960 г. на Партизанска поляна /Преди това, а и сега – Кирилова поляна/ България е домакин на Първия републикански и Международен алпийски сбор, на който участват рекордните 500 алпинисти от България и 6 чуждестранни състава. По време на сбора са осъществени и рекорден брой изкачвания – 611.
