Дафина Босолова – Гъдева или Дафи, както всички алпинисти, а и не само те, я наричат, е родена на 7 юли 1932 г. в с. Орешене, Ловешко. В него завършва началното си образование, където баща ѝ е директор, а средно – в съседния град Луковит. Въпреки, че като обикновено селско момиче, по това време, и тя никога не се занимавала със спорт, избира да продължи висшето си образование в спортния институт ВИФ „Г. Димитров”. Като учител баща ѝ е желаел тя да продължи неговата професия, но не ѝ противоречил. „Няма да ти се бъркам в избора. Отивай там, където те тегли сърцето”. И така, дори и тя самата да не знае как и защо е избрала спорта, кандидатства в спортния институт. Там Дафина разбира, че ще ѝ бъде много трудно, тъй като е далеч от всеки вид спорт.
Тренира обаче много упорито и бързо се ориентира. Започва със ските, но един ден група алпинисти от по-горните курсове я канят на тяхно занимание на Витоша. Не само катеренето по скалите, но и самият живот на алпинистите ѝ харесва. И така от 1952 г. тя свързва живота си с планината, алпинизма и хората, които практикуват този спорт. При алпинистите тя не е сама жена. Там са Тотка, Благовеста и Лиза. Катери много активно, за да догони новите си колеги и колежки, повечето от които, за разлика от нея, преди това са завършили спортен техникум и са се запознали с този спорт. Участва много активно във всяко практическо занятие на катедрата по алпинизъм, ръководена от Георги Атанасов.
Всичко в този спорт много ѝ харесва и лятно време работи и в Централния алпийски лагер /ЦАЛ/ като инструктор, вече като бъдещ специалист по алпинизъм, /след втората година на обучението всички студенти вече са си избрали любимия спорт/. Четирите години минават в много активни алпийски мероприятия. Наравно с мъжете Дафина участва във всички прояви по алпинизъм на всички нива – клубни, градски, окръжни и републикански алпиниади, и зимни траверси.
В автобиографичната си книга „Алпинизмът в моя живот”, тя много точно и подробно описва по дни, месеци и години всички свои прояви. Дафина така силно се отдава на алпинизма, че когато я разпределят на работа в Димитровград, изпада в ужас. „Как така, толкова далеч от планината?”. В равнинния Димитровград се смиляват и я освобождават от разпределение.
Ами сега? Иван Шехтов, с когото се познава от алпийския лагер, случайно има едно свободно учителско място в спортното училище на Самоков. И… нашето момиче отново е в подножието на меката на алпинизма – Мальовица. Животът обаче си върви по своите правила. Почти случайно един млад учител от с. Шипка, Казанлъшко, Христо Гъдев е попаднал там, където не му е мястото. Тя от Ловешко, той от Казанлъшко, създават семейство в Самоков. Това събитие съвпада с временното закриване на алпийския лагер и интересът към алпинизма минава на заден план. Младото семейство напуска Самоков и се установява в град Казанлък. Там си купуват семейно жилище и то не къде да е, а на улица „Еделвайс” – 7.
По това време Българският туристически съюз е възстановен и в по- големите градове на страната са изградени туристически дружества, а към тях и алпийски клубове. Още с пристигането си в града, Дафи събира около себе си няколко младежи. С помощта на своя състудент и много добър приятел Милко Чернев, който вече е фактор в алпинизма на най-високо ниво, учредяват алпийски клуб, на който тя става председател. Един уникален случай в историята на българския алпинизъм, не само, че тази длъжност се поема от жена, но и от това, че тя без прекъсване ръководи този клуб в продължение на 40 години. А като прибавим към това и още 20-те години като почетен председател, става ясно, че на алпинизма Дафина посвещава целия си съзнателен живот.
Така Дафи разгръща истинските си възможности, вече не само като алпинист, но и като ръководител. Тя знае всичко от областта на алпинизма. Макар и с по-малък педагогически опит, проявява своя талант на обединител. Умее да изслуша всякакво мнение, да го преосмисли, да го анализира и което е още по-важно – да убеди обратната страна в неговата несъстоятелност, ако другата страна не е на верния и точен път. Така цели 60 години в този клуб е имало много мнения, но винаги е намиран верният път на развитие.
Алпийският клуб се е развивал по възходящ път както в спортно, така и в организационно отношение. Сплотени и единни казанлъшките алпинисти ежегодно са се представяли на всички национални, окръжни и клубни мероприятия. Израснали като добри алпинисти, те постигат много и извън пределите на страната. В Татрите, Карпатите, Алпите, Кавказ и дори в далечен Памир.
Без да омаловажавам останалите им постижения, смело бих отличил 1984 г., когато цялата група от 14 алпинисти, в това число и 3 дами – Дафина Гъдева, Росица Драганска и Мариана Иванова стъпват на тогавашния първенец на Европа Монблан /4807 м/. Пак в подобен дълъг списък казанлъшките алписти достигат и първенеца на Австрия 3798-метровя връх Гросглокнер. А какво да кажем за фаталната снежна лавина по склоновете на пик Ленин, през 1989 г., която отне възможността им още тогава момчетата на Дафина да запишат в актива си и един седемхиляден връх.
Когато отбелязвахме бегло многобройните успехи на казанлъшките алпинисти, избягвахме почерка на Дафина, независимо от това, дали тя самата е била там или не, защото когато се спомене името Дафина Гъдева, това означава алпийския клуб на Града на розите. Когато говорим за клуба, това означава Дафина Гъдева.
Вижте още: За живота на една от най-добрите ни алпинистки – Диана Владимирова – Петкова
Трудно се пише за една такава личност, не защото трудно се събират факти и документи, а защото тук те са толкова много, че е трудно кое да се спомене или прескочи. Едно от тези неща е Трудовата дейност на клуба, както тя сама е озаглавила част от нейните разкази в книгата си. За да не натоварват и без това оскъдния бюджет на клуба, организирани от своя председател, алпинистите извършват редица специализирани дейности, като боядисване на високи комини, миене на стени и прозорци, произвеждане на част от алпийската екипировка и съоръжения, които се доставят отвън с твърда валута /долари/, каквито са щих пластинки, колани за обвързване на алпинистите и редица още неща.
Дело на самите алпинисти е и построяването на алпийски заслон на скалите край град Мъглиж, където не само казанлъшките, но и алпинисти от другите краища на страната провеждат своите занимания. Няма да е пресилено, ако се каже, че те и старозагорските им колеги разработиха като катерачен обект скалите по течението на река Мъглиж.
Вижте още: Българските алпинистки, удостоени със званието „Майстор на спорта“
Навярно много работи съм пропуснал, но ако някога се стигне до обособяването на поредицата „Ветераните на българския алпинизъм” в самостоятелна книжка, не само за Дафина Гъдева, но и за останалите имена ще се разкаже много, много повече. Защото това си заслужава, защото алпинизмът не е започнал от нас, а от поредицата имена, за които вече сте прочели или в следващите материали ще прочетете. Жалко, че почти всички, попаднали в тази поредица, няма да могат да прочетат това, което сме написали.
Дафина е майстор на спорта по алпинизъм от 1982 г. и е наградена с всички възможни отличия на БТС, между което е и Заслужил деятел на БТС. Издъхва на 19 декември 2021 г. в дома си в град Шипка.
доц. Сандю Бешев
