В спортно-техническо отношение той няма впечатляващи резултати в алпинизма, но това, което е направил не само за алпинизма, но и за останалите дисциплини, практикувани в системата на БТС, е достатъчно да бъде включен в числото на ветераните. Освен това и по години той напълно принадлежи към това поколение.
Роден е на 29 октомври 1930 година, в с. Овчи кладенец, Ямболско, където завършва началното си образование. След това семейството му се премества в София, където той завършва средно образование. Впоследствие завършва ВИФ „Г. Димитров”, с което става един от първите випускници със специалност Туризъм-Алпинизъм.
След завършването на висшето си образование известно време работи като инструктор по алпинизъм в Централния алпийски лагер /ЦАЛ/ в Рила. А когато лагерът е закрит /1956 г./, Милко преминава на работа във Върховния комитет за физическа култура и спорт /ВКФС/, където отговаря за алпинизма. В края на 1957 г., когато отново е възстановен Българският туристически съюз /БТС/, той преминава на работа в системата на БТС. Там Милко Чернев работи цели 34 години, което го прави най-дългогодишният служител в системата на съюза.
Милко, както всички туристи, алпинисти, ориентировачи и пещерняци го наричаха, най-много е заемал длъжността началник отдел „Учебно методичен” към ЦС на БТС. Тук той развива своите организаторски способности, като прави много не само за популяризирането на спортовете, включени в системата на съюза, но и за израстване на спортното майсторство на практикуващите тези спортове. В най-голяма степен негова е заслугата за разкриването и утвърждаването на школите по алпинизъм, ориентиране и пещерно дело. Негово дело е и внедряването на съюзните учебни години, съществували в периода от 60-те до края на 80-те години на миналия век.
Вижте още: Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Пенев
Милко Чернев си е извоювал и едно от най-почетните места в историята на българския алпинизъм. През 60-те и 70-те години той пряко отговаря и ръководи българския алпинизъм, като платен секретар или заместник-завеждащ отдел „Алпинизъм”, а впоследствие и като заместник председател на РКА – Републиканска комисия по алпинизъм. А това бе времето, когато нашите алпинисти търсеха своя път на развитие в редовете на ЦС на БТС. Там, той отделяше много време, за да развие своя талант на организатор. Особено неуморим той беше по отношение на учредяването на нови алпийски клубове в страната. Много жар в работата си вложи и за разнообразяване на републиканските и регионални прояви, главно в областта на алпинизма, както и за разработването на нови катерачни обекти, дори извън трите ни най-големи планини – Рила, Пирин и Стара планина.
Неоценима бе дейността му, с която той не само подпомагаше, но и ръководеше при определянето на нормативните изисквания за удостояването на спортистите, изпълнили изискванията за удостояването им с III-ти, II-ри и I-ви разряди, както и за майстори на спорта, в областта на алпинизма.
Пиша горните редове не по сведения на някои негови съвременници, а като пряк участник в работата на бюрото на българския алпинизъм, независимо от това каква е била организационната му структура – отдел „Алпинизъм”, РСА, РКА, БАК или БФА.
Като алпинист Милко има и редица изкачвания по нашите планини. Още по времето, когато е на работа в ЦАЛ /1954 г./, той участва в общото ни изкачване на североизточната стена на вр. Мальовица, в което е и пишещият тези редове. Тъй като по това време все още липсваха алпинисти, които са способни да ръководят изкачванията на по-трудните маршрути, какъвто е Класическият маршрут „Саваджиев-Стоименов”, групата ни бе от 5 души. А самото изкачване на този маршрут, за времето си, бе голям успех.
Освен това той има още редица изкачвания от висока категория по това време. През 50-те, 60-те и 70-те години той е не само организатор, но и пряк участник в зимните републиканските алпийски траверси през двете най-големи български планини Рила и Пирин, наричани по това време „Гигантски алпийски траверси”.
С познатия си борчески дух и пословична упоритост, заедно с Марин Диков – един от най-изявените ни туристически деятели, Любомир Томов – фотограф на в. „Ехо” и Милко Чернев замислиха, организираха и проведоха първо по рода си преминаване на най-популярния туристически маршрут у нас Ком-Емине. За разлика от проведените преди това преходи – пеши, ски и коло, от 15 до 29 юли 1963 г., заедно с още 12 души, те преминаха 799-те километра с мотопеди „Балкан”. Едно голямо и интересно мероприятие, което отдавна е забравено. Поради това преминаването на същия маршрут от 10-те мотоциклетисти преди няколко дни бе обявено за първо от този род. Е, може би са прави, тъй като мощността на техните машини бе значително по голяма от тази на българските мотопеди „Балкан”, производство на Завод 14 в гр. Ловеч.
Значително по-интересни са проявите му извън страната. Още през 1960 г. като зам.- председател на отдел „Алпинизъм”, той пръв вижда някаква пролука във възможностите за открехване на вратите към прословутата „Желязна завеса”. С много такт и почукване на много врати той успява да издейства първото следвоенно посещение на наши алпинисти в класическа капиталистическа страна. Благодарение на неговата упоритост от 22 август до 15 септември 1960 г. петима алпинисти – проф. д-р Кръстю Кръстев – ръководител и зам.-ректор на ВИФ, Милко Чернев – зам.-завеждащ отдел „Алпинизъм” към ЦС на БТС, Аврам Аврамов – директор на ЦПШ „Мальовица” и Георги Щерев – асистент във ВИФ, гостуват в Националното училище по ски и алпинизъм в Шамони /Франция/.
Вижте още: Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Телчаров
Така след 21 години отново е подновено българското присъствие в най-голямата планина на Западна Европа – Алпите. По това време четиримата ни членове на групата обменят опит с най-реномираното алпийско училище по алпинизъм в света. Освен това Чернев, Аврамов и Щерев изкачват 5 върха, с височина над 4000 метра, значително над височината на българския и балкански първенец Мусала 2925 м. Между изкачените от тях върхове е и тогавашният първенец на Европа Монблан 4807 м. Две години по-късно Милко води 4 – членна делегация и до Юлийските Алпи, /По това време в Югославия, а сега Словения/, където изкачват 4 върха, между които и първенецът им вр. Триглав 2864 метра.
През 1959 и 1961 г. Милко ръководи две представителни български групи в Кавказ, където, наред с усвояването на елементите на ледената техника, нашите алпинисти изкачват десетина върха над 4000 метра, както и обявения вече за първенец на Европа Елбрус 5642 м. В изкачването на посочените върхове участва и Милко, който не е само административен ръководител, но и редови алпинист.
Вижте още: Никола Миронски – фотографът на българските планини
Като пълномощник на Републиканската комисия по алпинизъм през 1967 г. Милко Чернев участва и в първата българска експедиция, организирана от ОС на БТС – Пловдив, до първенеца на Иран вр. Демавенд 5672 метра /най-високата точка, достигната от него/. Преди това, пътувайки към Иран, 10-те членове на групата правят първите български изкачвания на два интересни и популярни върха – Казбек 5047 м и Арагац 4015 м. Впрочем, в това мероприятие той не е само пълномощник на РКА, но напълно заслужил мястото си, тъй като той взема много дейно участие в неговата подготовка и осъществяване.
Милко Чернев е майстор на спорта по алпинизъм от 1970 г., а за активната си и разнообразна дейност е удостоен и с престижните отличия „Заслужил деятел” на БТС, БСФС и БЧК. За цялостната си дейност в областта на планинарството в България на два пъти е награждаван с държавни отличия – „Народен орден на труда”, златен и „Червено знаме на труда”.
След продължително и тежко боледуване почива през януари 1999 г., малко преди да навърши 69 години.
