Двете снимки са направени през есента на 1928 г. Станаха мое притежание през 1967 г. и ги пазя в архива цели 56 години, защото до неотдавна те не биваше да се коментират. Въпреки това аз съм ги запазил, тъй като съм считал, че са важни за историята на световния, съветския, а защо не и за българския алпинизъм.
Ето и самата история. В началото на юли 1967 г. пристигнахме на Лукова поляна – базовият лагер в подножието на пик Ленин. На 20 юли един младеж дойде пред нашите палатки. Представи ни се най-учтиво, като ни каза, че това са много важни исторически снимки и до края на международния лагер всички участници ще разберат тяхната история.
През тази година се навършваха 50 години от Великата октомврийска социалистическа революция /ВОСР/, както до неотдавна се казваше тя. По този повод Съветските алпинисти бяха организирали международна алпиниада. Основната задача бе да се направи опит за най-масово изкачване на върха, който носи името на бащата на революцията В. И. Ленин. Към основните участници – по 15 от най-добрите съюзни републики, по 10 представители на Доброволните спортни организации /ДСО/ на СССР бяха поканени и по 6 алпинисти от Братските социалистически страни /бившите членки на Варшавския договор/ и по 4 алпинисти от братските компартии на капиталистическите страни.
Вижте: Първият български седемхилядник
Младежът, който ни раздаде снимките, се казваше Волфганг, от Германия. Наред с изкачването на върха той и тримата негови съотборници имаха за задача на дело да докажат, че е било възможно върхът, в подножието на който сме, да е бил изкачен още през 1928 г. , а не през 1934 г., както твърдяха съветските алпинисти, а ние от братските страни вярвахме само това, което се представяше в нашата преса.
Каква беше истината?
През лятото на 1928 г. съветските алпинисти и научни работници провеждат мащабна експедиция, заедно с алпинисти от Германия. Целта на експедицията е основно изследване на Заалайския хребет, с най-висок връх Кауфман 7134 м. Експедицията работи от южната страна на главния връх, или ледника Саук Дара. В края на септември, когато експедицията завършва и съветските участници се прибират в Москва и Душанбе, в района остават още за няколко дни представителите на Немския алпийски клуб, които имат намерение да направят опит за първото изкачване на върха.
В последните дни на септември времето е било благосклонно към тях и в 15.30 ч. на 25 септември 1928 г. тримата немски алпинисти – Олген Алвайн, Ервин Шнайдер и Карл Вин успяват да стъпят на връхната му точка, за която се е знаело, че е 7134 м, колкото е и досега, и че върхът все още не е бил изкачван.
Успехът на тримата немски алпинисти е много голям, защото по това време той е четвъртият по ред, изкачен седемхилядник и най-висок от изкачените преди това три върха.
На практика това е най-високият изкачен връх в света за момента (1928 г.)
Нека припомним и техните имена и поредността им. Първият от тях е вр. Трисул 7120 м., /1907 г./. Три години по-късно е изкачен вр. Паухунгри 7127 м, /1910 г./. Прибавени са още 7 метра към поставения рекорд. След още три години се предава и вр. Кун 7086 м /1913 г./. Четвърти по ред е вр. Кауфман /25 септември 1928 г./, който само със 7 метра повежда във височинната класация.
Тук е редно да спомена, че още на 14 януари 1897 г. швейцарският планински водач Матиас Цурбриген бе изкачил първенеца на Южна Америка – вр. Аконкагуа и това бе обявено за първо изкачване на връх над 7-те хиляди метра. Година по-късно обаче се оказа, че височината на Аконкагуа не е 7035 м, а само 6962 метра.
Вижте: Първият докоснат седемхилядник
Съветските алпинисти обаче не признават това изкачване, тъй като немските алпинисти не са оставили никакви следи на върха. Другият пункт, по който те не признават изкачването, е времето за изкачване от превала Криленко до върха. Това дава основание на съветските алпинисти за официално първо изкачване да признават изкачването на тримата съветски алпинисти Късаян Чернуха, Виталий Абалаков и Иван Лукин, осъществено на 8 септември 1934 г. За документиране на своето изкачване тримата изнасят и поставят на върха бронзовият бюст на В. И. Ленин.
Изкачването на немските алпинисти не се признава и след 1957 г., когато най-известният узбекски алпинист Б. А. Елчибеков намира на самия връх рамки от счупени очила, с каквито очила са били само немските алпинисти по време на съвместната експедиция. Този факт се подминава с мълчание.
Както споменах още в началото, целта на немския алпинист е да докаже, че за посоченото от немските алпинисти време от превал Криленко, до върха може да се осъществи и то за значително по-кратко време. И по време на международната алпиниада в присъствието на повече от 300-те участници става ясно, че Волфганг преминава по същия маршрут на своите сънародници, дори и за по-кратко време от посочените през 1928 г.
Вижте: 1967: България влиза в семейството на седемхилядниците
При това положение федерацията на Съветските алпинисти, там и веднага признава изкачването на Олген Алвън, Ервин Шнайдер и Карл Вин, осъществено на 25 септември 1928 г. за първо. Вписва имената на тримата немски алпинисти под номера 1, 2 и 3 в предългия списък на изкачилите алпинисти най-титулования връх на територията на бившия Съветски.
Така на официалната вечеря при закриването на алпиниадата, наред с връчването на сребърните медали с лика на В. И. Ленин на всички алпинисти, които са изкачили върха по време на алпиниадата, федерацията съобщи своето решение и посмъртно удостои тримата немски алпинисти Алвъйн, Шнайдер и Вин със сребърните медали.
На същото тържество подобни медали получиха и 6-те български алпинисти, както следва: Аврам Аврамов /№ 567/, Георги Атанасов /№ 568/, Сандю Бешев /№ 569/, Ангел Петров /№ 570/, Енчо Петков /№ 571/ и Евгени Христов /№ 572/. Подреждането на нашите алпинисти е по реда на фамилните им имена.
